Решение № 1684 от 14.05.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 14.05.2019г. Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд ІX състав

На петнадесети април Година 2019

В открито заседание в следния състав:

Районен съдия:

Петър Боснешки

Секретар: Божура Антонова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №07111 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.226 КЗ /отм./, вр. чл.86 ЗЗД.

С исковата молба, както и след уточнения с молба от 12.12.2018г., са предявени обективно съединени искове от Г.И.Я., ЕГН:********** и адрес: ***, срещу „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, с правно основание чл. 432 КЗ, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца суми, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ , от които

-сумата от

2074,47лв., представляващо неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2016г., ведно със сумата от 243,82лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.03.2016г. до 29.05.2017г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба- 16.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

-сумата от

3069,01лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.март 2016г., ведно със сумата от 335,97лв. представляваща законната лихва върху главница за периода 26.04.2016г. до 29.05.2017г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба- 16.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

-сумата от

1226,53лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2016г., ведно със сумата от 125,97лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.05.2016г. до 29.05.2017г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба- 16.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

-сумата от

384,06лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на шест дни, сумата от 42,58лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба- 16.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

-сумата от

1029,01лв., представляваща лихвата за забава плащането на дължимите суми за застрахователни обезщетения на обща стойност 7306,44лв., за които има влязло в сила решение, считано от 29.05.2017г. /датата на подаване на исковата молба срещу работодателя/ до 16.10.2018г.

/датата на подаване на исковата молба срещу застрахователя/ -сумата от

920,37лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разноски по гр.д.№2922/2017г. на ПРС и гр.д.№135/2018г. на ПОС -сумата от

1000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинените на ищеца болки и страдания, причинени от отказа на застрахователното дружество да изплати на ищеца дължимите се застрахователни обезщетения Ищецът твърди, че за процените суми има постановено влязло в сила решение по гр.д.№***. на ПРС, с което ищецът е осъдил работодателя

„Електрисите“ ЕООД да му заплати процесните суми. Решението е постановено при участието на ответното дружество „ОЗК-Застраховане“ АД като трето лице- помагач на страната на „Електрисите“ ЕООД, поради което и се явява обвързано от действието на решението.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор, с който е направил възражение за липса на местна подсъдност, поради което и иска изпращане на делото на Районен съд- гр.София по компетентност. Алтернативно ответникът е оспорил така предявения иск по основание и по размер. Ответникът оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД. Ответникът оспорва всички факти по исковата молба от трудовото правоотношение на ищеца до невъзможността на ответника да изпълни задълженията си. Ответникът възразява срещу неточно попълване на преддоговорния въпросник от

„Електрисите“ ЕООД, както и несвоевременното уведомяване на застрахователя от последния. Ответникът оспорва изцяло претенцията за лихва доколкото няма валидно нотариално заверена банкова сметка ***.380, ал.1 КЗ.Ответникът оспорва изцяло претенциите за обезщетение за имуществени вреди за направени разноски по гр.д.№2922/2017г. на ПРС и гр.д.№135/2018г. на ПОС и за обезщетение за неимуществени вреди.

Третото лице- помагач на страната на ответника: „Електрисите“ ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Р.Даскалов“, №1, Бизнес- комплекс Перник, ет.2, ап.6, не е изразило становище по исковете.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.

По основателността:

От застрахователна полица №07 10 -230-2015-00001807.04.2015г. по застраховка „Обща гражданска отговорност, секция I "Отговорност на работодателя“ се установява, че между

„Електрисите“ ЕООД и ответника

Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД е бил сключен договор за застраховка със застрахователно покритие сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа със срок на валидност за 12 месеца с период на застрахователно покритие за времето от 17.04.2015г. до 16.04.2016г.

Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. В. дължимата се застрахователна премия е платена, поради което съдът намира за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ.

Съгласно §22

ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г.), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Доколкото никоя от страните не твърди, че има уговорено друго, то и в процесния случай се прилага отмененият материалноправен режим.

Не се спори по делото, а и видно от приложеното гр.д.№2922/2017г. на ПРС, че ищецът Г.И.Я. е осъдил работодателя си „Електрисите“ЕООД да му заплати следните суми:

-сумата от

2074,47лв., представляващо неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2016г., ведно със сумата от 243,82лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.03.2016г. до 29.05.2017г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/ -сумата от

3069,01лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.март 2016г., ведно със сумата от 335,97лв. представляваща законната лихва върху главница за периода 26.04.2016г. до 29.05.2017г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/,

-сумата от

1226,53лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2016г., ведно със сумата от 125,97лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.05.2016г. до 29.05.2017г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД -сумата от

384,06лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на шест дни, сумата от 42,58лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба- 29.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

Със съдебното решение не е присъждана законната лихва върху главниците за неплатено трудово възнаграждение, считано от датата на исковата молба- 29.05.2017г. до окончателното изплащане на сумите.

Съденото решение по гр.д.№2922/2017г. на ПРС е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника, а именно ОЗК-Застраховане“ АД.

Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. В. присъдените със съдебното решение суми по гр.д.№2922/2017г. на ПРС не са изплатени от работодателя „Електрисите“ЕООД/.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в срока на валидност на застрахователното правоотношение е настъпил покрит риск-неизплащане на дължимите се на ищеца суми от трудовото му правоотношение с „Електрисите“ ЕООД, поради неплатежоспособност на чуждестранното дружество-ползвател по договора за осигуряване на временна заетост. Поради това и следва да се ангажира отговорността на застрахователя.

Съгласно константната съдебна практика на ВКС по прекия иск, основан на чл.226 КЗ /отм./, респективно чл.432 КЗ, застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл.45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, съответно на основание чл.79 ЗЗД, е задължена да ги обезщети застрахованата страна по договор, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Изразеното тълкуване е намерило израз и в ТР 1/2014 на ВКС,ОСТК. Създадената от закона възможност за пряко предявяване на иска срещу застрахователя е само обществено оправдан правен способ за по- лесно и по-бързо обезщетяване на увредения от основното гражданско правоотношение, а не средство за увеличаване имуществото на същия, или източник на доход, до каквито резултати би се стигнало ако застрахователят отговоря по - тежко от делинквента или работодателя за същите имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 ГПК постановеното решение решение по гр.д.№2922/2017г. на ПРС има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, т.е същото се ползва със сила на пресъдено нещо между насрещните страни Г.И.Я. и трето лице- помагач „ОЗК-Застраховане“ АД, които се и главните страни по настоящето дело. Доколкото и в настоящето производство е безспорно установено, че няма плащане от работодателя на присъдените с решението по гр.д.№2922/2017г. на ПРС суми, то и осъдителните искове на ищеца срещу ответника са основателни и следва да бъдат уважени.

Що се касае до лихвата за забава плащането на дължимите суми за застрахователни обезщетения за неплатени трудови възнаграждения, считано от подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, то съдът намира, че с диспозитива на съдебното решение не са присъждани такива суми. Съгласно константната съдебна практика спорното материално субективно право чрез правопораждащите го факти и съдържанието му очертава параметрите на вземането. Когато процесът се развива само по отношение на главното парично вземане и претенция за обезщетение за забава, то законната лихва за незаявения период за забавено изпълнение след завеждане на иска е извън предмета на спора.

Съгласно Определение

№305/09.11.2015 по дело №5086/2015 на ВКС, ГК, II г.о., и Решение № 50/12.03.2010г. по т.д. № 485/2009 г. на ВКС, II т.о., няма пречка да се претендира в отделен исков процес законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до момента на окончателното изплащане. Поради това и съдът намира, че на ищеца се дължи и лихвата за забава както върху неизплатеното трудово възнаграждение, за която няма постановено решението по гр.д.№2922/2017г. на ПРС, така и върху обезщетението за неползван платен годишен отпуск, за която има постановен диспозитив в решението по гр.д.№2922/2017г. на ПРС. Съдът намира, че присъждането на тази лихва е законна последица от постановяване на решението. Съдът намира, че общата стойност на дължимото се застрахователно обезщетение е в размер на 6754,07лв. / сумата от 6754,07лв. за неплатени трудови възнаградения и сумата от 384,06лв. за неплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск/. Съдът намира, че от систематическото тълкуване на чл.