Определение № 19917 от 16.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 10344/2025
- Вид
- Определение № 19917
- Подписан
- 16.10.2025
- В сила
- 16.10.2025
- Състав
- Стою Христов Згуров, Румяна Спасова, Анелия Стефанова Янева
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 17, ал. 6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 125, ал. 1 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19917 гр. София, 16.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стою Хр. Згуров
Членове:
Румяна Спасова
Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510344 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. Л. А., в лично качество и в качеството на баща и законен представител на С. С.ов А. и М.С. А., срещу определение от 29.07.2025 г., с което на основание чл. 130 ГПК е върната молбата, подадена по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Жалбоподателят твърди, че посоченият от него акт на домашно насилие над децата е отказът на майката да заведе децата на СТЕ за родителско отчуждаване, допусната по гр.д. № 51548/2024 г. на СРС, водено от него и синовете му срещу Д.Н.Т., баба на децата по майчина линия. Посочва, че в случая актът на насилие е именно използването на децата като инструмент да се повлияе на изхода на делото срещу нейната майка и баба на децата Д.Т.. Твърди, че за последните почти 11 месеца не е виждал децата си и не е контактувал с тях благодарение на системното отчуждаване от Д.Т. и с любезното съдействие на ответницата М.Т., като последната пренебрегва съдебно решение и извършва акт на насилие над двете деца. Счита, че употребата на децата С. и М. за постигане на интересите на тяхната майка и влияние върху изхода на дело срещу тяхната баба, докато междувременно върви процес на отчуждаването им срещу него, е безспорен акт на домашно насилие. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното определение като незаконосъобразно и делото да се върне за ново разглеждане от друг съства на СРС.
Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени материалите по приложеното дело, намира за установено следното:
Съдът намира, че частната жалба е подадена в срок от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт – определение за връщане на исковата молба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба 1 е неоснователна.
Производството пред районния съд по гр.д. № 41780/2025 г. на СРС, 139 състав е образувано по молба, подадена от С. Л. А. в лично качество и в качеството му на баща на С. С.ов А. и М.С. А. срещу М.Г.Т. по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Посоченият в молбата акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН е отказът на М.Т. да заведе децата на психологическа експертиза, допусната по гражданско дело. Молителят счита, че това действие е психическо насилие над него и над децата му.
С обжалваното определение, постановено на 29.07.2025 г. районният съд е върнал на основание чл. 130 ГПК исковата молба и е прекратил производството по делото. Приел е, че изложените в молбата обстоятелства, твърдени от молителя не могат изначално да се подведат под нормата на чл. 2 ЗЗДН, като цитираният закон няма за цел да разрешава конкретни спорове между родителите по повод родителската отговорност спрямо общите им деца, нито процесуалното поведение на родителите във връзка с други съдебни производства, по които те участват /не само в качеството на страна/, какъвто е настоящият случай. Посочил е, че в молбата молителят не твърди конкретни актове на домашно насилие от страна на ответницата спрямо децата, а излага своя интерпретация на нейното процесуално поведение, вкл. и бездействие, изразяващо се в неоказване на съдействие за събиране на доказателства, във връзка с висящо между страните друго гражданско дело по реда на ЗЗДН.
Настоящият въззивен състав счита за правилно определението на първоинстанционния съд като препраща към мотивите на основание чл. 272 ГПК.
За пълнота излага следните съображения:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В разглеждания случай в молбата не се съдържат твърдения за осъществен от съответното лице противоправен насилствен акт в някоя от формите, посочени в чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЗДН. Изложените обстоятелства в молбата за отказ от страна на М.Т. да заведе децата на психологическа експертиза не е такова поведение, което да подкрепя тезата на молителя за извършено домашно насилие над децата.
Извод за недопустимост на молбата може да се направи и от липсата на възможност спрямо изложените твърдения от ищеца за отказ от страна на майката да заведе децата при назначения експерт по друго гражданско дело, поради искането й децата да бъдат изслушани в „синя стая“ да се приложат някои от предвидените мерки за защита от домашно насилие, изброени в чл. 5, ал. 1 ЗЗД, които са: 1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; 2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда; 3. /доп. ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г./ забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда; 4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето; 5. задължаване на извършителя на насилието да посещава 2 специализирани програми и 6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 125, ал. 1 СК, родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Дори да е налице отказ на ответницата да заведе децата при експерта, поради искането й те да бъдат изслушани в „синя стая“ в гр.
Варна, то това действие е във връзка със събирането на доказателства по друго дело между страните и тези действия са относими към него, а не по Закона за защита от домашно насилие.
Предвид изложените съображения съдът намира за правилен и законосъобразен изводът на районния съд, че описаното в молбата не осъществява признаците на акт на домашно насилие, поради което молбата за защита по ЗЗДН е недопустима. Ето защо частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.07.2025 г., с което на основание чл. 130 ГПК е върната подадената молба от С. Л. А., в лично качество и в качеството на баща и законен представител на С. С.ов А. и М.С. А., срещу М.Г.Т. по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК вр. чл.
17, ал. 6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3