Определение № 1398 от 24.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1398 гр. София, 24.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20248002102441 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. И. и И. К. И. чрез пълномощника им адвокат К.

В. против решение № 36 от 12.03.2024 г., постановено по гр. д. № 38 по описа за 2024 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 1295 от 6.11.2023 г. по гр. д. № 2104/2022 г. на Окръжен съд - Варна в частта за отхвърляне на предявения от Н. Д. И. и И.

К. И. против И. И. Д. и Я. Д. М. иск за солидарно заплащане на сумата 30 000 лв. (част от сумата 100 000 лв.), обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в паричната стойност, от която е изключена експлоатационната, на собствената на ищците и премахната сграда идентификатор ***, ведно със законната лихва от датата на увреждането 1.08.2020 г.

И. И. Д. и Я. Д. М. са подали чрез пълномощника си адвокат С. В. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че искът е основан на твърденията, че ищците са били собственици при условията на съпружеска имуществена общност на двуетажна жилищна сграда /застроена площ 40 кв.м. и РЗП 85 кв.м./, представляваща по КККР, одобрени 2008 г., сграда с идентификатор ***, изградена в ПИ с идентификатор ***, находящ се в [населено място],

[улица],13а. Сградата е построена в тогава държавното дворно място, представляващо парцел *, кв. 56, с площ от 375 кв.м., след дадено съгласие от Д. Н. И. /баща на ищеца, на когото е било предоставено по предвидения ред право на строеж върху държавното дворно място/. За строителството е било издадено от компетентен орган разрешение за строеж № 16/24.11.1995 г. за строителство на временна жилищна сграда по 1 чл.149 ППЗТСУ /отм./, както и одобрени на 03.11.1995 г. архитектурни проекти. Сградата е съборена във връзка с разрешено и извършено ново строителство в имота. След събаряне на семейното им жилище питали управителя на дружеството-строител дали ще бъдат обезщетени, но тя им отговорила, че къщата им е незаконна, нямат собственост върху земята и поради това няма да бъдат обезщетени. В отговора на исковата молба И. И. Д. и Я. Д. М. оспорват иск с твърдения, че ищците са участвали в преговорите във връзка със застрояването на имота, запознати са били с одобрения ПУП-ПРЗ и с необходимостта от събаряне на съществуващите сгради и с декларация от 6.08.2020 г. ищеца Н. И. се е съгласил да се разрушат /съборят/ всички налични в поземления имот сграда и постройки и че няма да пречи при разрушаването и почистването им. Ищецът и синът му са били обезщетени с обекти в бъдещата сграда от възложителите и негови родители Д. И. и Н. И..

Съдът е приел за установено, че с решение по протокол № 34/16 от 01.07.1960 г. на ИК на ВГНС е допълнено решение № 25/11 от 24.02.1960 г. на ИК на ВГНС е било отстъпено право на строеж на И. А. Г. върху държавен парцел *, кв. 1146,[жк], отчужден с решение № 23/12 от 03.02.1960 г., като е допълнено, че право на строеж се отстъпва и на Д. Н. Г.. С констативен нотариален акт № 160/17.04.1970 г. Д. Н. И. (страните не спорят, че Д. Н. Г. и Д.

Н. И. са имена на едно и също лице) е признат за собственик на жилищна сграда, изградена в парцел *, кв. 1146,[жк]въз основа на отстъпено му от ИК на ВГНС с решение по протокол № 34/01.07.1960 г. право на строеж и ползване върху 187,50 кв. м. ид. ч. от парцела, целият с площ от 375 кв. м. Видно от скицата, приложена на л. 318 от делото на ВОС, е, че в дворното място, представляващо към 1995 г. по действащ ЗРП парцел * с площ от 375 кв.м., са били изградени на калкан две жилищни сгради от всеки от носителите на учреденото по реда на чл. 15 ЗС-отм., право на строеж върху държавно дворно място, представляващи по КККР, одобрени 2008 г., съответно сграда с идентификатори *** (тази на И. И. Д., правоприемник на И. А. Г.) и сграда с идентификатор *** (тази на Д. Н. И.), както и изградените от носителите на правото на строеж, според предвидената възможност с изменението на чл. 131 ЗТСУ, обн. ДВ, бр. 45/84 г.-отм.), гаражи, представляващи сгради, съответно с идентификатор *** и ***.

С договор за дарение, обективиран в № 25/12.01.1976 г., Д. Н. И. е дарил на ищеца Н. Д. И.

(негов син) 1/3 ид. ч. от дясната част на жилищната сграда близнак, построена върху държавно дворно място, съставляващо парцел *, кв. 1146.

Съдът е посочил, че ищецът счита, че е бил носител на право на строеж за изграждането на процесната двуетажна жилищна сграда, представляваща по КККР сграда с идентификатор ***, която изградил въз основа на издадено му разрешение за строеж № 16/24.11.1995 г., виза за проектиране и архитектурен проект в чужд поземлен имот и придобил с изграждането й.

Изложил е съображения, че дворното място е било държавна собственост (след приемане на § 42 ПЗР на ЗИДЗОС, обн.ДВ, бр. 96/99 г. - общинска собственост) и върху него е било отстъпено право на строеж с административен акт. Към 1995 г. при действието на чл. 15в, ал.

2 ЗС (отм.ДВ, бр. 33/96 г.), в редакция към ДВ, бр.31/90 г., за да придобие ищецът Н. И. като роднина по права линия на носителя на правото на строеж Д. Н. И. право на строеж за изграждане на жилище за своите нужди в държавния парцел (и при наличие на предвидено 2 по застроителен план застрояване на допълнителен жилищен обект в парцела) е била необходима, според цитираната разпоредба, писмена молба, подписана от него и от първоначалния притежател, заверена нотариално и вписана в нотариалните книги. При изпълнени изисквания на чл. 15в, ал. 2 ЗС молбата учредява право на строеж в полза на роднината по права линия, без да е необходимо допълнително изявление от носителя на правото на собственост върху земята, тъй като правната уредба придава вещнопрехвърлителен ефект на самата декларация. В настоящото производство, въпреки дадените указания от първоинстанционния съд, ищците не са представили подобна молба, подписана от ищеца и от първоначалния носител на правото на строеж върху държавния парцел, с нотариално заверени подписи и вписана в нотариалните книги, поради което следва да се приеме, че с изграждането на сградата ищците не са придобили собственост върху същата.

Издаденото на ищеца разрешение за строеж № 16/24.11.1995 г., както и виза за проектиране и обяснителна записка към архитектурен проект нямат отношение към придобиване на вещни права върху сградата, изградена върху държавното, впоследствие общинско дворно място и в тази връзка са неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че не е било необходимо придобиване на права по реда на чл. 15в, ал. 2 ЗС, защото е издадено разрешение за стоеж по реда на чл.149 ППЗТСУ-отм., виза за проектиране и одобрен арх.проект. Разрешението за строеж и останалите строителни книжа касаят законността на даден строеж, съответно градоустройствения му статут, а не вещно-правния му статут.

Издаването на строителни книжа на лице без вещни права не може да доведе до придобиването на такива.

Съдът е посочил и че касателно вещните права в настоящия случай, ако новоизграденото е попадало в обема на първоначално отстъпеното от държавата право на строеж и е в съответствие с предвидено по действащ тогава застроителен план застрояване, то би било собственост на физическото лице, носител на правото на строеж (в която хипотеза и е могло да бъде обект на давностно владение), а, ако не е попадало в обема на първоначално отстъпеното право на строеж, то би било собственост на собственика на земята (държавата, после общината), в която хипотеза и до събарянето му през 2020 г. не би могло да бъде придобито чрез давностно владение.

С цитираното разрешение за строеж е било разрешено изграждането на временна жилищна сграда по чл.149 ППЗТСУ-отм. Редакцията на посочената норма към 1995 г. е предвиждала възможност в недвижими имоти, засегнати от мероприятия по териториално и селищно устройство, да се правят известни временни (сравнително ограничени по размер) постройки, с които да се даде възможност за задоволяване на най-неотложни жилищни нужди, като размерът на постройката следва да е до 40 кв. м. на два етажа или до 60 кв. м на един етаж с малък зимник. Прилагал се е съответно чл. 148, ал. 2 ППЗТСУ-отм., предвиждащ, че тези строежи се разрешават при условие, че не се предвижда новото строителство или другите мероприятия да се осъществяват през следващите три години, а ако във връзка със запланувано строителство строежите бъдат отчуждени в срок до 5 години от издаване на разрешението за строеж, те не се заплащат, като собствениците им са длъжни да ги съборят за своя сметка и да приберат материалите. Общото в уредбата на временните строежи по чл.

3

148-150а ППЗТСУ-отм. е, че те принципно не съответстват на градоустройственото предназначение на имотите, но се разрешават за междувременно, т. е. до осъществяване на предвидените по плана мероприятия, задоволяване на най-неотложни жилищни (или стопански) нужди. От скицата по заключението на СТЕ от 18.05.2023 г., визата за проектиране от 1995 г., и посочената площ на изградената сграда в проекта за изменение на КККР, приложен на л. 350 от делото на ВОС е видно, че сградата е била изградена в отклонение от предвиденото по визата за проектиране като местоположение (предвидена е правоъгълна форма и отстояние от имотната граница, а е изградена с Г-образна форма, минаваща по имотната граница) и с по-голяма площ от предвиденото - 64 кв. м., вместо 40 кв. м. Съдът е посочил, че незаконността на строежа, не е пречка за придобиването му чрез оригинерен способ, при наличието за предвидените за този способ предпоставки, както и не изключва автоматично правото на обезщетение.

С договори от 27.10.2006 г. община Варна е продала на Д. Н. И. 187,50 кв. м. ид. ч. от УПИ *, целият с площ от 375 кв.м., и на И. И. Д. 187,50 кв. м. ид. ч. от УПИ *, целият с площ от 375 кв.м. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 145/31.05.2011 г., Д. Н. И. и Н. И. И. са дарили на ответницата Я. Д. М. (тяхна дъщеря) 117,50 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор ***. Съдът отново е посочил, че временните строежи имат позволен статут до осъществяване на предвидените по плана мероприятия. С влязла в сила заповед от 06.06.2008 г. на кмета на [община] е одобрен изработеният по чл. 113 ЗУТ ПУП-РУР за УПИ *, кв. 56 по плана на 16 м. р. на града, отговарящ на действащия ПРЗ, одобрен със заповед от 23.09.1992 г. Видно от одобрения РУП е, че в УПИ * е предвидено застрояване с жилищна сграда с четири жилищни етажа и с магазини и гаражи на партерен етаж.

Разположението на сградата, според скицата, попада върху всички съществуващи в имота стари жилищни сгради. На 25.03.2019 г. е подписан между „Найс билд“ЕООД като изпълнител и като възложители Д. Н. И., Н. И. И., Я. Д. М. и ищеца Н. Д. И. договор за изпълнение на строителство, имащ за предмет, според посоченото в него, изграждането от изпълнителя на жилищна сграда в дворното място, представляващо ПИ ***, който съгласно влязъл в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № Г 129/06.06.2008 г., е урегулиран в УПИ *, кв. 56 по плана на 16 м.р., съгласно одобрен архитектурен проект и влязло в сила разрешение за строеж, в замяна на прехвърлени ид.ч. от земята и учредяване право на строеж. Също на дата 25.03.2019 г. ищците И. са упълномощили К. М. Д. да ги представлява в качеството им на възложители на проекта, навсякъде, където е необходимо, като извършва правни и фактически действия по повод изграждане на бъдещата жилищна сграда в УПИ *, вкл. възлага изготвянето и одобрението на проекти, сключи договори за строителство и строителен надзор, получи разрешението за строеж на обекта, подготвя документацията в етапите на строителство, подготви сградата за приемане и експлотация. Със споразумение от 01.04.2019 г. между ищците и К. Д. е уговаряна степента на завършване на апартамент в бъдещата сграда, за който ще бъде запазено право на строеж за ищците, а със споразумение от 25.03.2019 г. и относно такъв за сина им Д. Н. Д.. Съгласуван и одобрен е на 15.06.2020 г. инвестиционен проект за сградата и издадено разрешение за строеж № 96/15.06.2020 г. по искане на собствениците на земята, легитимиращи се с посочените договори от 27.10.2006 г.