Решение № 5786 от 14.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5786 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100511680 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 22727 от 15.12.2024г., постановено по гр. дело № 11809/2023г. по описа на СРС, 51-ви състав е отхвърлен предявеният от „Ребел Уайн Енд Спиритс“ Инк. (Rebel Wine and Spirits Inc.), регистрирано съобразно закона на щата Невада, Съединени американски щати, с дружествен № С20010-2004, с адрес: Хайленд Драйв-Юг № 3131, Лас Вегас – щата Невада, САЩ, представлявано от директора си С.А.М. срещу С. Б. К. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за признаване за установено, че С. Б. К. дължи на „Ребел Уайн Енд Спиритс“ Инк. (Rebel Wine and Spirits Inc.) сумата от 5000 щатски долара, получена от С. Б. К. на 01.03.2018г. при неосъществено основание за това – за изпълнение на бъдещи задължения във връзка с предстоящо сключване на договор за правно обслужване, изразяващи се в заплащане на бъдещи разходи към държавни органи и общини с оглед получаване от ищеца на разрешение за дейност по чл. 73 ЗКНВП, с която сума ответницата неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.03.2022г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 12849/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51 състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2022г. С решението „Ребел Уайн Енд Спиритс“ Инк. (Rebel Wine and Spirits Inc.) е осъден да заплати на С. Б. К. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1508 лева, представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна 1 жалба от „Ребел Уайн Енд Спиритс“ Инк. чрез адв. В. С.а /надлежно упълномощена/. В жалбата са изложени съображения, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочат, че неправилно съдът бил приел, че не било установено плащането на сумата от ищеца или за негова сметка. Считат, че при съвкупен анализ на доказателствата /писмени и гласни/ се установявало, че сума в размер на 5000 щ. долара била преведена от „Ребел Уайн Енд Спиритс“ на К. за бъдещи разходи на дружеството на територията на България като предстояло и подписване на абонаментен договор. Твърдят, че абонаментният договор за консултантски услуги от 18.01.2018г. бил сключен за целите на процеса. Считат, че уведомлението от 01.03.2018г. кореспондирало с останалите писмени доказателства, събрани в производството, в това число и с основанието, отразено в банковото нареждане за превод на процесната сума. Поддържат, че ответникът била получила сумата от 5000 щатски долара за посрещане/заплащане от адв. К. на предстоящи разходи на Ребел Уайн Енд Спиритс Инк в Република България, която сума не се спорело, че била изпратена от дружеството и била получена от С. К.. По делото не било доказано от ответника основание за задържане на получената сума чрез сключване на абонаментен договор и изпълнение по него, плащане на такси, разноски и други разходи на дружеството, поради което сумата подлежала на връщане. Поддържат, че съдът неправилно бил разпределил доказателствена тежест между страните, както и че ако беше указал на ищеца да докаже на какво основание процесната сума била преведена от Pure Wine Spirits inc. и връзката по между им, е щял да представи фактурата между двете дружества за превода на процесната сума. Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявения иск. Претендират разноски.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила и въззивна жалба от „Ребел Уайн енд Спиритс“ Инк чрез адв. Р.К. /надлежно упълномощена/. В жалбата са изложени съображения, че процесната сума била преведена на 01.03.2018г. по адвокатската банкова сметка на ответника С. К. като платежното нареждане било подписано от представителя на ищеца С.М., плащането било наредено от трето за делото лице като за основание/цел на плащането бил посочено, че сумата била предназначена за адвокатски хонорар за „Ребел Уайн енд Спиритс“ Инк., т.е. за адвокатски услуги на ищцовото дружество, които не били изпълнени и били предмет на предявената претенция. В нарушение на чл. 20 ЗЗД съдът не бил преценил действителната обща воля на страните, а именно дали било осъществено основанието, за което ответницата била получила сумата.

Съдът неправилно не бил разгледал основното възражение на ответника, че процесната сума била пряко обвързана с Разрешение с № РД-09- 390/23.04.2018г. на министъра на земеделието за консултански услуги по издаването, на което тя била предала сумата на А. Г..

Посоченото основание не се било осъществило, като ответницата не била установила ищцовото дружество да било развило дейност в България или да била правила разходи по повод представителство/защита на неговите интереси, нито се установило да било налице потвърждение от представляващия ищеца за разходване на средствата, съответно да й било давано нареждане да плаща за консултантски услуги в размер на 5000 щ. долара. Поддържат, че процедурата по чл. 29 ЗКНВП била безплатна и елементарна /осъществявала се с 2 подаване на заявление по образец, към което се прилагал документ за земеделски производител, за произход на семената за посев и свидетелство за съдимост за физически лица/ била извършена в полза не на ищеца, а на друго лице- българското дружество „Ребел Уайн Енд Спиритс- БГ“ ЕООД. Несъстоятелно било и позоваването на Абонаментен договор за консултантска услуга от 18.01.2018г., страна по който не бил ищецът, а „Ребел Уайн Енд Спиритс БГ ЕООД“, предмет на който било предоставянето на адвокатски услуги по издаване на Разрешение № РД-09-390 от 23.04.2018г. Твърдят, че от мотивите на влязлото в сила решение на СГС по гр. дело № 8426/2020г. се установявало, че К. не била извършвала дейност по абонаментния договор от 18.01.2018г., респ. процесната сума не била преведена за възнаграждение по абонаментния договор. Считат, че съдът неправилно не бил преценил обстоятелството, че по делото не било представено доказателство за наличие на писмено съгласие/потвърждение за твърдяната от ответника „изрична поръчка“ да предаде сумата на А. Г., каквото съгласие било необходимо при разходване на средствата по клиентската сметка по чл. 39 ЗА. По делото липсвали доказателства към датите на плащания по разписките ответницата да била уведомила клиента си или да му била представила изискуемия отчет по чл. 39, ал. 4 ЗА. Твърдят, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не бил посочил в доклада по делото кои били конкретните факти, подлежащи на доказване от ищеца /освен документа за плащане/ и не бил дал указания за това, а едва с решението си бил приел за релевантно установяването на възлагане за извършването на превода от ищеца на трето за спора лице. Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявения иск. Претендират разноски.

На 24.06.2025г. е постъпила молба от въззивника „Ребел Уайн Енд Спиритс“ Инк., с която е посочено, че поддържат и двете депозирани въззивни жалби.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С. К., с който се оспорват жалбите. Изложени са съображения, че многократно в хода на първоинстанционното производство бил разискван въпроса за издаването на разрешения по реда на чл. 73 ЗКНВП и това по чл. 29 ЗКНВП. Сочи, че докладът на съда отговарял изцяло на изискванията по чл. 146 ГПК и указанията на съда не можело да бъдат по- изчерпателни.

Поддържа, че съдът не бил нарушил диспозитивното начало и не бил накърнил изискването за равнопоставеност между страните. Твърди, че по делото не било установено обстоятелството, че въззивникът бил правният субект от името на когото била преведена сумата от 5000 щатски долара. Искането към съда е да потвърди обжалваното решение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. С. Г., с който се оспорват въззивните жалби. Изложени са съображения, че е получил сумата от 7700 лева /левовата равностойност на 5000 щатски долара/, които му били преведени от адв. К. след изрично нареждане на С.М.. Сумата била дължима и получена за предоставени консултантски услуги във връзка с издаване на разрешение за отглеждане на коноп, а не за издаване на разрешение по чл. 73 ЗКНВП. Поддържа, че оплакванията за неправилно разпределение на доказателствена тежест били неоснователни. Твърди, че съдът не бил 3 длъжен да назовава конкретни документи, които следва да представи страната, за да докаже претенцията си. Намира двете въззивни жалби за неоснователни, недопустими и неправилни. Искането към съда е да отхвърли въззивните жалби.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна и на третото лицепомагач, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По правилността на решението съдът намира следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за признаване за установено, че С. Б. К. дължи на Ребел Уайн Енд Спиритс Инк. сумата от 5000 щатски долара, предоставени на 01.03.2018г. за заплащане на разноски към държавни органи и общини от името и за сметка на Ребел Уайн Енд Спиритс, които не са били използвани за целта, за която са предоставени, ведно със законна лихва за период от 10.03.2022г. до изплащането на вземането, за която сума е била издадена Заповед № 15083 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2022г. по ч.гр. дело № 12849/2022г. по описа на СРС, 51-ви състав. В заповедта за изпълнение е посочено, че сумата е предадена на 03.01.2018г., което представлява очевидна фактическа грешка, доколкото в приложеното към заявлението платежно нареждане /идентично с приетото в исковото производство/ е посочена дата 3/1/2018г., както и изрично е посочено, че първото число посочва месеца, второто деня, а третото годината на извършване на превода- л. 12 от заповедното дело, л. 6 от първоинстанционното дело.

В първоинстанционното производство е прието платежно нареждане от 01.03.2018г. за извършен превод от Pure Wine & Spirits в полза на адв. С. К. с основание „цел на плащането: адвокатски хонорар за „Ребъл Уайн Енд Спиритс“.

Прието е и уведомление от Ребел Уайн Енд Спиритс от 01.03.2018г., адресирано до адв. С. К., в което е посочено, че на 01.03.2018г. е превел допълнителна сума в размер на 5000 щатски долара в допълнение към вече преведената сума от 11000 щатски долара на 23.02.2018г. Посочено е, че сумите, свързани с разходите на дружеството, ще могат да се изразходват само и единствено след предварително писмено съгласуване на предстоящите разходи и изричното писмено потвърждение на С.М.. В заключение е напомнено, че ръководството на дружеството очаква да получи не по-късно от 16.03.2018г. проекта на договора и ценоразпис на правни услуги, за да бъде разгледано на заседание на Ребел Уайн енд Спиритс Инк и при сходни интереси да пристъпи към подписване на същински договор.

От приетата и неоспорена имейл кореспонденция, проведена между ответницата С. К. и С.М., управител на ищцовото дружество, както и Н.В., представител на Ребел Уан Уайн- 4

БГ, датираща от декември 2017г., се установява, че са водени разговори между гореописаните лица относно процедура по издаване на разрешение на дейности по чл. 73, ал.