Решение № 1388 от 23.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1388 гр. Бургас, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100501804 по описа за 2022 година

С Решение № 106 от 23.09.2022г., постановено по гр. дело № 305/2022г. по описа на Районен съд – Средец е осъдена Главна дирекция ,,Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, гр. София, п.к.1309, ул. ,,Пиротска“ № 171А да заплати на Д. Н. О., сумата от 711, 87 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 83, 51 часа извънреден труд, положен през периода 01.07.2019г. - 09.07.2020г. 584 часа нощен труд в дневен с коефициент 1, 143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 159, 49 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода до 27.06.2022г.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ,,Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР на РБ, представлявана от Директора – Главен Комисар Николай Н., чрез пълномощника – главен юрисконсулт Т. С., в която се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано и претендира то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по 1 съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за субсидиарно прилагане Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения се явява неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е въззиваемия. В подкрепа на изложеното е направен обзорен преглед на правната уредба, касаеща служебните правоотношения на държавните служители в МВР.

Жалбоподателят твърди, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за реда и организацията и разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като видно от техния предмет, който е ясно дефиниран в чл. 1 от посочените наредби, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация имат еднакъв предмет на регламентация. В жалбата се посочва, че предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответната страна се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които са специални спрямо ЗДСл и КТ. Посочва се, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и е 8 часа. В жалбата се твърди, че адекватно на тези по-различни условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по 2 трудови правоотношения, нито останалите държавни служители се ползват. В жалбата се посочва, че предвиденото в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, за която наредба изрично е посочено в чл. 2, ал. 3, че не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от КТ, и в този смисъл още по-малко тази наредба е приложима за 2 държавните служители по ЗДСл и ЗМВР, превръщането на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд, но разпоредба, идентична на тази на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, с основание не е предвидена в наредбите по чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът би бил не 1, 143, а 1. В депозираната пред съда въззивна жалба се посочва, че отсъствието на норма, която да регламентира преизчисляване на работното време през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта не означава, че е налице празнота в правната уредба, а означава, че органът комуто е делегирано правомощието по създаването на наредба относно полагането и отчитането на труда, е последователен – не урежда такъв коефициент, защото по ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта е еднаква и този коефициент е 1. Посочва се, че друг съществен порок на първоинстанционното решение се състои в това, че не се мотивира извода, на който се основава решението, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи като заплащане като извънреден труд и този извод на съда не е подкрепен от доказани в хода на делото факти, че ищецът е полагал труд извън редовното работно време.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител депозира по делото писмено становище, с което заявява, че поддържа въззивната жалба и счита, че същата следва да бъде уважена.

Изразява становище по същество на делото и отправя възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат.

Ответната страна по въззивната жалба – Д. Н. О. чрез своя процесуален представител – адвокат Г. Стоянов депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че депозираната въззивна жалба е неоснователна и следва първоинстанционното решение да бъде потвърдено. В отговора на въззивната жалба се прави подробен анализ на действащото и относимо към 3 спора законодателство и се излагат подробни съображения по отношение на доводите на въззивния жалбоподател относно неправилността на атакуваното решение.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане на въззиваемия да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от Д. Н. О. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 700 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г., получен след преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, сума в размер на 130 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В хода на производството, ищецът е отправил искане за изменение на претенцията чрез нейното увеличаване от сума в размер на 700 лева на сума в размер от 711, 87 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, както и по отношение на претендираното обезщетение за забавено плащане от сума в размер на 130 лева на сума в размер от 159, 49 лева и на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, съдът е приел направеното изменение с нарочно Определение от 08.09.2022г., постановено по гр. дело № 305/2022г. по описа на Районен съд – Средец в открито съдебно заседание.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила иска. Твърди се, че ищецът има статут на държавен 4 служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в същия нормативен акт. От действалите през исковия период подзаконови нормативни актове – Наредба № 8121з-407/11.08.2014г, Наредба № 8121з592/25.05.2015г и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г на министъра на вътрешните работи само първата, в чл. 31, ал. 2, урежда умножаване на часовете положен нощен труд по коефициент 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за същия отчетен период. Оспорен е доводът, че е налице празнота в уредбата и следва да се приложи НСОРЗ.

Счита, че по аналогия се прилага нормативен акт, само ако даден въпрос не е уреден, а в цитираните наредби, както и в ЗМВР нощният труд е уреден подробно. ЗМВР и издадените по силата на законова делегация наредби на министъра на вътрешните работи, е специален закон по отношение на другите закони, регламентиращи трудовите и служебните правоотношения и те не могат да се прилагат по аналогия. Освен това, ако се прилага нормативен акт по аналогия, би трябвало да е ЗДСл, но не и КТ, а в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация липсва механизъм за превръщане на нощния труд в дневен.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотиви, че цитираните в отговора на исковата молба наредби на Министъра на вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.

1,143.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, по 5 останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира следното:

Безспорно е по делото, че ищецът – Д. Н. О. е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като през процесния период е полагал труд като „****“ в Районна служба „**** при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР. Безспорно е също така, че за периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г. Д. О. е полагал труд на дежурства по график, които се отчитат на тримесечие.

По делото е прието заключение на вещо лице по допусната съдебноикономическа експертиза, от което е видно, че за процесния период от време от 01.07.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е положил общо 584 часа нощен труд, а след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, той възлиза на 667, 51 часа, а разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 83, 51 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението е в размер на 711, 87 лева. Безспорно е и обстоятелството, че съгласно депозираното заключение на вещото лице дължимото обезщетение за забавено плащане е в размер на 159, 49 лева, изчислена за всеки месец поотделно – от първо число на месеца, следващ тримесечието, за който се отнася възнаграждението до датата на предявяване на исковата молба –01.07.2021г.

На основание чл. 143, ал. 1 от КТ извънреден е трудът, който се полага от работника със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното от него работно време.