Акт от 30.08.2017, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ №109 гр. Силистра, 30.08.2017г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД – СИЛИСТРА, Гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и втори август две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА

Мл. с. РАЛИЦА РАЙКОВА при секретаря Ели Н., като разгледа докладваното от мл. съдия Райкова в. гр. дело № 148 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 39/02.05.2017г., постановено по гр. д. №

557/2016г., Районен съд – Тутракан на основание чл. 127, ал. 2 СК е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Гювен Г.Б. на майката М.Е.И., местоживеенето на детето е определено при неговата майка и е определен следният режим на лични отношения между детето и неговия баща: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. до 15:00 ч. през всеки един от дните, без преспиване в дома на бащата, като срещите се осъществяват в дома на майката. Със същото решение Г.Б.М. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето Гювен Г.Б., чрез неговата майка и законен представител М.Е.И., в размер на 115 лв., считано от датата на подаване на исковата молба (21.12.2016 г.), до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на събитие, водещо до изменение или прекратяване на дължимата издръжка, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от изпадането в забава до момента на окончателното плащане. На основание чл. 149 СК Г.Б.М. е осъден да заплати на детето Гювен Г.Б., чрез неговата майка и законен представител М.Е.И., издръжка за минало време за периода:

21.12.2015 г. – 20.12.2016 г., в размер на 1 260 лв. Съдът е уважил искането на ищцата по чл. 127а СК като е заместил съгласието на бащата за попълване и подаване на заявление за издаване и получаване на паспорт за пътуване в чужбина по реда на ЗБЛД на детето Гювен Г.Б., както и за това детето да напусне страната и да пътува във всички държави от Европейския съюз и Република Турция, ежегодно: 1) в периода 01.06. (първи юни) – 31.08.

(тридесет и първи август); 2) през всички дни от честването на мюсюлманските религиозни празници „Рамазан байрам” и „Курбан байрам”.

Въззивникът Г.Б.М. – баща на малолетното дете излага съображения, обосноваващи неправилност на първоинстанционното решение. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че майката на детето е „морално неустойчива“, тъй като е била непълнолетна, когато е имала интимна връзка с друго лице. Излагат се доводи за неморално поведение на ищцата преди раждането на детето, докато са живеели съвместно в Германия до м. май 2014г.

Твърди, че след повече от година ищцата се е върнала в България и в този период е имала интимни връзки с други мъже, като е родила детето на 13.01.2015г.

Въззивникът посочва, че в началото на м. февруари 2016г., поради настоятелните молби на ищцата и убеждаването от страна на неговите родители, отново са заживели заедно. Твърди, че неговата майка е помагала в отглеждането на детето, а той е купувал дрехи, памперси, храна и всичко необходимо. Поддържа, че въпреки съмнението дали детето е негово, след като веднъж майката го е ударила, защото не е слушало, е осъзнал, че желае да се грижи за него. Изяснява, че това го е мотивирало да го припознае като свое дете, а майката е била напълно наясно какви ще са последиците от това. Твърди, че месец след припознаването майката е избягала с детето при роднини в с. Нова Черна и отказва да се върне, а той и неговите родители силно са се привързали към момченцето. Излага, че от роднини и приятели научава, че майката не полага адекватни грижи за детето. При така изложените обстоятелства бащата иска обжалваното решение да бъде отменено, а родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на него, като на майката бъде определен режим на лични отношения с момчето, който да се осъществява в негово присъствие или в присъствие на родителите му. Посочва, че не претендира издръжка от майката.

Въззиваемата М.Е.И. – майка на детето, чрез процесуалния й представител адв. Н., е подала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който излага становище за неоснователност на същата и съответно за правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт.

Поддържа, че в първоинстанционното производство ответникът нито веднъж не е поискал възлагане на родителските права върху детето, а само е твърдял, че то не е негово и няма да му плаща издръжка докато някой не направи ДНК тест на детето. Счита, че във въззивната жалба са изложени неприлични и неверни коментари относно майката и бабата по майчина линия на детето. Твърди се, че ответникът се е срещал два пъти с детето от неговото раждане, като по време на срещите е имал агресивно поведение към него и го е обиждал, което е довело до необходимостта от съдействие на органите на полицията. В този смисъл моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Според разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК при спор между родителите съдът се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. Съгласно т. I и т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при определянето на родителя, който еднолично ще упражнява в бъдеще родителските права се държи сметка за интересите на децата, за които съдът следи служебно. С оглед на това въззивният съд, за да придобие впечатления от родителите, да прецени след непосредствен контакт мотивацията им да поемат грижите по отглеждането и възпитаването на детето, за да формира обосновано становище за родителския им капацитет, и като съобрази разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК, изслуша двамата родители в съдебно заседание.

Между страните не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че на 13.01.2015г. ищцата М.Е.И. е родила сина си Гювен Г.Б.. Безспорно е и обстоятелството, че ответникът Г.Б.М. е припознал детето, поради което в удостоверението за раждане от ***г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Тутракан, е посочен за негов баща. При изслушването си в първоинстанционното производство ответникът е твърдял, че не е сигурен, че детето произхожда от него и е бил измамен, за да го припознае. По отношение на това възражение Районен съд – Тутракан правилно е отбелязал, че доколкото не е предявен, съотв. уважен иск с правно основание чл.

67 СК за унищожаване на припознаването, съдът е обвързан от материалната доказателствена сила на представеното по делото удостоверение за раждане. Пред въззивната инстанция ответникът промени становището си и поддържа, че е баща на детето и в настоящото производство това обстоятелство не се оспорва от страните.

От приетия по делото и неоспорен от страните в първоинстанционното производство социален доклад, изготвен от АСП – Дирекция „Социално подпомагане“ – Тутракан, се установява, че от раждането детето се отглежда от неговата майка, като единствено тя задоволява неговите потребности от подслон, храна, облекло, полага грижи за неговите ежедневни нужди и здравословно състояние. Констатирано е, че към момента на проверката на детето са извършени необходимите имунизации, според имунизационния календар на страната. При посещенията си на адреса и след проведените разговори със страните социалните работници са установили, че за детето се полагат адекватни грижи от страна на майка му. Същите са констатирали в доклада, че бащата не посещава детето, не изпраща средства за издръжка и не проявява интерес към него. Изяснява се, че контактите между детето и бащата са прекъснати и няма изградена емоционална връзка между тях. Социалните работници са посочили, че ищцата не е възпрепятствала срещите между сина й и ответникът, но той от своя страна не е търсил контакт с детето.

По отношение на социалното обкръжение на детето се установява, че майката М.Е.И. поддържа контакти със своите родители, които й помагат в отглеждането на детето, а също така общува и с роднините си по майчина и бащина линия. Изрично е посочено, че майката е в добро здравословно състояние.

В заключителната част на социалния доклад е отбелязано, че майката на детето полага добри грижи за него с помощта и подкрепата на своята майка. При изслушването пред районния съд социалният работник Айгюл Садък е изяснил, че ежемесечно се наблюдават грижите на майката, които полага за детето, като същите са добри. Заявява, че ищцата е подпомагана финансово от нейната майка и леля й от с. Малко Враново.

От свидетелските показания на Лютфи Сароолу, който е съсед на майката, се установява, че детето се отглежда от неговата майка и само тя полага грижи за него. Свидетелят е заявил пред съда, че не го е виждал мръсно, гладно или разплакано. Спомня си, че веднъж е бащата е идвал в дома й и между страните е настъпил скандал.

Бащата на ответника Басри

Е. свидетелства, че между родителите на детето е имало конфликти по време на приблизително двумесечното им съвместно съжителство през 2015г. и не са живели в разбирателство, поради което свидетелят е закарал ищцата с детето й в с. Нова Черна при нейната баба. Обяснява, че след като са ги отпратили, родителите на ответника са искали да виждат детето, защото са го заобичали, но не са били допускани. Твърди, че ответникът без съгласието на майката е взел детето и го е откарал в дома си, а за този случай ищцата е сигнализирала полицията и органите на реда са й го върнали обратно. Заявил е пред съда, че откакто детето е родено живее с майка си, а бащата и неговите родители не са закупували памперси, но са му носили дрехи.

От показанията на свидетелката Р. Е., баба на ответника, се установява, че същата е проявявала желание да вижда детето и да полага някакви грижи за него като негова баба, но роднините на ищцата и тя самата не са били съгласни. Изяснява също, че нейният син не е искал да живее с майката на детето, защото е имала връзка с друг мъж. Свидетелства също и че по негово искане е била отпратена заедно с детето от дома им – „Каза ми да я сложим на каруцата и да я закараме в Нова Черна“.

При изслушването си пред Районен съд – Тутракан ответникът Г.Б.М. е твърдял, че не желае да заплаща издръжка за детето, докато не се направи тест за бащинство. Заявил е, че не може да поеме издръжката на детето, тъй като е в бедно състояние. Потвърждава изложеното от св. Е., че е взел детето от майката въпреки нейното противопоставяне – „Откраднах личното си дете и тя дойде с полицаите и си взе детето.“

Майката на детето – ищцата М.Е.И., е заявила пред съда в първоинстанционното производство, че бабата и дядото по бащина линия са идвали при нея, за да виждат момчето и да носят дрехи. Но по отношение на бащата твърди, че му няма доверие, защото веднъж е избягал с детето и се държи лошо с него.

В съдебно заседание пред Окръжен съд – Силистра процесуалният представител на въззивника поиска да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, които да установят как майката на детето го отглежда. Първият воден от въззивника свидетел К. А., баба по бащина линия на въззиваемата, изнесе пред съда вътрешно противоречиви показания като първоначално заяви, че до преди две седмици М. е живяла при нея, а впоследствие даде различна информация – че същата е живяла с нея два-три месеца миналата година. Поради тази причина съдът счита, че не следва да кредитира показанията й относно обстоятелствата, свързани с живеенето на въззиваемата в дома на свидетелката. Същата не изложи пред съда правнозначими обстоятелства относно грижите, които майката полага за детето си, доколкото твърди, че не й е ходила на гости в с. Нова Черна и не знае къде живее, съответно няма преки впечатления относно нейните родителски качества.