Определение № 489 от 14.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489 гр. Стара Загора, 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500201 по описа за 2025 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.2 48, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба на адв. Д. М. – пълномощник на ищеца Й. М. К., срещу определение № 463/13.02.2025 г., постановено по гр.д.

№ 2175/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено искането му за изменяне на решение № 1094/20.12.2024 г. в частта за разноските.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, т.к. определеното от съда по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение е в значително по-нисък размер, от минималните предвидени в НМРАВ размери, при съобразяване броя на предявените искове.

В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден от насрещната страна – „И.А.М.“ АД, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Излагат се доводи, че при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не следва да прилага НМРАВ, а да съобрази единствено действителната фактическата и правна сложност на делото, което първоинстанционният съд е сторил, отчитайки, че делото не представлява нито фактическа, нито правно сложност.

Претендира се потвърждаването на обжалваният съдебен акт.

В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден и от насрещната 1 страна – „Ф.Б.“ ЕООД, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Изложени са доводи, че при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не следва да прилага НМРАВ, а да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото и реално извършената от адвоката работа.

Претендира се потвърждаването на обжалваният съдебен акт.

След обсъждане на становищата на страните и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д.№ 2175/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е било образувано по искова молба на Й. М. К., действащ чрез адв. Д. М., срещу „И.А.М.“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД, с която срещу първият ответник е бил предявен иск за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит, а срещу вторият ответник са били предявени два кумулативно обективно съединени иска : 1/ за обявяване нищожността на договор за поръчителство; 2/ частичен иск за сумата от 5 лв., представляваща част от вземането в размер на 592,02 лв., представляващо дадено при липса на основание.

В производството ищецът е бил представляван от адв. Д. М., който й е оказал безплатно правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата на материално затруднено лице.

Извършените от адв. Д. М. действия, касаещи осъществяването на правната защита и съдействие на Й. М. К. се изразяват в изготвяне и подаване на искова молба; изготвяне на писмено становище; изготвяне и подаване на две молби във връзка с направено от него процесуално искане за изменение на иск, без участие в открити съдебни заседания.

Делото е решено без извършването на процесуални действия с участието на страните, респ. техните пълномощници, в проведените две открити съдебни заседания.

С постановеното по делото решение съдът е уважил предявените искове, като в полза на адв. Д. М. е присъдено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 543,40 лв.

В срока за изменение на решението в частта за разноските ищецът е подал молба, с която е поискал определянето на допълнително възнаграждение в полза на адв. Д. М. от 416 лв., с ДДС.

С обжалваното определение съдът е оставил искането без уважение, 2 като е приел, че разпоредбата на чл.2, ал.5 от НМРАВ не следва да бъде прилагана, а следва да бъдат съобразени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Приел е, че двата предявени срещу „Ф.Б.“ ЕООД иска произтичат от едно и също правоотношение, като по единият иск ищецът доказва само един правопораждащ факт, както и че между спорните правоотношения на ищеца и двамата ответници съществува непосредствена връзка, с оглед на което в производството не са извършвани отделни действия по самостоятелно доказване по всеки един иск. Поради това съдът е приел, че възнаграждението на адвоката на ищеца следва да бъде определено върху цената на иска, формирана от сбора на цената на трите иска, а не за всеки поотделно.

При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правнолегитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за неоснователна по следните съображения:

Нормата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата дава право на адвоката в определени хипотези да окаже безплатна правна помощ и съдействие на страна по гражданско дело.

Съгласно ал.2 на чл.38 ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и осъжда другата страна да го заплати.

С решение по дело С-438/22, представляващо задължителна за националните юрисдикции на държавите-членки съдебна практика, е прието, че националният съд следва да не прилага Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/.

С оглед на това при определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът следва да се ръководи 3 единствено от действителната фактическа и правна сложност на делото.

В настоящият случай делото и с ниска фактическа сложност, т.к. спорът между страните се отнася до правото.

Делото не се отличава и с висока правна сложност, т.к. по отношение на решаваните от съда правни въпроси е налице задължителна съдебна практика, обективирана в множество съдебни актове на СЕС, както е налице и обилна практика по идентични спорове на националните съдилища, в т.ч. съдебни решения на ВКС, по които са дадени казуални тълкувания на закона.

При определяне на действителната правна сложност на делото следва да се има предвид, че са разгледани три иска, които са основани на свързани помежду си правоотношения по договор за потребителски кредит и свързаният с него договор за поръчителство, а извършените от адв. Д. М. в качеството му на пълномощник на ищеца процесуални действия се заключават в изготвяне и подаване на искова молба, изготвяне и подаване на писмено становище по съществото на спора, без негово участие в открито съдебно заседание.

Не следва да бъдат взети предвид извършените от адв. Д. М. действия по изготвяне и подаване на две писмени молби, т.к. с тях той е заявявал становището си по процесуално искане, което самия той е направил, т.е. извършването на тези действия не се е налагало с оглед осъществяване на защитата на ищеца.

Поради това настоящият състав на въззивния съд намира, че справедливото възнаграждение за осъществената от адв. Д. М. правна защита и съдействие на Й. М. К. правилно е определено от първоинстанционният съд в размер на 543,40 лв., и напълно споделя изложените от него съображения при определянето му.

Така посоченият размер на възнаграждението съответства на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, изведени като критерий в решение на СЕС по дело С – 57/15, т.к. правилно са отчетени факторите предмет на спора и цена на труда, който следва да се положи за защита на съответното право.

Цената на труда се предпоставя в случая от предмета на спора, касаещ защита на потребител, и фактически извършената от адвоката работа по делото.

4

Както вече бе посочено по-горе в мотивите, по дела с подобен предмет е налице богата съдебна практика, в по-голямата си част задължителна за съдилищата.

Доколкото по делото не са извършвани процесуални действия с участието на адв. Д. М. в открито съдебно заседание и не са събирани доказателства с негово участие, то следва извода, че извършената от адвоката работа се отнася предимно до издирване на релевантната съдебна практика, послужила за изготвянето на исковата молба, и впоследствие възпроизвеждането й в посоченият документ.

Следва да се приеме, че размерът на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адв. Д. М., съответства на положения труд, като в тази насока съдът отчита, че то е над средния размер на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредбата за заплащането на правната помощ, при съобразяване на броя на ответниците и обстоятелството, че предявените срещу „Ф.Б.“ ЕООД са обусловени, т.е. материалният интерес е един.

Според съда определените с този подзаконов нормативен акт размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир за възприетите от законодателя за справедливи минимални размери на възнаграждението на адвоката, осъществяващ процесуално представителство по граждански дела, определено на база предмет на спора и цена на иска.

Този извод се налага от принципа за равно третиране, т.к. правната помощ, предоставяна както по реда на Закона за правната помощ, така и по реда на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, произтича от необходимостта за осигуряване на възможността на материално затруднено лице да бъде представлявано от адвокат в производство по гражданско дело, респ. остойностяването и заплащането на адвокатският труд и в двете хипотези следва да бъде подчинено на едни и същи принципи.

По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.3-ро от ГПК Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА определение № 463/13.02.2025 г., постановено по гр.д.

№ 2175/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Определението на основание чл.274, ал.4 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6