Решение № 432 от 02.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 470/2022
- Вид
- Решение № 432
- Подписан
- 02.12.2022
- В сила
- 16.01.2023
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
Други актове по делото
- Разпореждане № 765 от 25.08.2022 · Димитър Пандалиев Бозаджиев
- Протокол № 527 от 03.11.2022 · Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
- Разпореждане № 1085 от 20.12.2022 · Димитър Пандалиев Бозаджиев
- Решение № 39 от 02.02.2023 · Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.9а, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.311, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.6 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 432 гр. П., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500470 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №585 от 30.05.2022г., постановено по гр.д.№471/2022г. по описа на РС- П. е осъдена Прокуратурата на Република България с адрес: гр.С., бул.„В.“ №2, да заплати на И. Д. А., ЕГН ********** от гр.П., ул. „К.В.“ №11, вх.А, ет.2, ап.4, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 5000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба14.02.2022г., до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди- морални болки и страдания, терзания и отрицателни психически изживявания в резултат от незаконното обвинение по досъдебно производство №3/2019г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура- П., прекратено с постановление от 07.10.2021г. на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като е отхвърлен иска за горницата над 5000лв. до предявения размер от 20000лв.
Осъдена е Прокуратурата на Република България с адрес: гр.С., бул.„В.“ №2, да заплати на И. Д. А., ЕГН ********** от гр.П., ул.„К.В.“ №11, вх.А, ет.2, ап.4, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, разноски за държавна такса в размер на 10лв.
1
Осъдена е Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.С., бул.
„В.“ №2, да заплати на адвокат Ж. К. К. от Адвокатска колегия- П., със служебен адрес: гр.П., ул.„И. Вазов“ №3, ет.3, офис №20, на основание чл.78, ал.1, във връзка с чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 282,50лв.
Осъдена е Прокуратурата на Република България с адрес: гр.С., бул.„В.“ №2, да заплати по сметка на Районен съд- П., на основание чл.10, ал.3, във връзка с чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ, възнаграждение за вещо лице в размер на 468,60лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. Д. А., чрез пълномощника му адв.Ж. К., в частта, в която предявения иск за неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 5000лв. до предявения размер от 20000лв.
Твърди се, че в тази му част, решението е неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Визира се, че решаващият съд правилно е установил релевантните фактически положения по делото.
Счита се, че правилно, първоинстанционният съд е приел, че по несъмнен начин е установено незаконно обвинение, като е осъществена хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предложение 3 от ЗОДОВ, като правилен е и правният извод на съда, че искът е основателен.
Твърди се, че са налице неправилни изводи на съда, като в противоречие на материалния закон- чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.52 от ЗЗД, необосновано първия е определи размера на неимуществените вреди, като е отсъдил, че 5000лв. са достатъчни, за да се изпълни принципът на справедливост.
Визира се, че преживените болки и страдания от ищеца, сега въззивник, не се побират в рамките на „обичайните“- понятие използвано в съдебната практика, вкл. и в решения на ВКС, което не е много точно и прецизно.
Приема се, че с оглед установените релевантни факти от съдебнопсихологическата експертиза, може да се направи логичния и обоснован извод, че претърпените болки, страдания, унижения, засягането на честта и 2 достойнството, професионалния авторитет и репутация, дълбокото засягане на психологическата, емоционалната и социалната сфера на ищеца, наминават многократно „обичайните“ болки и страдания.
Твърди се, че от една страна, съдът изцяло приема изводите на съдебнопсихологическата експертиза, а от друга страна, като краен резултат по същество не се съобразява с тях.
Сочи се, че всички болки, страдания, терзания и отрицателни психически изживявания и състояния са търпени и преживени в пълнота от ищеца, които ирелевантни факти са доказани по един несъмнен и категоричен начин от неоспорената и приета от решаващия съд съдебно- психологическа експертиза.
Твърди се, че съдът не се е съобразил в пълнота, че незаконното обвинение за извършване на престъпление на лица упражняващи професии, към които обществените изисквания са завишени, имат по- силно негативно отражение върху имуществената им сфера, а в още по- голяма степен това важи за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионална дейност и то в съучастие с друг колега от държавна служба, какъвто е конкретния случай.
Относно размера на неимуществените вреди се счита, че с оглед критериите на чл.4 от ЗОДОВ, във вр. с чл.52 от ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая, изложените доводи, фактическия и доказателствен материал, за обезвреда на процесните неимуществени вреди се дължи общо сумата 20000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба14.02.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
Коментира се ППВС №4/1968г., съгласно което, изрично е постановено, че съдилищата за сходни случаи, трябва да решават по сходен начин.
С оглед на изложените фактически и правни доводи се моли, да се отмени решението в обжалваната му част и вместо това се постанови решение, с което се осъди Прокуратурата на РБ, да заплати на И. Д. А., на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.3 от ЗОДОВ, парична сума в размер на 20000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП №3/2019г. по описа на отдел „Следствен“ при ОП гр.П., вх.№849/2018г. по описа на РП- гр.П., ТО гр.Панагюрище, за извършено престъпление по чл.311, ал.1, във вр. с чл.20, 3 ал.2 от НК, което първоначално е прекратено на 07.02.2020г. от районния прокурор на РП- гр.Панагюрище, на основание чл.24, ал.1, т.1, предл.2деянието не съставлява престъпление, а с възобновяването от ОП-П. е прекратено за втори път на 07.10.2021г. от прокурор при РП- гр.П., отново на основание чл.24, ал.1, т.1, предл.2- деянието не съставлява престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума от 20000лв., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2022г., до окончателното й изплащане.
Моли се за присъждане на сторените разноски, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.3, предл. второ от Закона за адвокатурата.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процесаПрокуратура на РБ не е постъпил писмен отговор.
Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от Б.П. прокурор в РП- П., като представител по право на Прокуратурата на РБ в неговата осъдителна част с която, Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на И. Д. А. сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2022г., до окончателното изплащане на сумата, както и 10лв.- разноски по делото и 282,50лв. за адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че в цялост, съдът обективно е обсъдил всички факти от значение по делото.
Счита се обаче, че размерът на присъденото обезщетение е завишен и не кореспондира с принципа за справедливост. В този аспект се визира, че съдът коректно е отбелязал, че интензитетът на негативните преживявания, с оглед личността на ищеца е занижен, предвид редица обстоятелства- взета е била най- лека мярка за неотклонение; не са били предприемани други мерки на процесуална принуда; процесуално- следствени действия спрямо ищеца са се изчерпали само с 2 явявания пред разследващия орган; липсват необратими по характер вреди в личен план; не е бил отстраняван от работа.
Твърди се, че няма как да не се отчетат и кратката продължителност на досъдебното производство, проведеното всестранно и добросъвестно разследване под надзора на наблюдаващия прокурор и че престъплението, за което е повдигнато обвинение не е тежко.
Визира се, че заключението на СППЕ е посочило психологичните особености на ищеца, които са иманентни на психологичния му статус. Т.е. не 4 толкова обективната действителност /в случая воденото досъдебно производство е повлияло негативно на психическото състояние на ищеца, а по- скоро неговите субективни оценки и възприятия, пречупени през призмата на присъщите му психологически характеристики- затвореност, стеснителност, самотност, неувереност, плахост, напрегнатост, тревожност и драматизиране.
Твърди се, че в същото време, съдът е определил сума, която обичайно се присъжда за много по- тежки случаи от този на ищеца И. А.. Съответно, обезщетението от 5000лв. се явява несправедливо и води до неоснователно обогатяване.
Искането е да се отмени решението и се реши делото по същество, като се отхвърли изцяло иска, като неоснователен и недоказан. Евентуално се намали съществено размера на присъденото обезщетение и съответно съдебните разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв.Ж. К., в качеството му на пълномощник на И. Д. А..
Твърди се в същият, че подадената жалба е процесуална допустима, но по съществото си е неоснователна.
В този смисъл се излагат подробни съображения в неоснователност на изложените във въззивната жалба възражения. насока
Искането е да се произнесе съдът със съдебен акт, с който да се остави без уважение депозираната от прокуратурата въззивна жалба, срещу обжалваното с нея решение и се потвърди обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно.
Моли се за присъждане на разноски, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.3, предл.второ от Закона за адвокатурата.
С Определение №1369/06.07.2022г,. постановено по гр.д.№471/22г. по описа на РС- П. е изменено постановеното по делото Решение №585/30.05.2022г., в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, като е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на адв.Ж. К. от АК- П., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 580лв.
5
Против това определение не са постъпили въззивни жалби.
В съдебно заседание, жалбоподателят- ищец- И. Д. А., редовно призован не се явява. За същият се явява упълномощения от него адв.К.. От страна на последния се поддържат изцяло фактическите и правни доводи изложени в подадените въззивна жалба и писмен отговор. Моли се да се отхвърли въззивната жалба на прокуратурата. Моли се за присъждане на разноски, с оглед на представени списъци. В този смисъл излага съображения.
За жалбоподателят- ответник Прокуратура на РБългария се явява прокуроС. Д.а от ОП- П.. От страна на същата се поддържа подадената въззивна жалба, във втората й алтернативна част, а именно досежно присъдения размер на обезщетение. Счита се, че така присъденото обезщетение е завишено и следва да бъде намалено, съобразно принципа на справедливостта. В този смисъл се моли за произнасяне, с оставяне без уважение на подадената въззивна жалба на ищеца.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата допустимост, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:
Производството пред първоинстанционнния съд е образувано по повод на подадена искова молба от И. Д. А., чрез пълномощника му адв.К. срещу Прокуратура на РБългария, с което е предявил искове по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Твърди се от страна на ищецът, че срещу него и И.М.Х. е било образувано досъдебно производство №3/2019г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура- П. за престъпление по чл.311, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Визира се, че на 10.09.2019г., същият бил привлечен в качеството на обвиняем и бил разпитан в това качество. Спрямо него била взета мярка за неотклонение „подписка“. Към тази дата и до настоящия момент, А. бил държавен служител на РДНСК- П., от която били изискани редица документи в хода на досъдебното производство.
Твърди се, че на 07.02.2020г. било издадено постановление за прекратяване на досъдебното производство поради обстоятелството, че деянието не осъществява състав на престъпление- чл.24, ал.1, т.1, предл.
Разпечатката съдържа 52 от 136 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6fd76000-625d-4126-b9d6-00764d2ac4eb