Решение № 40 от 12.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1816/2025
- Вид
- Решение № 40
- Подписан
- 12.01.2026
- Състав
- Петя Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.1 · Търговски закон
- чл.608 · Търговски закон
- чл.608, ал.1 · Търговски закон
- чл.608, т.2 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 622 · Търговски закон
- чл. 625 · Търговски закон
- чл.625, ал.1 · Търговски закон
- чл. 628, ал. 1, т. 2 · Търговски закон
- чл. 629б · Търговски закон
- чл. 630 · Търговски закон
- чл.630 ал.1 · Търговски закон
- чл.631 · Търговски закон
- чл. 632 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 6 · Търговски закон
- чл.742 · Търговски закон
- чл.742, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 40 гр. София, 12.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в заседание при закрити врати на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петя Г.ева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Г.ева Търговско дело № 20251100901816 по описа за 2025 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл.625 вр. с чл.607а от Търговския закон от „РОТЕР“ ЕООД с ЕИК 121217246 за откриване на производство по несъстоятелност на търговското дружество, поради настъпила неплатежоспособност, или – поради свръхзадълженост, тъй като не е в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения свързани с дейността му, не разполага със средства и няма имущество за да ги покрие.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
От извършената служебна справка по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ се установява, че молителят е търговско дружество регистрирано със седалище и адрес на управление в гр.София. От представените с молбата писмени доказателства Опис и оценка на активите и пасивите към момента на подаване на молбата, по чл. 628, ал. 1, т. 2 от ТЗ и отчет за приходите и разходите и баланси към 31.12.2023 г. ,31.12.2024 г. и 31.12.2025 г. и към 30.09.2025 г. ., справка от НАП, и заключението на допусната по делото СФИЕ по делото се установи, че: при съпоставяне на стойностите на краткотрайните активи и краткосрочните задължения на дружеството, и за изчисляване коефициентите на ликвидност, съгласно данните в счетоводните баланси, показателите за обща ликвидност са били в референтни граници (от 1 до 3) за периода 2022 г., 2023 г. и 2024 г., но за 2025 г. вече е 0, 00744, а коефициентите за бърза ликвидност, незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност са под референтните стойности; към 31.12.2022г.. към 31.12.2023г., към 31.12.2024г. коефициентите на финансова автономност са под препоръчителната стойност, а към 30.09.2025г. коефициентът на финансова автономност има отрицателна стойност. Вещото лице изяснява, че коефициентът на задлъжнялост е реципрочен на коефициента на финансова автономност и показва задлъжнялостта на дружеството относно възможността му със собствен капитал да се покрият пасивите и с каква надежност. Този показател, при добре функциониращи предприятия обичайно е между 0.25 и 0.5. но трябва да бъде най-много равен или по-малък от единица (1). Когато този показател е под единица (1). това показва, че 1 предприятието е в състояние да уреди задълженията си. За процесните години към 31,12.2022 г.. към 31.12.2023 г. и към 31.12.2024 г. този коефициент е много над единица, което е показателно за високата задлъжнялост на дружеството, а към 30.09.2025 г. този коефициент е с отрицателна стойност. Стойността на краткосрочните активи на дружеството са общо 5 684, 16 лв. към 30.09.2025 г. , докато за предходните години са в размер на съответно 2 269 830, 71 лв. за 2022 г., 2 159 963, 91 лв. за 2023 г. и 1 978 018, 41 лв. за 2024 г., а краткосрочните задължения към 30.09.2025 г. са 1 090 571, 64 лв. Задълженията към доставчици са в размер на 469 717, 07 лв. посочени в табл.6 от заключението, а задълженията по банкови кредити– 620 854, 57 лв. Размерът на вземанията на дружеството само към клиентите към 30.09.2025 г. са били общо 5 251, 30 лв. Видно от проверените счетоводни баланси на дружеството и изчислените коефициенти за ликвидност и финансова автономност, експертизата установява, че през 2025 г. е налице тенденция дружеството да не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки. Обективно дружеството към 30.09.2025 г. не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения към двама или повече кредитори. Датата на спирането на плащанията към всеки отделен кредитор са описани подробно в таблица №6 и №7 от заключението, които показват, че последното извършено плащане към доставчици е към „Пепе 8“ЕООД, извършено на 18.08.2025г. в размер на 2 234, 44 лв., а последното извършено плащане към банка „Райфайзенбанк"АД – овърдрафт, е извършено на 15.09.2025г. и е в размер на 1 420, 79 лв.
Молителят има публични данъчни задължения към 30.09.2025 г. в размер на 38 892, 56 лв. лв., които не са погасени. Приложена е и справка от Агенция по вписванията чрез отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата му и справка от ОДМВР „Пътна полиция“ за собствеността на недвижим имот и МПС. От доказателствата по делото се установява, че дружеството не разполага с активи, няма приходи от продажби и не осъществява търговска дейност и няма наети лица. Пасивът на дружеството надвишава актива му. Същото не е в състояние да покрие задълженията си.
При така установеното от фактическа страна, съдът счита молбата за процесуално допустима, като подадена по реда на чл. 625 от ТЗ, до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд и от лице, сред посочените в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 2. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 3. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 4. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни задължения от определен вид, каквито са и процесните парични задължения по чл.608, т.2 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността, като материалноправната предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност, представлява обективно финансово-икономическо състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения, за погасяване на тези задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Израз на тази обективна невъзможност е и спиране на плащанията към определена дата, но не съобразно конкретно извършено или 2 неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника.
От доказателствата по делото се установи, че длъжникът не е платил изискуеми парични задължения към доставчици и НАП и обективно не е в състояние да ги изпълни. На следващо място – налице е и презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, тъй като е налице спиране на плащанията на задълженията на длъжника, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени същата съобразно данните по делото. С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. За да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл.608, ал. 1 ТЗ и обективна невъзможност за плащане и погасяване на задълженията на всички кредитори, която има траен характер. С оглед на данните по делото следва да се приеме, че най–ранният момент, към който се доказва неплатежоспособността на длъжника е 01.01.2025 г., към която дата дружеството вече е било с влошено финансово състояние и имало изискуеми и непогасени задължения от този вид.
Последното плащане към доставчик – „Пепе 8“ЕООД, е било през м.август 2025 г., а по банков кредит – през м.септември 2025 г., като през предходните месеци (м.06. м.07. м.
08.2025 г.) са били погасявани частично и задължения към други доставчици. Длъжникът вече е имал непогасени и свои публичноправни задължения по т.2, ал.1 на чл.608 и не е разполагал със средства, или имущество, с които да ги изплати. От заключението на вещото лице се установи, че коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са извън референтните стойности за целия изследван период и към 31.12.2024 г. дружеството е било на загуба. При изследване на коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост вещото лице сочи, че за целия изследван период те не са в препоръчителните стойности, а са под съответно 0, 33, респ. под 1, поради което е налице превишение на задълженията спрямо собствения капитал, тоест съществуващите задължения не са обезпечени с имущество на предприятието. Коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще. " – вж. Решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о. В случая такава е настъпила през 2025 г. когато и показателят за обща ликвидност - като основен показател за състоянието на неплатежоспособност при 3 действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му, вече е под 1. Длъжникът е в пълна зависимост от кредиторите си и съответно в състояние на свръхзадълженост собствения капитал е декакапитализиран. Ето защо, съдът приема, че датата, на която двата елемента на неплатежоспособността (наличие на непогасено задължение, респ. задължения и трайна невъзможност за погасяване) са налице е 01.01.2025 г.
Предвид осъществяването на състава на чл.630 ал.1 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена. С оглед уважаване на молбата на основанието неплатежоспособност, искането за обявяване на свръхзадълженост не следва да се разглежда.
С оглед липсата на данни за наличието на бързо ликвидно имущество (което да може бързо да се реализира и да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване на разноски) с определение от 01.10.2025 г., съгласно чл. 629б вр. чл. 632 ТЗ, са приканени заинтересованите лица да предплатят минимални начални разноски в производството по несъстоятелност в размер на 2000 лв. в 20 дневен срок от обявяването му в Търговския регистър и РЮЛНЦ. В указания от съда срок и до момента не е заявена готовност за предплащане на разноски, а и такива не са налични у длъжника.
При така установените факти, следва извода, че не се установява да е налице реално налично имущество на длъжника и то няма активи, чиято стойност да е достатъчна да покрие разноските за развитие на производството по несъстоятелност, не е изразена и готовност за внасянето им, поради което по отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
На основание чл. 620, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, дружество молител, следва да бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер определен съгласно 24, ал.1, т.2 от Тарифа за ДТССГПК и чл.11, ал.2 вр. с чл.12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България - 127, 82 евро.
Воден от горното и на основание чл. 630 във вр. чл. 632, ал. 2 от ТЗ, съдът РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „РОТЕР“ ЕООД с ЕИК 121217246, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“********, ап.17, представлявано от управителя Е.И.И. и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 01.01.2025 г.
Разпечатката съдържа 21 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6fd17788-9768-4c76-9690-b6b8ccaf2fe3