Решение № 3530 от 02.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3530 гр. С., 02.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110129127 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу Г. М. Б. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми:

1349,06 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 231,76 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 17.05.2022 г., 18,47 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № **775/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.08.2022 г.

Ищецът твърди, че между него и Г. М. Б., в качеството й на собственик на топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че за времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и 1 стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. Г. Б., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последната не е погасила на падежа дължимите суми в размер, както следва: 1349,06 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 231,76 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 17.05.2022 г., 18,47 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 2,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2022 г. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело № **775/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца, срещу ответната страна и третото за процеса лице Л.Б.Б., при условията на солидарна отговорност помежду им, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът предявява настоящите искове срещу ответницата. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 писмен отговор ответницата Г. М. Б., чрез пълномощника си адв. Д., оспорва исковите претенции по основание и размер. Посочва, че сумите, претендирани от ищцовото дружество, са заплатени преди образуване на делото.

Оспорва наличието на договорни правоотношение между страните във връзка с доставена топлинна енергия до имота в претендирания размер през процесния период. Ответницата не оспорва, че се намира в брак с лицето Л.Б.Б., считано от 23.08.1997 г. и, че същият е титуляр на процесната партида. Намира исковете за недоказани и неоснователни и отправя искане за отхвърлянето им и за присъждане на направените по делото разноски.

Подпомагащата страна [фирма] не изразява становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена срещу Г. Б. и третото за процеса лице Л.Б.

– при условията на солидарна отговорност помежду им.

Съдът, като съобрази, че в срока по чл. 414, ал. 2 е депозирано писмено възражение от длъжника Г. Б., с което са оспорени претендираните от заявителя вземания, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните установителни искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По същество:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД :

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия, респ. цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при 2 условията на пълно и главно доказване, възникването и съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответницата (обусловено от притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, отчетени чрез изправни средства за търговско измерване, при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер; че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град С., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, изграден в груб строеж от 08.02.2007 г., обективиран в Нотариален акт № **, том I, рег. № ***, дело № 58/2007 г. по описа на нотариус Златкова с рег. № *** на НК и с район на действие Софийски районен съд, третото за процеса лице [фирма], чрез управителя си, от една страна като продавач, продава на Г. М. Б. и Л.Б.Б., от друга страна, като купувачи, следния собствен на дружеството недвижим имот, изграден в груб строеж – апартамент 10, находящ се в град С., район С. в изграждаща се жилищна сграда на пет етажа, терасовиден етаж, покрит паркинг и подземен паркинг, който апартамент е разположен на втори етаж във вх. В, със застроена площ от 58,79 кв.м., състоящ се от входно антре, баня с тоалетна, дневна с кухненски бокс, спалня и лоджия, заедно със склад № ** с полезна площ от 3,04 кв.м., с 0,603 % идеални части от общите части и с припадащите се идеални части от правото на строеж върху дворното място, върху което се изгражда жилищната сграда.

Изяснява се, че със заявление-декларация без вписана дата, купувачът по договора за покупко-продажба от 08.02.2007 г. Л.Б.Б. е отправи искане до топлорайон "С.И." за откриване на партида, съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на потребителите в град С., за имот с адрес: [адрес]. В заявлението е отразено, че домакинството на заявителя е едночленно, както и, че топлата вода в имота ще 3 бъде заплащана по показанията на регистриран водомер, с прогнозна месечна база от 1 куб. м.

С оглед съвпадащите твърдения на страните и изричното становище, заявено от ответницата с отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 15.10.2024 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорно и ненуждаещо се от доказване в процеса е отделено обстоятелството, че ответницата Г. М. Б. е в брак с лицето Л.Б.Б., сключен на 23.08.1997 г., което лице е титуляр на откритата партида при ищцовото дружество.

Установява се, че в извлечение от списък на етажните собствениците – приложение към Протокол от ОС на ЕС с адрес: [адрес] от 24.09.2007 г. за вземане на решение за сключване на договор с [фирма] за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез отчитане на показанията на апартаментните топломери, отчитане на водомерите за топла вода, индивидуално разпределение на топлинната енергия по апартаменти, в графата за собственик на ап. 10 е вписано лицето Л.Б.Б., удостоверило с подписа си посоченото обстоятелство.

Съгласно данните от приобщеното по делото Удостоверение от 13.10.2011 г., издадено от [фирма], жилищна сграда с четири входа, построена в УПИ X-*** в кв. 117, местност "Х.С.-С." има следния настоящ адрес: [адрес]

Съдържащите се в така събраните доказателствени източници данни обуславят извода, че през процесния период м. май 2019 г. – м. април 2021 г. насрещна страна по облигационното правоотношение с ищцовото топлофикационно дружество по повод доставката на топлинна енергия до апартамент № 10, находящ се на адрес: [адрес] са собствениците на жилището – ответницата Г. М. Б. и съпругът й Л.Б.Б., придобили имота по силата на транслативния ефект на договора за покупко-продажба от 08.02.2007 г. и по време на брака си, обстоятелство изрично признато от ответната страна, а с това и в режим на бездялова съпружеска имуществена общност - арг. чл. 19, ал. 1 СК /обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./.