Решение № 3034 от 04.07.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№............../….….......2019 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на 26.06.2019 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ при секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5808/2018 г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК от ищеца „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК: ***, против ответника М.Я.В., ЕГН: **********, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 395.43 лв. - главница по Договор за кредит „Бяла карта" № ***от 30.01.2016 г., сключен между „***" ООД и М.Я.В., вземането, по който е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ООД по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение № 1/10.08.2017 г., сумата от 44.83 лв. - договорна лихва за периода от 08.02.2016 г. до 07.01.2017 г., сумата от 115.66 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 202.50 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 03.10.2017 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които вземания е издадена заповед № 8201/05.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.г.д. № 15090/2017 г. по описа на ВРС.

В исковата молба ищецът твърди, че между „***" ООД, като кредитор, и М.Я.В., като кредитополучател, е бил подписан Договор за кредит „Бяла карта" № ***/30.01.2016 г. Подписвайки договора за кредит ответникът удостоверил, че е получил всички условия на индивидуалния договор, Общите условия и Стандартен европейски формуляр. „***" ООД се задължило да предостави на М.Я.В. револвиращ кредит в максимален размер на 200 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCardA/Visa, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Била предоставена възможност на кредитополучателя, по всяко време, да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. С Анекс от 25.08.2016 г., страните се съгласили да бъде увеличен кредитния лимит на 400 лв. Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредитна карта, като кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит. Страните подписали и Приложение № 2 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCardA/Visa, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCardA/Visa.

М.В. усвоила сумата в общ размер на 400 лв. от предоставения кредитен лимит, като дължимата главница била в размер на 395.43 лв. Върху усвоения размер на кредита, ответникът дължал дневен лихвен процент, представляващ договорна лихва, в размер на 44.83 лв., за периода от 08.02.2016 г. (датата на първата транзакция по кредитната карта) до 07.01.2017 г. (датата на настъпване на предсрочната изискуемост). Страните сe договорили, че в случай, че ответникът не заплати текущото си задължение на падежа, същият се задължава да представи на кредитодателя, в срок от три дни след падежа, обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължал на кредитора неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която била включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението - от 6-то число на месеца, в който не било погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. На ответника била начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 115.66 лв. Твърди се, че ако кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият бил длъжен да предостави на кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сумата в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава в плащането на сумата в размер на 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължал на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите, както и такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. Ответникът дължал разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 202.50 лв. Поради забава и виновното неизпълнение на договорните задължения, цялото задължение на ответника станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била обявена на 07.01.2017 г. От тази дата ответникът дължал и заплащането на лихва за забава /мораторна лихва/ върху главницата в размер на 26.41 лв. за периода от 07.01.2017 г. (датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост) до 29.09.2017 г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение), ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. През целия срок на договора, ответникът се задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение за предходния месец. Между „***" ООД и „А.з.к.н.п.з." ООД бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от 10.08.2017 г., по силата на който вземането срещу ответника било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ООД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Посочва, че предявените искове са неоснователни. Твърди се, че извършеното прехвърляне на вземането не било надлежно съобщено на ответника, както и че ищецът не е направил претендираните разходи за събиране на вземанията. Твърди, че ищецът не е предоставил на ответника кредитна карта и същият не е теглил въпросните суми.

Не настъпила и обявената предсрочна изискуемост. Била нарушена разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Били неясни клаузите кога настъпва предсрочна изискуемост, как се определят лихвите и ГПР, как се определят разходите за събиране на вземането. Не ставало ясно как точно се формира претендираната неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 115.66 лв., като същата била и прекомерна. Договорът за кредит бил типов/бланков, а клаузите в него не били индивидуално уговорени. При отпускане на кредита не била спазена задължителната процедура, тъй като липсвали доказателства преддоговорната информация да е предоставена във формата на стандартен европейски формуляр, съгласно изискването на чл. 5 от ЗПК, а неизпълнението на това задължение водило до невъзможност потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, а законът не допускал възможността тази информация да се съдържа в самия договор. Били налице неравноправни клаузи в сключения договор по смисъла на ЗЗП. От така представения договор не би могло да се приеме, че заемополучателят би могъл да разбере какъв е лихвеният процент след извършване на съответните математически изчисления. Посочен бил годишен лихвен процент, и годишен процент разходи, от които обаче не ставало ясно по какъв начин той се отразява на размера на задължението. За сравнително кратък период от време, при главница в размер на 395.43 лв., общата дължима сума, вкл. главница, лихва и други разноски в общ размер 784.83 лв, била прекомерно надвишаваща ограничението поставено в чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

По делото е конституирано и трето лице – помагач на страната на ищеца „А.з.с.н.в.“.

Съдът след преценка на направените от страните изявления и събраните по делото доказателства при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 15090/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 395.43 лв., представляваща главница по Договор за кредит № ***/30.01.2016 г., сключен между М.Я.В. и

„***“ ООД, вземането, по който е прехвърлено в полза на заявителя, по силата на Приложение №1/10.08.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., сумата от 44.83 лева, представляваща договорна лихва за периода от 08.02.2016 г. до 07.01.2017 г., сумата от 115.66 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, сумата от 202.50 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, сумата от 26.41 лева, представляваща законна лихва за периода от 07.01.2017 г. до 29.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.10.2017 год. до окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. За възможността да предяви иск заявителят е уведомен на 21.03.2018 г., а настоящият иск за установяване съществуването на вземането е предявен на 23.04.2018 г., тоест в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, което обуславя допустимост на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.

От представения по делото заверен препис на договор за кредит „Бяла карта“ се установява, че на 30.01.2016 г. „***“ ООД и М.Я.В. се договорили, че дружеството кредитодател се задължава да предостави на кредитополучателя сумата от 200 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, а последният се задължава да я върне. Установява се, че уговореният годишен лихвен процент по заема е 43,2 %, а годишният процент на разходите е 45,90 %. Съгласно чл. 16 на Договора, в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа съгласно условията по договора, същият се задължава в срок от три дни след падежа, да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение - поръчител, който да отговаря на изчерпателно и кумулативно изложени изисквания. В разпоредбата на чл. 21 от Договора, е уговорена неустойка, ако длъжникът не изпълни задължението си да осигури обезпечение поръчител. В чл. 22, ал. 4 от Договора е разписано, че при забава на изпълнението от страна на кредитополучателя, същият дължи разходи за действия по събирането в размер от по 2,50 лв. за всеки ден до погасяване на съответното задължение. С допълнително споразумение от 25.08.2016 г. страните се договорили кредитният лимит да бъде увеличен на 400 лв.

От представения по делото рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 11.11.2016 г., се установява, че „***“ ООД е прехвърлило н.

„А.з.к.н.п.з.“ ООД дължими на продавача суми по станали ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително и изтекли лихви, посочени в Приложение 1. Видно от Приложение 1 от 10.08.2017г. към Договор за прехвърляне на вземания, задължението на М.Я.В. е прехвърлено на ищеца.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предмет на установителните искове с правно основание чл. 422 ГПК, представляват предявените чрез заявлението по чл. 410 ГПК притезания, т. е. съдът е длъжен да се произнесе съобразно заявения по чл. 410 ГПК размер, вид и основание (фактически обстоятелства) на предявеното материално право в заповедното производство, като исковете се считат за подадени от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (арг. чл. 422 ГПК). Следователно, с този иск се цели да се установи дали оспореното в заповедното производство вземане съществува, респ. дали е спорно, като при уважаване на иска ще влезе в сила заповедта за изпълнение.

Разпечатката съдържа 20 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6fd3b1ad-c0ae-4001-8648-35d04a075ebd