Решение № 202 от 10.03.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2447/2020
- Вид
- Решение № 202
- Подписан
- 10.03.2021
- Състав
- Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 464 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 464, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 464, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 136 т. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 72, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 70, ал. 3 · Закон за собствеността
- чл. 72, ал.1 и ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 72, ал.1 и ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 72, ал.3 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 202 гр. София , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Елизабет Петрова
Катерина Рачева
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20201000502447 по описа за 2020 година при участието на секретар Ирена Милкова, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение 1223 от 13.02.2020 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав по гр.д. 530/2017 г. в отхвърлителната му част, с което е признато за установено по отрицателен установителен иск по чл. 464 ГПК вр. с чл. 72, ал.1 и ал. 2 ЗС на „Юробанк България“ АД, универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, че в полза на М.Р. П., Р.М. М. и С.Т. М. не съществува вземане в размер на 4150,99 лева, представляващо вземане за извършени подобрения и полезни разноски в имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, за което е признато право на задържане по чл. 72, ал.3 ЗС с влязло в сила решение по гр.д. № 20151240101021/2015 г. по описа на РС – гр. Разлог, която сума е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20167010400087 по описа на ЧСИ А. Ц., като е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 51 200 лева. Изложени са оплаквания за неправилност и необоснованост поради извода на съда, че М.П. е извършвала разноски за подобрение и поддържане на имота. До този извод съдът е достигнал чрез кредитиране на недопустими свидетелски показания и превратно тълкуване на заключението на СТЕ.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на ответниците чрез адв. С. в срока, определен в чл. 263, ал. 1 от ГПК. В него се поддържат заявените пред СГС възражения за недопустимост на исковете. При условията на евентуалност се твърди, че въззивната жалба е неоснователна по подробно изложени в отговора съображения. Решението не е обжалвано в частта, в която искът е уважен, поради което спорно пред настоящата инстанция е вземането на ответницата П. за 47049,01 лева.
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. Към настоящата инстанция не са отправени доказателствени искания и от въззивната инстанция не са събирани нови 1 доказателства.
В хода на производството пред настоящата инстанция С.Т. М. е починала и на нейно място са конституирани наследниците й по закон Р.М. М., М.Р. П. и Т. Р. М..
В съдебно заседание страните чрез упълномощените им процесуални представители поддържат заявеното до момента.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Искът е допустим, независимо че е предявен в едномесечен срок от съобщаване на разпределението, а не от неговото извършване съобразно с приетото в Определение № 464 от 1.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 553/2016 г., I т. о., ТК, съгласно което взискател /ипотекарен кредитор/, което се ползва с право на предпочтително удовлетворение в изпълнително производство, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, ако сумата, предназначена за взискателя с оспорено вземане, се намира по сметка на съдебния изпълнител, като без значение е дали искът е предявен в срока или извън срока по чл. 464, ал. 1 ГПК. Когато сумата е предадена на взискателя от съдебния изпълнител - защитата на оспорващия взискател е чрез осъдителен иск. До същия извод ВКС е стигнал и в Определение № 546 от 2.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 68/2020 г., I т. о., ТК.
Неоснователни са доводите за недопустимост поради липсата на качеството кредитор на ищеца. В рамките на настоящото производство ответниците нямат право да оспорват с възражение това качество на ищеца. От представеното копие на изпълнително дело № 20167010400087 на ЧСИ А. Ц. се установява, че банката е взискател, присъединен по право поради наличие на вписана ипотека на вземания по изпълнителен лист, издаден на 30.09.2014 г. по гр.д. № 41278/2014 г. по описа на СРС. Всички свои твърдения за невалидност на ипотечното право и актуален размер на обезпеченото с ипотека вземане представляват основание на иск по чл. 464 ГПК, но с ищци настоящите ответници. Наред с това, неоснователно е оплакването за липса на правен интерес на банката, тъй като нейното вземане е прието в производството по несъстоятелност на „Си Ел 2003“ ООД. Последното е дружеството, от което Р.М. М. и С.Т. М. са купили имота, подобренията и задържането на който са предмет на настоящото. Приемането на вземането не означава, че същото е удовлетворено. По изложените съображения ищецът има правен интерес от настоящото производство.
По правилността на обжалваното решение в отговор на доводите във въззивната жалба и отговора съдът намира следното. Установява се, че на 22.08.2007 г. е сключен договор за банков кредит между „Банка Пиреос България“ АД, като кредитор и „Си Ел 2003“ ООД, като кредитополучател и ипотекарен длъжник. За обезпечаването на вземанията по договора кредитополучателят е учредил договорна ипотека върху 5 самостоятелни обекта в новоизграждащата се от дружеството сграда, на етап „груб строеж“ в гр. ***, в собственото на дружеството дворно място, представляващо имот VІІІ – 97 по плана на гр. ***, въз основа на разрешение за строеж № 126/12.05.2006 г. – фитнес, апартамент 409, апартамент 410, апартамент 411 и апартамент 412.
Видно от нотариален акт № 85/29.12.2009 г., „Си Ел 2003“ ООД е продало на Р.М. М., представляван от дъщеря си М.Р. П. апартамент № 412, находящ се в жилищна сграда, построена в УПИ VІІІ-97, кв. 268, в гр. ***, на 4 етаж, с площ от 46,49 кв.м. за сумата от 54 2
040 лева.
На 01.03.2010 г. е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот между Р.М. М. и съпругата му С.Т. М. като продавачи и дъщеря им М.Р. П. като купувач за окончателен договор за продажба на апартамент № 412, на етаж 4, находящ се в сграда в гр.
***, ул. ***, в срок до 01.12.2011 г. като продавачите са се задължили до тогава да предприемат необходимите действия на техния продавач „Си Ел 2003“ ООД за заличаване на учредената от него договорна ипотека в полза на „Банка Пиреос България“ АД.
С решение 6222 от 22.12.2015 г. по гр.д. № 20151240101021 по описа на РС – гр.
Разлог, постановено при признание, както на исковете, така и на направеното възражение за право на задържане, са уважени предявените от Р.М. М. и С.Т. М. срещу М.Р. П. искове с правно основание чл. 108 ЗС, като е уважено и направеното от ответника право на задържане на основание чл. 72, ал. 3 ЗЗД върху имота, предмет на учредената в полза на банката ипотека, до заплащане на вземане за подобрения в размер на 51 200 лева.
Изпълнително дело 20167010400087 по описа на ЧСИ Ц. е образувано по молба от М.Р.
П. срещу другите ответници Р.М. М. и С.Т. М. въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязлото в сила решение на РС Разлог, за вземане от 51 200 лева подобрения и необходими разноски, вложени в описания апартамент № 412. В хода на изпълнителното производство ипотекираният имот е изнесен на публична продан и с постановление за възлагане е възложен на взискателя-купувач М.Р. П. за сумата от 50 000 лева. С разпределение, извършено по силата на влязло на 22.12.2016 г. в сила решение на ОС – гр. Благоевград по в.ч.гр.д. № 20161200500524/2016 г. е постановено сумата от 48 752,02 лева да бъде разпределена на взискателя М.Р. П. в качеството й на привилегирован кредитор за вземане за разноски и подобрения на задържания имот.
В тежест на ответниците е да установят, че М.П. в периода от сключване на предварителния договор с Р.М. М. и С.Т. М. - 01.03.2010 г. до устните състезания пред РС Разлог по делото с предмет иск по чл. 108 ЗС и правото на задържане е направила подобрения и разноски за запазване на вещта в размер на 51 200 лева. Без значение е обстоятелството дали спорът между самите ответници за съществуването на вземането е разрешен със сила на пресъдено нещо, тъй като съгласно чл. 464, ал. 2 от ГПК тази сила не обвързва оспорващия кредитор. Съгласно чл. 136 т. 4 ЗЗД само ако вземането произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземането, обезпечено с ипотека, каквото е вземането на ищеца. Съгласно чл. 70, ал. 3 ЗС когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по чл. 71 и 72.
За доказване на твърденията на извършени подобрения и разноски за запазване на имота са изслушани свидетели и заключение на СТЕ и на допълнителна СТЕ.
Свиетелят А. Р. е строител и познава г-жа П., тъй като е работил на нейни имоти, основно в София, но е работил на един неин обект в ***. Тя го потърсила да направят оглед на апартамент на родителите й за ремонт на банята. Когато отишъл на оглед, установил, че жилището е мансарда, на последен етаж, има гипсокартон по стените, подовете са на замазка. Имало проблем с отварянето на вратата към терасата и се наложило частично да сменят дограмата – дървен сачак, както и подменили перваза на терасата. В банята подменили ВиК и ел. инсталацията. На първия етаж монтирали санитария, мивка, огледало над нея, бойлер, плочки, хидроизолации. При извършен впоследствие втори ремонт била поставена душкабина и печка. Година-две след това отново отишъл на обекта, тъй като имало теч от покрива и тогава останал да помага на другия свидетел Я.. Свидетелят сочи, че 3 първият път ходил през 2011 г. и тогава освен изброеното направили плочки в коридора, шпакловка на стените, сложили ламинат в спалнята и я боядисали. През 2013 г. бил ремонтът на покрива, но тогава се бил нарушил таванът и след година и половина- две направили основен ремонт – боядисали и около камината, тъй като се било опушило около нея. Свидетелят нямал фирма, П. му плащала на ръка, а доходите си той не декларира.
Първоначално офертата била за 6000 лева, но с допълнително възникналите неща били платени от нея около 7 000 лева. След това за слагането на ламината и боядисването на стените заплатила около 5000 – 6000 лева, а на следващия ремонт, който свидетелят описва като основен – около 31 000 – 33 000 лева, когато бил сложен Велукс на покрива и дограмата.
Свидетелят Я. П. познава ответницата П. от около 30 години. Работел в гр. *** от 2002 г. и се занимавал с много неща, включително и със строителство. П. го потърсила през 2013 г. за оглед в апартамент на нейните родители, тъй като имало много повреди в покривното пространство. Свидетелят сочи, че имало много течове и при откриване на покрива се установило, че няма покривна изолация, че гредите били изгнили. Извършен бил ремонт на почти целия покрив над апартамента, като бил направен нов гредоред, водоустойчиво OSB, била поставена изолация от минерална вата, нова конструкция за гипсокартон, измазване, шпакловане и боядисване на около 20 квадрата в спалнята и в хола. За извършените работи направил обща оферта за около 16 000 лева, като плащането било на части, първоначално за закупуване на материали – около 4 000 лева в брой, а за следващите плащания не помни.
Според свидетеля П. сградата, в която се намирал апартаментът, се намира в края на града до ромската махала и знае, че се плащало на пазач. Свидетелят П. работил на обекта с фирмата си „Янол Екстрийм“ ООД.
По делото са представени следните писмени доказателства: оферта от 11.06.2011 г., изготвена от А. Р. – неподписана, за апартамент 412 – Бриз – ***, за подмяна на ВиК инсталация – материали и труд – 2100,00 лева; поставяне на окачен таван в баня – материали и труд – 1600,00 лева, нови плочки в баня – 1750,00 лева, демонтаж на стара и монтаж на нова тоалетна чиния – 350,00 лева – общо 5 800,00 лева. Приети са и два броя разписки от А. Р. - първата от 15.06.2011 г. за 3 000 лева , а втората – от 09.07.2011 г. – за 2 800,00 лева „за ремонт на апартамента в Бриз-***“. Представен е договор с дата 19.07.2013 г., сключен между М.П. като възложител и „Янол Екстрийм“ ООД като изпълнител с предмет „ремонт на покрив, на тавана и стените и направа на изолация на апартамент № 412, ет. 4, находящ се в гр. ***, ж.к. „Бриз“ за сумата от общо 16 500 лева. Представен е договор от 16.05.2015 г., сключен между М.П. в качеството й на възложител и А. Р., в качеството му на изпълнител с предмет „ремонт на прозорец в хола, на капандура в спалнята, на ел. инсталация на апартамента, на камината, боядисване на целия апартамент и ремонт на банята на целия апартамент 412, ат. 4, в гр. ***, ж.к. Бриз“ за обща стойност от 28 900,00 лева.
Разпечатката съдържа 32 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6fd21680-d389-4709-a48e-9567e784d24b