Решение № 490 от 15.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Пловдив, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20265300500501 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК

Постъпила е въззивна жалба от П. Д. Ш.,ЕГН-********** против решение № 3/02.01.2026г.,постановено по гр.д.№ 13643/25г.по описа на ПдРС,3 бр.с.,с която е осъден ответника П. Д. Ш. да заплаща на непълнолетните си синове – Д. П. Ш.,ЕГН-********** и М. П. Ш.,ЕГН-**********,със съгласието на тяхната майка и законен представител – С. С.

М.,ЕГН-**********,издръжка в размер на 500лв.месечно за непълнолетния Д., и 450лв. месечно за непълнолетния М.,начиная от 27.08.2025г. занапред, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска от падежа до окончателното и изплащане,като издръжката следва да се заплаща до 10-то число на месеца, за който се дължи,както и е осъден П. Ш. да заплати на непълнолетните си синове – Д. П.

Ш.,ЕГН-********** и М. П. Ш.,ЕГН-**********,със съгласието на тяхната майка и законен представител – С. С. М.,ЕГН-********** издръжка в общ размер на 827,55лв.,или по 500лв. месечно за непълнолетния Д. и 450лв. месечно за непълнолетния М., за периода 01.08.2025 27.08.2025г.,ведно със законната лихва за забава на дължимата сума от падежа до окончателното и изплащане.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно по отношение 1 на определения от съда размер на издръжката за двете непълнолетни деца по изложени в жалбата съображения.Иска отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се определи издръжка за всяко от двете деца в размер,по-нисък от определения (в съдебно заседание е уточнил по-ниския размер на издръжката както за бъдещ период,така и за минало време да е по 200 евро за всяко от децата).Претендира разноски.Не ангажира доказателства.

Въззиваемите- Д. П. Ш.,ЕГН-********** и М.П. Ш.,ЕГН-**********,със съгласието на тяхната майка и законен представител С. С. М.,ЕГН-********** са изразили становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор и съдебно заседание.Претендират разноски.Също не ангажират доказателства.

ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства,допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на атакувания съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред ПдРС са предявени искове от Д. П. Ш. и М.П. Ш.,непълнолетни,със съгласието на тяхната майка и законен представител С. С. М., с правно основание осн.чл.143 и чл.149 от СК против П. Д. Ш.

В исковата молба се твърди,че ищците са синове на ответника,като последният напуснал дома и децата си през м.май 2025г.и оттогава живее в с.Ч. при родителите си.След раздялата рядко се виждал с децата,като единствено заплащал фактурите за мобилните им телефони и им давал символични суми от по 20-30лв.при редките срещи с тях.Детето Д. Ш. е ученик в **-ти клас,а М.-в **-ти клас на *******.От 2023г.Д. провеждал ортодонтско лечение на зъбите с поставяне на брекети на обща стойност 4800лв. И двамата ищци тренират футбол към ********,като тренировките на Д. не се заплащат заради по-високата възрастова група, а за тренировките на М. се заплаща месечна такса от 100лв. Твърди се,че ответникът има лек автомобил и с него се придвижва до местоработата си,както и че няма други низходящи, на които да дължи издръжка по закон.

Ответникът поддържа,че не е във възможостите му да заплаща издръжка в претендирания общ размер на 950лв.,тъй като месечното му възнаграждение след удръжките било около две хиляди лева и ако заплаща издръжка от 950лв.,той би останал с хиляда лева на месец,която сума не му позволявала да поеме собствените си разходи.Твърди,че след раздялата родителите си поделяли разходите във връзка с децата,вкл.закупуване на самолетни билети и т.н.Бащата редовно се виждал със синовете си и им давал по 20-30лв.на ръка,заплащал сметките им за мобилни телефони,изплащал и телефонния апарат на ищеца Д. при месечни вноски от по 75лв.Смята по отношение на брекетите,че по-голямата част от сумата вече е заплатена и остава единствено да се дължат 800лв.като последна стъпка.Поддържа,че има задължение към своите възрастни и болни родители, които са с ТЕЛК, а най-вече за баща си - има морален и финансов ангажимент.

2

Безспорно е по делото,че ответникът П. Д. Ш. е баща на непълнолетните Д. П. Ш.-на ****години и М. П. Ш.-на *** години,както и че двете деца живеят при майка си С. С. М. в гр.П.Не се спори и че двамата ищци са ученици в **-ти клас,съответно-в **-ти клас на *****.

По делото са представени писмени и гласни доказателства във връзка с нуждите на ищците-относно ортодонтското лечение на М. Ш.,(разплащателна бележка и план за лечение),относно тренировките по футбол и свързаните с тях разходи,както и разходите във връзка с учебния процес,за облекло,транспорт до училище и за задоволяване на базовите нужди на децата (показанията на св.М. Т).Представени са и са събрани писмени доказателства за доходите на родителите,разпитани са двама свидетели-М. Т.,свидетел на ищците и В. Ш.а,свидетел на ответника и негова майка.Представени са ЕР на ТЕЛК във връзка с твърденията на ответника за това,че има задължения за издръжка към своите болни родители.Изготвен е и социален доклад по делото.

Съдът е уважил иска изцяло,като след подробен анализ на събраните доказателства е приел,че на ищеца Д. Ш. са необходими, както за в бъдеще,така и за минал период, 900лв.месечно,а за ищеца М.-750лв.месечно, за издръжка,от които ответникът следва да поеме 500лв.месечно за Д. и 450лв.месечно за М.,а останалата част от издръжката следва да се поеме от майката,която полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата.

Съдът е взел предвид средномесечните доходи на родителите,както и че бащата е осигуряван на работна заплата над 2000лв.,а професията му позволява при желание да реализира и по-високи доходи,тъй като е млад,здрав и работоспособен,с добра професия.

Относно разходите на децата първостепенния съд е приел,че същите са значителни предвид факта,че са ученици в гимназията и с оглед на тяхното отглеждане,възпитание,образование,опазване на здравето им и осигуряване на социален живот.Посочено е в мотивите на решението какво включват ежемесечните им разходи и че издръжката се определя на базата на обичайните/обикновени разходи за деца на тази възраст.

Отчетено е от съда,че издръжката,давана на ненавършили пълнолетие деца от техните родители е безусловна,т.е.независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.Отхвърлен е доводът на ответника,че дължи издръжка на своите родители,доколкото издръжката,дължима на низходящите,е с приоритет.Установено е,че ответникът няма други непълнолетни низходящи,освен ищците.Отчетен е размерът на издръжката с нуждите на децата,както и факта,че отглеждащият родител следва да поеме помалка част от издръжката,наред с непосредствените грижи за отглеждането на децата.

Прието е,че не са доказани твърденията на ответника да е заплащал издръжка за периода след фактическата раздяла на родителите и напускането на жилището от него,като не е ясно нито какви суми е давал,нито колко често.Отчетено е,че е заплащал вноските за телефонния апарат на Д..В тази връзка е коментирал показанията на разпитаните свидетели,като се е обосновал защо кредитира изцяло показанията на св.Т. и само частично 3 показанията на св.В.Ш.

Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни,изчерпателни и подробни и напълно се споделят и от настоящата инстанция,която на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.

Неоснователни са доводите въ въззивната жалба,че първоинстанционният съд не се е съобразил с доходите на ответника предвид нуждите на децата.Доходите на ответника са над 2000лв.и неправилно същият счита,че съдът следва да вземе предвид чистото му тр.възнаграждение.Дори и да се приеме,че чистите доходи на ответника са 2000лв.,както твърди той,правилно ПдРС е отчел,че издръжката,която следва да заплаща за двамата си сина,е толкова,колкото остава за него.

Несъстоятелни са доводите,че ответникът заплащал и други разходи като сметки за ток,вода и др.,а един тинейджър не заплащал сам тези сметки.Ответнкът пропуска да отчете,че макар децата да не заплащат битовите сметки,те потребяват както ток,така и вода,а сметката се заплаща от родителя,с който те живеят,т.е.от майката.И именно чрез издръжката,която дължи,ответникът подпомага майката в разходите на децата.

След като ответника счита,че ортодонтското лечение на Д. Ш. вече било заплатено в минал момент и оставала дължима само малка чат от него- 800лв.,то по тази логика не следва да се отчитат и плащанията,направени от ответника за изплащането на телефона на Д. Ш..Фактът,че телефонът е изплащан на месечни вноски,а не е платен изцяло,не придава на плащането периодичен характер,доколкото се касае за заплащане на конкретна сума за конкретен период (ответникът не е посочил нито каква е цената на телефона,нито броя на месечните вноски за заплащането му).Ортодонтското лечение също не е заплатено наведнъж,а е разсрочено,също както и заплащането на телефона.

Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция счита,че решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора разноски се дължат на въззиваемата страна за настоящото производство.Видно от представения договор за правна помощ,разноските са за адв.възнагаждение в размер на 300 евро и в този размер следва да се присъдят на въззиваемите.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА описа на ПдРС,3 бр.с. решение № 3/02.01.2026г.,постановено по гр.д.№ 13643/25г.по

4

ОСЪЖДА П. Д. Ш.,ЕГН-********** да заплати на Д. П. Ш.,ЕГН-********** и М.

П. Ш.,ЕГН-**********,със съгласието на тяхната майка и законен представител – С. С.

М.,ЕГН-********** сумата в размер на 300 (триста) евро съдебни разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5