Решение № 260140 от 21.09.2020, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 538/2020
- Вид
- Решение № 260140
- Подписан
- 21.09.2020
- В сила
- 04.03.2022
- Състав
- КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 2, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 2, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- § 7, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 3, ал.2, т.1 · Закон за общинската собственост
- чл.29-32 · Закон за пътищата
- чл.29-32 · Закон за пътищата
- чл.29-32 · Закон за пътищата
- чл.29-32 · Закон за пътищата
Р
Е Ш Е Н И Е
№
260140 / 21.9.2020г.
Гр.
П., 21.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на втори септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 538/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В.Ч.С., с ЕГН: **********,***
Чрез процесуалния си представител: адвокат В.Ф.,***, с адрес на кантората и съдебен адрес ***, офис 3 срещу: ОБЩИНА П., с ЕИК: *********, с адрес: гр.П., пл. „И.Р.“ № ***представлявана от Кмета на Общината - Станислав Владимиров, с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата в размер на 7 000
(седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки в кръста, страдание, страх случилото да не се повтори, шок, притеснения, уплаха, напрежение, ограничения, неприятни емоции във всеки един момент при спомена за процесния инцидент, основание на иска, липса на пълноценни социални контакти, като пряка и непосредствена последица от претърпяно от ищцата пътно транспортно произшествие на 29.11.2019г„ а именно пропадане на управлявания от същата автомобил в необозначена и необезопасена дупка, ведно със законната лихва за забава върху цитираната по - горе главница, считано от 29.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 29.11.2019г. около 08:20 часа ишцата, тръгвайки на път за училище от град Б., посока гр. П., претърпяла пътно транспортно произшествие /ПТП/, с автомобила собственост на нейния баща. След моста над ЖП линията в град Б., махала „Т.”, навлизайки в първия ляв завой, автомобил, движещ се в обратната посока, навлязъл в нейното пътно платно, в следствие на което инстинктивно ищцата завила надясно, за да избегне челен удар с насрещния автомобил. Оказала се обаче, че вместо да има банкет на пътя, на това място имало три метрова дупка, покрита с гъста растителност. В този момент колата й пропаднала в тази необозначена и необезопасена дупка, като това причинило на ищцата не само големи материални щети, но още повече й нанесло травми, които повлияли на нейното психическо и физическо състояние.
Автомобилът, който управлявала ищцата, бил на баща й, което правело психическите й страдания още по- тежки и трудни. Тъй като нямало нито мантинела, нито предупредителен знак за наличието на тази дупка, ищцата твъди, че нямало как да знае, че такава огромна опасност съществувала на това място.
Същата станала причина за огромните имуществени вреди, нанесени върху управлявания от нея автомобил и най-вече за причинените й неимуществени вреди.
Твърди, че точно пред самата дупка бил поставен видимо нов знак за ограничение на скоростта, а хората поставили знака със сигурност били забелязали дупката, но нито били взели мерки за отстраняването й, нито били поставили мантинела или предупредителен знак, които биха били могли да нредотвартят инциденти. Твърди, че не била карала с несъобразена скорост, тъй като на това място и предвид обстоятелството, че било завой, било невъзможно да се кара с висока скорост. От друга страна, и климатичните условия не позволявали висока скорост, тъй като същата сутрин пътят бил изключително хлъзгав, предвид дъжда, който валял цяла нощ. Също така на това място се събирали наноси от пясък и кал, защото от близките къщи целогодишно се стичали отпадни води на самото пътно платно. В този участък зимата било заледено, а през останалите сезони било мокро, кално и хлъзгаво, което също създавало предпоставки за ПТП.
Ищцата твърди, че след падането в пропастта, усетила много силен удар в кръста и краката. За кратко била изгубила съзнание, а в момента, в който отворила очи, просто не била на себе си. Единственото, което помнела била задушливата миризма от гръмналите до една въздушни възглавници. Много се изплашила, в първия момент си помислила, че автомобилът гори, от всякъде излизало дим. Видяла, че нито засеклият я автомобил бил спрял, нито пък някой друг. Успяла някак сама да излезе от автомобила. Не усетила да има счупвания, но цялото тяло я боляло и й било трудно да диша. Впоследствие позвъняла на родителите си, казала им какво се е случило и те почти веднага дошли. Междувременно вече познати на родителите й били спрели, за да й окажат съдействие. На мястото на инцидента дошъл КАТ и бил съставен протокол за ПТП.
Била изключително изплашена и шокирана, а спомените й за случилото се изникнали на но-късен етап, тъй като психическото й състояние не позволявало да възприеме адекватно случващото се. До ден днешен пред погледа й непрекъснато изниквал споменът за инцидента и не можела да го изтрие от съзнанието си, не можела да забрави колата, потънала в дупката, уплахата и шока, които изживяла. Твърди, че била извадила чист късмет, че се разминала без фатален край. За младо момиче като нея, последствията могли да бъдат дългосрочни и решаващи за бъдещето й, не само като шофьор, но и като мислене. Ежедневно минавала през това място и си мислела как можело да бъдат избегнати доста проблеми, ако били взети нужните мерки за обезопасяване на този опасен участък от отговорните за неговото поддържане институции.
Няколко дни след инцидента започнали и неописуеми болки в кръста й, които от ден, на ден се усилвали все повече. След консултация с лекар се установило, че те били в следствие на удара. В момента се борила не само е тези болки, но и с психическото си състояние. Често й се случвало да изпада в така наречените „паник атаки“ и дълго време да не можела да се успокои. В следствие на тях се ускорявал пулсът й и дискомфортът бил дълготраен. Родителите й изживявали всичко това заедно с нея. Вече не се чувствала спокойна, когато минавала през това място и само се молила никой да не пропадне в тази дупка, тъй като ежедневно от там преминавали хиляди различни превозни средства- мотори, велосипеди, автомобили. В момента на процесното място бил поставен нов знак, но отново никакви мерки не били взети.
Твърди, че могла да опише психическото си възстановяване като адски мъчително и кошмарно, а то продължавало и до ден днешен. Болките в кръста й все още били силни.
Заради тях срещала затруднения и при най-обикновените и ежедневни дейности, като всяко движение й било болезнено. В момента единственото й желание било да има един ден и особено една нощ без болка.
Твърди, че изпитвала не само физически болки, но изживявала и силно психическо напрежение.
При мисълта за случилото й се, я обземали ужас и страх. След инцидента станала по-затворена, дори изпитвала страх, когато се качва в кола. Трудно заспивала вечер, а нощем се будила многократно. Спяла в една стая с майка си, защото изпитвала страх да спи самостоятелно както преди. Дните непосредствено след инцидента били дълги и мъчителни. Стояла само вкъщи, отказвала да излиза, да се храни нормално, да ходи на училище.
През целия този период, считано от деня на злополуката, до момента, не само за ищцата, но и за семейството й бил труден период от време, през който търпяла неимуществени вреди, изразяващи се в многобройни болки в кръста, страдания, ограничения, притеснения, уплаха, страх случилото да не се повтори.
Освен нретърпяните от ищцата болки, страдания, притеснения, от деня на инцидента била лишена от пълноценни социални контакти, обградена била само от съчувствие и състрадание. Както физически, така и психически се възстановявала страшно бавно, с много усилия от нейна страна.
Най- вероятно щял да бъде необходим един твърде продължителен период от време, докато се възстановяне.
Посочва, че в чл.29-32 от Закона за пътищата се уреждали задълженията между Агенция „Пътна инфраструктура”, общините и частните собственици. Изрично в чл.30, ал.4 от Закона за пътищата било посочено, че „Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община”. Предвид тази разпоредба, задължение за поддържане на процесния участък имала Община П.. Именно Общината било лицето, което следвало да понесе отговорността за нанесените на ищцата неимуществени вреди. С оглед на това, че бил налице неподдържан и опасен участък, който станал причина за настъпване на ПТП- то и довел до такива тежки последици за нейното физическо и психическо състояние, считала че отговорността за тях била именно на Община П.. Физическите увреждания, както и психическите й страдания, подробно описани по- горе, несъмнено били настъпили по причина и в следствие на пропадането й в процесната дупка. Наличието на необезопасена и несигнализирана дупка представлявало неизпълнение от страна на Общината на законово регламентираните й задължения и поради това носила отговорност за вредите, причинени на трети лица. Това поведение на виновно и противоправно бездействие било в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. За всички вреди, които били пряка и непосредствена последица от увреждането, се дължало обезщетение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, каквито претендирала с настоящата искова молба, се определяло от съда по справедливост. Целта на това обезщетение било да компенсира причинените вреди. В процесния случай настъпилите неимуществени вреди, това били физическите ми усложнения, последиците от тях, както и психическите й страдания от преживяното. Именно въз основа на тези фактори следвало да се определи размерът на обезщетението. В тази връзка, при определяне на дължимия размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди, следвало съдът да вземе предвид ниската й възраст, фактът, че била млад шофьор и този инцидент повлиял изключително отрицателно на желанието й отново да застане зад волана. От друга страна, при определяне на размера на обезщетението, следвало да се отчетат преживените от нея болки и страдания, както непосредствено при инцидента, така и към настоящия момент с оглед на получената травма на кръста.
Твърди, че случилото се повлияло негативно върху психическото й състояние. В тази връзка следвало да се отчете уплахата, неприятните емоции във всеки един момент при спомена за случилото се. С други думи, следвало съдът да съобрази не само непосредствените болки и страдания и техния характер, но и реалното им проявление при всички посочени обстоятелства, при които се търпели и продължавали да се търпят. Твърди, че за наличието на тази необезопасена и необозначена дупка, както кметът на град Б., така и множество граждани многократно били уведомявали Община П. и Агенция „Пътна инфраструктура”, но до настоящия момент от тяхна страна не били предприети никакви действия за нейното запълване.
С оглед гореизложеното счита, че за нея се пораждал правен интерес да предяви настоящия иск, с който да претендира да бъдат репарирани със справедливо обезщетение, претърпените от нея болки, страдания, стрес, уплаха и ограничения от претърпения от нея инцидент.
Моли съда, след като призове ищцата и ответника и след като се убеди в основателността и истинността на изложените факти и обстоятелства, да постанови съдебно решение, с което да осъди ОБЩИНА П., представлявана от Кмета Станислав Владимиров, да заплати на ищцата сумата в размер на 7 000 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, а именно болки в кръста, страдание, страх случилото да не се повтори, шок, притеснения, уплаха, напрежение, ограничения, неприятни емоции във всеки един момент при спомена за инцидента, липса на пълноценни социални контакти, които вреди били пряка и непосредствена последица от претърпяното от нея пътно транспортно произшествие на 29.11.2019г„ а именно пропадането на управлявания от нея автомобил в необозначена и необезопасена дупка, ведно със законната лихва за забава върху цитираната по-горе главница, считано от 29.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Към исковата молба са били представени и приети по делото множество писмени доказателства, както следва :1.Протокол за ПТП № *******/ 29.11.2019г.;2.Проформа фактура № 33/ 13.12.2019г., доказваща размера на причинените имуществени вреди върху управлявания от ищцата автомобил, собственост на бащата на ищцата; 3.16 броя фотокопия на автомобила след инцидента; 4.Амбулаторен лист№ 1540 от 20.12.2019г.;5.Жалба с вх. № *******/ 18.02.2019г. и жалба с вх. № *******/ 18.09.2019г., и двете адресирани до кмета на град Б.; 6.Докладна записка, ведно със жалба с вх. № 46/ 13.02.2019г. до кмета на Община П., 7.Докладна записка с вх. № 614/ 25.11.2019г. до кмета на Община П.;8.Докладна записка с вх. № 613/ 25.11.2019г. до Областния управител на Област П.; 9.Становище от Областния управител на Област П.;10.Становище от Агенция „Пътна инфраструктура’’ с изх. № *******/ 10.04.2019г.; 11.Становище от Началник сектор „***.;12.Удостоверение за банкова сметка.
Разпечатката съдържа 32 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6fd15a9d-c1f3-4c1c-aa52-e74271499473