Решение № 19463 от 28.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19463 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20231110112039 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез юрк. К. З., срещу Столична община, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 630,45 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” по щета № 0000-1261-18-252365, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 192,10 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 30.11.2018 г. до 01.09.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 27.06.2018 г., около 13,50 ч. при движение в гр.

София по ул. „Зографи Молерови“, пред № 11 водачът С. И. П., управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ********, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени щети по автомобила. Към датата на настъпване на ПТП за увредения автомобил имало сключена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество по застрахователна полица № 93001810004423, със срок на застрахователното покритие от 15.01.2018 г. до 14.01.2019 г. За причинените на застрахования по имуществената застраховка автомобил вреди в ищцовото дружество било подадено уведомление, по което била образувана щета № 0000-1261-18-252365. След извършен оглед на автомобила с доклад по щетата било определено застрахователно 1 обезщетение в размер на 630,45 лева, като застрахователят признал и направените разходи за репатриране на автомобила. Сумата била изплатена на собственика на увредения автомобил с платежно нареждане на 20.09.2018 г. Твърди се, че процесното ПТП било настъпило на път, стопанисван от Столична община – ответник в настоящото производство. С изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на застрахования против причинителя на вредата. С уведомително писмо изх. № L-2751/26.10.2018 г. ищецът предявил регресна претенция към ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение, но до този момент плащане не било постъпвало. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.12.2022 г. по ч. гр. д. № 60573 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция.

Претендира направените по делото разноски, както и дължимото юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Столична община за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. М. А..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Оспорва описания от ищеца механизъм на ПТП, както и твърдението, че щетите по автомобила били настъпили вследствие на него. По делото не били представени доказателства, от които да се установява каква е била конкретната дупка, за която се твърди, че причинила произшествието, с какви размери е била и къде е била разположена. Не били представени и доказателства за платени премии по застрахователния договор, което било задължително условие за влизането му в сила. Възразява, че не били представени доказателства относно състоянието на увредените части, в т. ч. гумата и джантата, към датата на сключване на застрахователния договор, за да се установи състоянието им преди и след инцидента. Повредата на картера се дължала на износване на същия поради овехтяване, поради което и на основание т. 27.8, р. IX от общите условия тази вреда не следвало да се обезщетява. Оспорва увреждането на предна дясна гума и предна дясна джанта да е настъпило в деня на процесния инцидент, тъй като в уведомлението за настъпилото застрахователно събитие били посочени като увредени задна дясна гума и задна дясна джанта. Оспорва иска и по размер, както и акцесорната претенция за мораторна лихва, тъй като ответникът не бил поканен от застрахователя да плати дължимата сума преди образуване на настоящото производство. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната лихва. На следващо място твърди, че вина за настъпване на инцидента имал водачът на процесния автомобил, който не бил съобразил поведението си с условията на пътя. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования автомобил.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

2

В съдебно заседание ищецът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. Г.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания юрк. Захариев моли съда да уважи исковите претенции като доказани по основание и по размер. Претендира направените в исковото и в заповедните производства разноски.

В съдебно заседание ответникът Столична община, редовно призован, се представлява от юрк. А.. Процесуалният представител оспорва исковата молба и поддържа депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове на съображения, изложени в отговора на исковата молба. Претендира присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от застрахователна полица № 93001810004423, сключена на 15.01.2018 г., за увредения лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС“, с рег. № ********, собственост на „Де Йонг Пропъртис“ ЕООД, имало валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС с ищцовото дружество, със срок на застрахователното покритие от 00,00 ч. на 15.01.2018 г. до 24,00 ч. на 14.01.2019 г., с рискова Клауза 1 – „Всички рискове“. С договора била определена застрахователна сума в размер на 145000 лева. А договорената застрахователна премия в размер на 5694,15 лева била заплатена изцяло (на една вноска) в деня на подписване на полицата. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2017 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ е видно, че датата на първа регистрация на същия автомобил била 22.12.2017 г.

Съгласно т. 7.1 от Раздел І „Общи положения“ на Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД застрахователният договор покривал частична щета или тотална (пълна) щета (загуба) на застрахованото МПС, настъпила вследствие реализиране на рисковете, посочени в избраната от застрахования клауза, при условие че той е изпълнил задълженията си като страна по договора и не е било налице общо или специално изключение, установено в общите условия. А съгласно т. 1.3 от Клауза 1 „Всички рискове“ от общите условия пътнотранспортното произшествие по време на движение и/или в паркирано положение било сред покритите рискове при избрана рискова Клауза 1. Общите изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в Раздел ІХ от общите условия. Съгласно т. 27.5 от Раздел ІХ застрахователят не обезщетявал щети, възникнали по причина или вследствие на увреждания на гуми, джанти и емблеми, с изключение на случаите на ПТП, регистрирано с протокол, издаден от „Пътна полиция – КАТ“. В т. 33 от Раздел Х „Застрахователно обезщетение“ на общите условия МПС били 3 разделени на пет класа в зависимост от застрахователната сума (действителна стойност) на застрахования обект и изминалите години от датата на производство, като процесният автомобил попадал в клас „А“ – МПС с изминали до 4 години, вкл. от датата на производство и със застрахователна сума над 10000 лева или такива със застрахователна сума над 30000 лева за леки автомобили и над 50000 лева за товарни автомобили и влекачи, независимо от изминалите години от датата на производство (т. 33.1 от общите условия).

Определянето на дължимото обезщетение за МПС клас „А“ се извършвало по някой от следните начини: 1. по предоставени фактури, издадени от автосервиз на официалния представител на съответната марка МПС, след предварително съгласие на застрахователя (т.

34.1.1 от общите условия); 2. по експертна оценка при писмено искане на застрахования – в този случай дължимото обезщетение за частични щети се изчислявало по цени от каталози на застрахователя (т. 34.1.2 от общите условия); 3. по предоставени фактури, издадени от автосервиз, избран от застрахования, като застрахователят си запазвал правото да не уважи такива, отразяващи възстановителни дейности на МПС, в случай че уговорената застрахователна премия била под 475 лева (т. 34.1.3 от общите условия); 4. отстраняване на щетите в доверен автосервиз на застрахователя по метода „безкасов ремонт“, само след писмено съгласие на последния, чрез възлагателно писмо (т. 34.1.4 от общите условия).

От приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП, бланков № 1705671, се установява, че на 27.06.2018 г. в 15,30 ч. при движение в гр. София по ул. „Зографи Молерови“, срещу № 11 лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС 400“, с рег. № ******** попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, с дълбочина 12 см. и пълна с вода (дъжд), в резултат на което били причинени щети по автомобила. Видимите такива били описани в протокола – задна дясна гума с джанта. Протоколът бил съставен от младши автоконтрольор С. С.ов при ОПП – СДВР и бил подписан от водача на увредения автомобил.

Съгласно константната практика на ВКС протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В хипотезата, когато протоколът за ПТП се издава от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на превозните средства, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. При всички случаи доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице въз основа на констатираните факти изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на 4 произшествието рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП. Поради това дори при липса на оспорване верността на протокола ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест за установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, назначаване на вещи лица (автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите от значение за механизма на ПТП изисква специални познания, каквито съдът не притежава.