Решение № 1550 от 06.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1550 гр. Пловдив, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20225300500466 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.18, чл.26 ал.2 пр.3 от ЗЗД, чл.124 от ГПК и чл.33 ал.2 от ЗС.

Образувано е по подадени две въззивни жалби против Решение № 260362/08.11.2021г., постановено по гр.д.№ 256/2020г. по описа на Районен съд – А., IV гр.с. съответно с вх.№ 4338/16.02.2022г. /по описа на Окръжен съд – Пловдив, респ. с вх.№ 269112/18.11.2021г. по описа на Районен съд –А./, ведно с допълнение /с вх. № 269169/24.11.2021г. по описа на Районен съд –А./ от М. Е. Н., ЕГН- **********, с постоянен адрес гр *******, Н. Б. Н., ЕГН **********, Н. Е. С., ЕГН – **********, с адрес гр. **********, в частта, с което са отхвърлени предявените против Е. Н. Н. /Б./, ЕГН - **********, М.

М. Н., ЕГН- **********, и двете с посочен адрес гр. ************ и В. А. Н.

ЕГН - **********, за прогласяване за нищожен договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 26.04.1996г., с нот заверка на подписите на 1 нотариус С., вписан в СВ АРС /*********г, с който е извършена делба на МЖС със ЗП от 86 кв. м., състояща се от приземен и два жилищни етажа, построени в парцел V-Б, кв. 35, по плана на гр Л., целият състоящ се от 546 кв. м., с граници улица УПИ ІV-274, улица УПИ ІV-а, както и съответните ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, с административен адрес гр. *********, по НА 169 том 5 дело 912/2019 г. на нотариус К., поради неспазена форма, както и да бъде признато за установено правото на собственост на ищците върху построените от тях на основание учредено право на строеж първи жилищен етаж с площ от 86 кв. м., състоящ се от всекидневна, кухня, две спални, баня с тоалетна, килер и салон, с граници: на същия етаж няма, над етажа втори жилищен етаж, под етажа приземен етаж, ведно с ½ ид. ч. от приземен етаж, целият с площ от 86 кв. м. и представляващ две жилищни стаи, салон с кухня, баня с тоалетна и килер, построени в МЖС, построена върху УПИ V-Б кв 35 по ПУП на гр. Л., целият състоящ се от 546 кв м с граници улица, УПИ ІV-274, улица, УПИ ІV-А, както и съответните ид. части от общите части на сградата правото на строеж с административен адрес гр. *********; както и в частта, с която са осъдени трите заедно и с А. Е. Н. ЕГН- **********, да заплатят на Е. Н. Н., ЕГН – ********** и М. М. Н., ЕГН - **********, разноски общо в размер на 1 200 лв.; съответно с вх.№ 4338/16.02.2022г. /по описа на Окръжен съд – Пловдив, респ. с вх.№ 269164/24.11.2021г. по описа на Районен съд –А./ от А.

Е. Н., ЕГН – **********, с постоянен адрес гр Л.******, с което са отхвърлени предявените искове за прогласяване за нищожен договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 26.04.1996г., с нот заверка на подписите на нотариус С., вписан в СВ АРС Акт *********г, с който е извършена делба на МЖС със ЗП от 86 кв. м., състояща се от приземен и два жилищни етажа, построени в парцел V-Б, кв. 35, по плана на гр. Л., целият състоящ се от 546 кв. м., с граници улица УПИ ІV-274, улица УПИ ІV-а, както и съответните ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, с административен адрес гр **********, по НА 169 том 5 дело 912/2019 г. на нотариус К., поради неспазена форма, както и да бъде признато за установено правото на собственост на ищците върху построените от тях на основание учредено право на строеж първи жилищен етаж с площ от 86 кв. м., състоящ се от всекидневна, кухня, две спални, баня 2 с тоалетна, килер и салон, с граници: на същия етаж няма, над етажа втори жилищен етаж, под етажа приземен етаж, ведно с ½ ид. ч. от приземен етаж, целият с площ от 86 кв. м. и представляващ две жилищни стаи, салон с кухня, баня с тоалетна и килер, построени в МЖС, построена върху УПИ V-Б кв 35 по ПУП на гр. Л., целият състоящ се от 546 кв. м. с граници улица, УПИ ІV274, улица, УПИ ІV-А, както и съответните ид. части от общите части на сградата правото на строеж с административен адрес гр. ********; както и в частта, с което са отхвърлени предявените от него и от Н. Б. Н., ЕГН – ********** /съпругата му също е конституирана по делото като жалбоподател/, против Е. Н. Н., ЕГН - **********, М. М. Н., ЕГН**********, и В. А. Н. ЕГН – **********, искове да бъде признато правото на изкупуване на първи жилищен етаж с площ от 86 кв. м., състоящ се от всекидневна, кухня, две спални, баня с тоалетна, килер и салон, с граници: на същия етаж няма, над етажа втори жилищен етаж, под етажа приземен етаж, ведно с ½ ид. ч. от приземен етаж, целият с площ от 86 кв. м. и представляващ две жилищни стаи, салон с кухня, баня с тоалетна и килер, построени в МЖС, построена върху УПИ V-Б кв 35 по ПУП на гр. Л., целият състоящ се от 546 кв. м. с граници улица, УПИ ІV-274, улица, УПИ ІV-А, както и съответните ид. ч. от общите части на сградата правото на строеж с административен адрес гр. **********, предмет на НА 169 том 5 дело 912/2019 г. на нотариус К., при уговорените в него условия, както и в частта за разноските.

По въззивна жалба /с вх.№ 4338/16.02.2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, респ. с вх.№ 269112/18.11.2021г. по описа на Районен съд –А./, ведно с допълнение /с вх. № 269169/24.11.2021г. по описа на Районен съд –А./ от въззиваемите страни не е депозиран писмен отговор в указания срок. От Е.

Н. Н. и М. М. Н. допълнително е подадено писмено становище за неоснователност на жалбата.

По въззивна жалба /с вх.№ 4338/16.02.2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, респ. с вх.№ 269164/24.11.2021г. по описа на Районен съд –А./, от въззиваемите страни Е. Н. Н., ЕГН - **********, М. М. Н., ЕГН**********, чрез адв.А. Н., е депозиран писмен отговор, с който взимат становище, че жалбата е неоснователна изцяло и претендират разноски в размер на общо 800 лв.

3

Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивните жалби са допустими – подадени са от надлежни страни по делото в законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:

Пред Районен съд – А. от ищците М. Е. Н., Н. Е. С., А. Е. Н. и Н. Б.

Н., против Е. Н. Н., М. М. Н. и В. А. Н. е заведена искова молба, с която твърдят, че на А. Е. Н. /който в брак с Н. Б. Н./ и на М. Е. Н. /по това време в брак с Е. К. Н./, е отстъпено на основание Заповеди №№ 409, 410 от 1984г на ОбНС Л. и договор за право на строеж, по ½ ид. ч. от правото на строеж на тогавашния парцел V-Б в кв 35 по регулационния план на гр. Л. с обща площ от 546 кв. м. за построяване на жилище.

Ищците са построили въз основа издадените строителни разрешения и опредЕ. строителна линия по ½ ид ч от жилищна сграда с обща площ от 86 кв. м. състояща се от приземен етаж, първи и втори жилищен етаж.

Към момента на учредяване на правото на строеж първата ищца имала син – М. Е. Н., род. през ****г., който тогава бил малолетен и в негова полза не е било учредено право на строеж, нито е участвал в строежа.

През 1989 г. строежът бил завършен до степен годна за живеене, приземният етаж бил построен като жилищен, а не според плана, и 1989 г.; първите двама ищци влезли да живеят в приземния етаж, построили първи и втори жилищен етаж, септември 1990г. третият и четвъртият ищец се нанесли да живеят във втория жилищен етаж. Първите двама ищци останали да живеят в приземния етаж, тъй като първият етаж още не бил довършен и не бил годен за живеене.

През зимата на 1993г. М. Н. довел и започнал да съжителства с Е.

Н. в приземния етаж и на 11.10.1993г. двамата сключили граждански брак.

На 18.10.1993г. се родила дъщеря им М. М. Н.. През октомври 1993 г. първите двама ищци довършили първия жилищен етаж и пуснали да живеят в него временно, докато си устроят жилище, М. Н. и съпругата му Е. Н..

На 30.12.2002г Е. Н. Н. взела детето М. и се изнесла от къщата, взела покъщината, без едно легло и ъглов диван. М. Н. изпаднал в шок, разболял се и след четири месеца – на *******г - починал. От този момент до 4

21.12.2019г ищците нямат никакви вести за Е. Н., тъй като тя не е проявила никакъв интерес към тях.

Дъщеря й М. Н. през годините един - два пъти годишно посещавала баба си и дядо си – първите двама ищци.

На 21.12.2019г. дошли майстори заедно с брата на ответника В. Н.

– З., които започнали да сменят дограмата на първи жилищен етаж.

На 30.12.2019г третият ищец отишъл до общинска администрация община Л. и разбрал, че първият етаж и половината от приземието е купен от В. Н. Твърдят, че се изненадали от това, тъй като Е. и М. Н. не са строили, нито са имали учредено право на строеж, нито пък техният наследодател М.

Н. е имал такова.

Продавачите – първите две ответници се възползвали от един договор за доброволна делба, извършен на 26.04.1996г., който е нищожен, тъй като М. и Е. Н. не са съсобственици на жилищната сграда, няма учредено право на строеж в тяхна полза и те не са заплатили никакви пари при тези сделка. Описаните в договора за доброволна делба суми от 68 719 лв и 10 945 лв. не са изплатени от М. и Е. Н. и първите двама ищци не са ги получили.

Ето защо считат, че по същността си договорът за доброволна дела съставлява договор за дарение и като такъв трябва да е в нотариална форма, а поради неспазване на формата е нищожен и не е породил права за М. и Е. Н.

Въз основа договора за доброволна делба Е. и М. Н. са продали на третия ответник първи жилищен етаж, ведно с ½ ид. ч. от приземен етаж от жилищната сграда, построена въз основа отстъпеното право на строеж, поради което и тази сделка се явява нищожна, тъй като продавачите не са били собственици.

Първите двама ищци, след като синът им починал на *******г. държали ключа за първия жилищен етаж и само те са го ползвали, а съпругата на сина им Е., която напуснала жилището на 30.12.2002г. не е имала ключ и никога не е ползвала етажа. През септември или октомври дошла при първата ищца и поискала ключа, ищцата й го дала и не говорили повече и едва на 21.12.2019г., когато братът на третия ответник заедно с майсторите дошли да разтоварят материали за смяна на дограмата, тогава ищците разбрали, че собственикът на първия жилищен етаж и половината от призема е третият 5 ответник.

Твърдят на следващо място, че първите две ищци са продали на третия имота, без да поканят съсобствениците – ищците, като са нарушили изискванията на чл. 33 от ЗС.

Ответниците Е. Н. и М. Н. депозират в срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорват изцяло като неоснователни предявените искове. Считат, че не са налице основанията по смисъла на чл. 26 от ЗЗД, които да обуславят нищожност на извършената договорна делба с нот заверени подписи от 26.04.1996г. Сочат, че посоченото от ищците правно основание касае презумпцията за наличие на основание на сделката до доказване на противното. Считат, че искът е неоснователен по всички хипотези на чл. 26 ал.1 от ЗЗД. Оспорват като неоснователен и иска за признаване правото на собственост върху първи жилищен етаж и ½ ид ч от приземен етаж. Правят възражение за придобиване на имота по давност, като твърдят че владението върху спорния имот е установено от първата ответница и М. Н. октомври 1993г. и продължило от двете ответници след смъртта му до прехвърлителната сделка през 2019г. По отношение предявения иск за признаване правото на изкупуване считат, че е предявен след изтичане на предвидения двумесечен срок предвиден в цитираната норма, и като такъв е неоснователен. Твърдят на следващо място, че приземният етаж не е обект с възможност за самостоятелни права върху него, а е обща част на жилищните обекти на първо и второ ниво на жилищната сграда.

Ответникът В. А. Н., чрез назначения му особен представител адв. М. А., депозира в срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове. Счита, че сделката оформена с НА 162 т.15 дело 2643/2019г на СВ А. за закупуване на процесния имот от третия ответник не е нищожна, тъй като продажбата на чужда вещ не е нищожна. Третият ответник се легитимира като собственик на имота. Счита искането за отмяна на НА, с който е оформена покупко-продажбата в противоречие с ТР 3/2012г на ВКС, според което на отмяна по реда на чл. 537 ал.2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. На следващо място счита, че продавачките по сделката са били собственици на имота, 6 предмет на продажбата. Заявява, че както е посочено и в исковата молба имотът, предмет на продажбата е предоставен за ползване на М. Н. и съпругата му Е. Н. през 1993г, а с договора за доброволна делба от 1996г. ищците са дали съгласие имотът да стане собственост на М. и Е. Н.. Също счита, че правото на собственост не е придобито от първата ответница и съпруга й по силата на договора за делба, но счита че от посочената дата е започнала да тече петгодишна давност в тяхна полза. При липса на твърдения в исковата молба, че в периода 26.04.1996г.-26.04.2001г. тяхното владение е обезпокоявано от страните по делото или някой да е оспорвал правата им на владение на имота, към 26.04.2001г е изтекъл петгодишния давностен срок, през което те са упражнявали необезпокоявано владение върху имота като добросъвестни владелци и собствеността е била придобита от М. и Е. Н. По отношение иска с правно основание чл. 33 ал.2 от ЗС счита, че следва да бъде предявен в двумесечен срок от продажбата, а тежестта да докаже кога е узнал за сделката е върху ищеца. Счита, че по отношение на приземния етаж не може да се приложи нормата на чл. 33 ал.2 от ЗС, тъй като той е обща част и е принадлежност към двата жилищни етаж, а цитираната норма изисква наличието на съсобственост.