Решение № 1754 от 18.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1754 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. ДЖАМБАЗОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110205534 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от ДЗЗД „ГРАЖДАНСКО ДРУЖЕСТВО НА ЧАСТНИ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ Х.-Д.“, с

БУЛСТАТ: 175270441, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от ЧСИ С. Б. Х., чрез адв.Н. Г. от ВАК, против наказателно постановление №22-2200016/06.04.2022 г., издадено от Директор на ДИТСофия, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено, постановено в нарушение на материалните и процесуалните предпоставки на закона и основни принципи по смисъла на АПК.

Счита, че в хода на административнонаказателното производство не е доказано, че е налице престиране на работна сила от посоченото лице по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ. Навежда доводи, че в случая е налице сключен граждански договор, по силата на който лицето се е задължило да изработи и 1 да предаде даден краен продукт, т.е. налице са отношения по смисъла на чл.280 от ЗЗД, тъй като с договор за поръчка довереникът се е задължил да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. С оглед на горното твърди, че АНО не е извършил преценка на обстоятелството, че приложение намират нормите на гражданското законодателство, и формално е приел наличие на нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Навежда доводи за не отчитане на факта, че посоченото лице е пенсионер и като такова, съобразно нормата на чл.4, ал.6 от КСО, само преценява дали да се осигурява за всички осигурителни рискове, като неговото задължение е единствено да внася вноските за задължително здравно осигуряване. С оглед на горното счита, че дали дадено лице ще престира определени дейности по граждански или трудов договор е ирелевантно в случая, още повече, че гражданският договор не го обвързва с определено работно време и не го задължава да посещава офиса на възложителя всеки ден, а напротив – дава му възможност да организира времето си, съобразно своите възможности и потребности. Предвид изложено оспорва възможността установеното деяние въобще да се квалифицира като нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.

Счита за погрешни изведените изводи от АНО, че е налице фиксирано работно време за посоченото лице, въз основа на отразеното от него в представената от проверяващите декларация, че е дошло в офиса в 08:30 часа.

В този смисъл твърди, че в процесната декларация лицето никога не е посочвало, че има работно време от 08:30 часа, а по настояване на контролните органи, същото единствено е отразило обстоятелството кога е дошло в офиса за конкретния ден. Позовава се на нормата на чл.4.5, чл.4.6 и чл.4.7 от сключения граждански договор с лицето, уреждащи мястото на изпълнение на възложените дейности, с оглед специфичния предмет на договора, засиления контрол над помещенията на офиса, както и на конфиденциалността на информацията, съхранявана в офиса на жалбоподателя, в качеството му на администратор на лични данни.

Оспорва изведения извод от АНО за това, че само за гражданските правоотношения е присъщ признака „конкретен резултат“, доколкото и КТ борави с понятието „резултат“, поради което квалифициране на 2 правоотношението като трудово, само въз основа на този признак, отчита като крайно некоректно.

Оспорва изведения извод от АНО, че възложените услуги имат белези на задължения по трудов договор, доколкото в случая за извършените от лицето дейности по архивиране на документи са съставяни приемопредавателни протоколи, което е белег на граждански отношения между страните, а не на трудови.

Оспорва като твърде общи и преднамерени изведените изводи от АНО, че лицето е било заварено от контролните органи да работи на компютър, като освен това горното не доказва, че същото е извършвало дейност, различна от посочената в гражданския му договор. В горния смисъл навежда доводи, че съгласно подзаконовата нормативна уредба, ЧСИ е задължен да поддържа освен физически, но и електронен архив, последният неминуемо свързан с работа на компютър, като същото се отнася и до обработката на входяща и изходяща поща. Уточнява, че тези дейности е напълно допустимо и съвместимо да бъдат осъществявани, както в офиса на възложителя, така и дистанционно.

Навежда доводи, че в процесното НП не са изложени конкретни мотиви, които да обосновават крайните изводи, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, а последното отчита като съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита. Наред с горното твърди, че проверяващите органи преднамерено са насочвали лицата какви данни да попълват в предоставените им декларации, което също води до порочност на образуваното производство и обективност на отразените в НП факти и обстоятелства. В този смисъл сочи, че проверените лица многократно са посочвали, че изпълняват възложени дейности по граждански договор, нямат установено работно време и не желаят да сключат трудови договори, но въпреки това контролните органи са изисквали от лицата да посочат в декларациите кога са дошли в офиса, като отбележат това в графата работно време, а впоследствие изтъкват това като начало на работния им ден.

Счита, че това поведение на контролните органи е в нарушение на принципите на истинност по смисъла на чл.7 от АПК, на безпристрастност и обективност, още повече, че проверката е извършена по сигнал на бивш служител на жалбоподателя, който преди това е бил служител ГИД.

3

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адвН. Г. от ВАК, моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно, на посочените в жалбата основания. Позовава се на съдебна практика на ВАС по въпроса за осигурителния статус на пенсионер, а от там и за сключване на граждански договор от такова лице, което не противоречи на разпоредбите на КТ, тъй като е израз на неговата пряка воля дали желае или не занапред да се осигурява.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Директор на ДИТСофия, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.С.

С., след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно издадено. Оспорва направените възражения от жалбоподателя и счита, че в хода на административното производство са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на извода, че е извършило вмененото му нарушение, а именно, че в качеството на работодател е приел на работа посоченото лице, като не е уредил отношенията си с него като трудови правоотношения, чрез сключване на трудов договор в писмена форма.

Изразява становище, че ЗЗД позволява сключване на граждански договор, но КТ императивно постановява, че отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови. Сочи, че законът не поставя пенсионерите в по-различно положение от това на останалите лица, поради което това обстоятелство е без значение за съставомерността на нарушението, доколкото е достатъчно да се докажат елементите на трудово правоотношение, като работно време, работно място, постоянен характер на извършваната функция и др., които намира за доказани от събраните писмени и гласни доказателства по делото.

С оглед изхода на делото, претендира присъждане на разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва процесното НП.

4

НП е надлежно връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 08.04.2022 г. /съгласно приложеното известие за доставяне/, а жалбата против него е подадена на 21.04.2022 г., видно от поставената дата на входящ номер, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 21.12.2021 г., от 10:40 часа до 11:50 часа, длъжностни лица при ДИТ-София – главен инспектор В. В. и С.Д., извършили проверка на място в обект на контрол: кантора /административни офиси/, находящи се на адрес гр.София, ул.“Алабин“ №46, ет.1 и ет.2, стопанисван от „ГДЧСИ Х.-Д.“ ДЗЗД. При посещението си на място, контролните заварили лицето Е.Й.С., ЕГН **********, да работи с компютър на бюро в офиса – счетоводство, находящ се на ет.2 в обекта на контрол. Контролните органи предоставили на лицето декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, която Е.Й.С. саморъчно попълнила, като вписала, че работи в счетоводството на обета на контрол, с работно време за деня от 08:30 часа, че подрежда документи, без сключен трудов договор, а на граждански договор. В тази връзка, контролните органи предложили на лицето Е.Й.С. с постановление по чл.405а, ал.1 от КТ да бъде обявено съществуване на трудово правоотношение, между него и работодателя „ГДЧСИ Х.-Д.“ ДЗЗД, но в попълнената декларация завареното в обекта лице отразило, че не желае да подпише трудов договор.

В хода на проверката на контролните органи е представен граждански договор от 01.11.2021 г. за срок до 30.04.2022 г., сключен между „ГДЧСИ Х.Д.“ ДЗЗД, в качеството на възложител, и Е.Й.С., в качеството на изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителя приема да извърши за срока на договора дейностите, описани в т.1.1, т.1.2 и т.1.3. При извършена проверка на така представения договор, контролните органи констатирали, че в същия е уговорено извършване на трудови функции, характерни за трудови правоотношения, а не конкретен резултат, характерен за гражданските договори. Установили, че в договора се съдържат елементи на трудов договор, а именно: в т.4.6. е предвидено, че възложените дейности на 5 изпълнителя могат да бъдат изпълнявани от офиса на възложителя, единствено в рамките на установеното в офиса работно време, с оглед специфичния предмет на дейност на възложителя и изискванията за съхранение на наличния в офиса документооборот; в т.6 е посочено възнаграждение в общ размер на 6660 лева, а в т.7 е предвидено, че дължимото на изпълнителя възнаграждение следва да се заплаща разсрочено на 6 броя месечни вноски, всяка от която дължима до 10-то число на месеца за преходния месец.

За направените констатации в хода на извършените проверки на място в обекта и на представените документи, контролните органи съставили ПИП №ПР2141645/14.01.2022 г., където в т.4 описали установените обстоятелства, във връзка със завареното да полога труд в обекта на контрол лице Е.Й.С., като отразили, че до приключване на проверката, дружеството-жалбоподател не е представило сключен трудов договор със завареното лице да полага труд в обекта на контрол – Е.Й.С.. В съставения протокол посочили, че по време на проверката е присъствало длъжностно лице: И.Д.И., определено със заповед да представлява работодателя пред контролните органи.

Въз основа на така направените констатации в хода на извършената проверка на място в обекта на контрол и документална такава, компетентно длъжностно лице: главен инспектор В. Д. В., в присъствието на двама свидетели-длъжностни лица при ДИТ-София, съставила АУАН №22-2200016 на 14.01.2022 г., против „ГДЧСИ Х.-Д.“ ДЗЗД, в качеството на работодател, за това, че не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила от Е.Й.С., ЕГН **********, като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с горепосоченото лице, с което е нарушил чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.