Определение № 235 от 30.04.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно наказателно дело 399/2024
- Вид
- Определение № 235
- Подписан
- 30.04.2024
- В сила
- 30.04.2024
- Състав
- Мая Цонева, Николай Джурковски, Бонка Янкова
Цитирани разпоредби
- чл. 155 и сл. · Закон за здравето
- чл. 156, ал. 1 · Закон за здравето
- чл. 44, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 235 гр. София, 30.04.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мая Цонева
Членове:
Бонка Янкова
Николай Джурковски като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно частно наказателно дело № 20248003200399 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК.
Образувано е по повод разпореждане № 875/25.04.2024 г. на съдията-докладчик по ЧНД № 629/20204 г по описа на Районен съд-Перник, с което съдебното производство по ЧНД № 629/2024 г. по описа на съда е прекратено, повдигнат е спор за подсъдност между Районен съд-Перник и Районен съд-Брезник и делото е изпратено на ВКС за решаване на спора за подсъдност на делото между двете районни съдилища.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на съдилищата и приложените по делото материали, намери следното:
По искане на прокурор при Районна прокуратура-Перник, ТО – Брезник за задължително настаняване и лечение по реда на чл. 155 вр. чл. 146 ал.1 т. 1 т.2 от Закона за здравето на лицето Д. К. С. с посочен настоящ адрес гр. *****, ул.“****“ № 17 пред Районен съд - Брезник е било образувано съдебно производство по ЧНД № 31/2024 г. по описа на съда.
С определение № 20/18.04.2024 г. съдията - докладчик е прекратил съдебното производство по ЧНД № 31/2024 г. по описа на Районен съд-Брезник и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд-Перник. В тази насока са изложени мотиви, че видно от постъпилата по делото докладна записка от 18.04.2024 г. на инспектор при РУ-Брезник постоянният и настоящ адрес на лицето, чието настаняване се иска, е в района на действие на Районен съд – Перник. Воден от тези съображения, съдиятадокладчик е приел, че образуваното пред Районен съд-Брезник съдебно производство следва да бъде прекратено, а делото изпратено по подсъдност на Районен съд-Перник.
В Районен съд - Перник е образувано ЧНД № 629/2014 г. по описа на съда. С 1 посоченото по-горе разпореждане № 875/25.04.2024 г. съдията-докладчик е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност между Районен съдПерник и Районен съд-Брезник, като е изпратил делото на ВКС за решаването на спора за подсъдността на същото. Мотивирал се е със съображения, че предвид данните в иницииращата производството по чл. 155 и сл. от Закона за здравето молба на родителите на лицето Д. С., че същият преимуществено живее на адрес в гр. Брезник, както и данните за криминалистичните прояви на лицето, осъществени на територията на гр.Брезник, прокурорът обосновано е приел в обстоятелствената част на искането за задължително настаняване и лечение на Д. С., че фактическото му местоживеене е именно на територията на гр. Брезник; че в производствата по чл. 155 и сл. от Закона за здравето понятието настоящ адрес не следва да се тълкува формално, а съобразно данните за фактическото местоживеене на лицето, поради което именно адресът, на който лицето фактически живее или преимуществено пребивава, определя местно компетентния съд; и че с оглед на това дори да се приеме, че в случая настоящият адрес на лицето е в гр. Перник, както се сочи в приложената докладна записка от 18.04.2024 г., този факт не определя компетентността на Районен съд-Перник да разгледа делото.
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от Закона за здравето еднозначно възлага подсъдността на районния съд по настоящия адрес на лицето, като изключение от правилото се допуска само в случаите по чл. 154 от същия закон, в които компетентен е районният съд по местонахождението на лечебното заведение. Действително, както ВКС многократно е отбелязвал в своите актове, понятието „настоящ адрес“, определящо местната компетентност съобразно чл. 156, ал. 1 от Закона за здравето, не следва да се тълкува формалистично на база вписването в регистъра на населението съгласно Закон за гражданската регистрация, а съобразно данните за фактическото местоживеене на лицето. Последното, от своя страна, се определя като продължително фактическо пребиваване в конкретното населено място, трайна уседналост, позволяваща връчването на съдебни книжа и личното участие в процеса да се осъществят с най-малко трудности. Т.е., във всички случаи става въпрос за пребиваване на определен адрес, на който лицето може да бъде намерено.
В настоящия казус Районен съд-Перник без основание е пренебрегнал предоставената от самите родители на Д. С. информация, че той живее заедно с тях на адрес в гр. ****, ул. „****"№ 65, в какъвто смисъл са дадените на 05.04.2024 г. писмени сведения от бащата К. С. С., както и отразеното в докладната записка от 18.04.2024 г., че майката на Д. С. – П. С. – лично е уведомила МлПИ А. А., че синът й се намира в гр. Перник и си живее там. Този съд напълно е игнорирал и данните в докладната записка от 18.04.2024 г., че Д. С. не е бил открит и установен от служителите на РУ-Брезник при посещение на посочения за обитаван от него адрес в гр. ****, ул. **** № 17 и че при проведен от тях разговор с лицето С. А., живеещо на 2 същия административен адрес, последното е заявило, че Д. С. не живее на адреса и рядко го посещава.
Така, вместо прецизно да изпълни задълженията си относно преценката за действителното реално местоживеене на Д. К. С., Районен съд-Перник се е основавал на непроверената и очевидно недостоверна информация, отбелязана в молбата на упълномощения от родителите на Д. С. адвокат, за преимуществено негово пребиваване на адрес в гр. ****, ул. „****" № 17. Тази информация не може обаче да бъде основание да се счете, че Д. К. С. е с реално фактическо местоживеене именно на територията на гр. ****.
С оглед на това липсва доказателствена и фактологична основа за извода, че Д.
К. С. е установил трайна и стабилна териториална връзка с населено място, различно от това, в което е регистрацията му по настоящ адрес. Затова в случая не е налице причина делото да не бъде разгледано от районния съд по настоящия му адрес, както предписва закона.
Предвид изложеното и като взе предвид данните, че лицето, по отношение на което е инициирана процедура по задължително настаняване и лечение, фактически живее в населеното място по настоящия си адрес - гр. Перник, намиращ в съдебния район на Районен съд-Перник, ВКС прецени, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане именно от този съд, който се явява местно компетентен.
Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗПРАЩА ЧНД № 629/2024 по описа на Районен съд – Перник за разглеждане от същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Районен съд – Брезник.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3