Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4472 от 08.10.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4527/2023
Вид
Определение № 4472
Подписан
08.10.2024
В сила
08.10.2024
Състав
Пламен Стоев, Розинела Янчева, Здравка Първанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4472 гр. София, 08.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002104527 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 20682/26.06.2023 г., подадена от М. П. Г., чрез адвокат К. А., и касационна жалба вх. № 21099/29.06.2023 г., подадена от М. М. Б., чрез адвокат И. М., срещу решение № 693 от 23.05.2023 г. по гр. д. № 20235300500331/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е: отменено решение № 260099 от 27.11.2020 г. по гр. д. № 1843/2018 г. на Районен съд - Карлово в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. М. Б. срещу М. П. Г., ЕТ „Пламид - М. Г.“ и „Газхим“ ООД иск за делба на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 491 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), по регулационен план представляващ УПИ *-*, в кв. 69, при съседи – имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 67 кв.м, и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ****, с площ от 24 кв.м, по разрешение за строеж № 166/24.10.2002 г. на ТСУА - общ. К., представляващи жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда, а поземленият имот по документ за собственост представляващ УПИ *, в кв. * по ЗРП на [населено място], състоящ се от 308 кв.м дворно място, като вместо това въззивният съд е допуснал делба между М. М.

Б. и М. П. Г. на следния недвижим имот: реална част с площ от 308 кв.м от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-1852/16.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с площ на целия поземлен имот от 491 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], предназначение на територията - урбанизирана, 1 начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), която реална част е обособена като УПИ *-*, в кв. *, съгласно действащия подробен устройствен план на [населено място], одобрен със заповед № 445/1993 г. на кмета на [населено място], при съседи на поземления имот – имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 67 кв.м, и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ****, с площ от 24 кв.м, представляващи жилищнотърговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда по разрешение за строеж № 166/24.10.2002 г. на ТСУА - общ. К. и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 41/11.08.2005 г., издадено от гл. архитект на Община Карлово, при квоти от по 1/2 ид. ч. за всеки съделител, като е отхвърлил иска за делба по отношение на „Газхим“ ООД и ЕТ „Пламид – М. Г.”; въззивният съд е отхвърлил предявения от М. М. Б. срещу М. П. Г., ЕТ „Пламид - М. Г.“ и „Газхим“ ООД иск за делба на следния недвижим имот: реална част с площ от 185 кв.м от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с площ на целия поземлен имот от * кв.м, находящ се в [населено място], [улица], предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), която реална част е обособена като УПИ *-*, в кв. *, съгласно действащия подробен устройствен план на [населено място], одобрен със заповед № 445/1993 г. на кмета на [населено място], при съседи на поземления имот – имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***. В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в сила.

Окръжен съд – Пловдив, разглеждащ делото по реда на чл. 294 ГПК, е съобразил, че въззивното производство е образувано по въззивна жалба на М. М. Б. срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Б. срещу М.

П. Г., ЕТ „Пламид – М. Г.“ и „Газхим“ ООД иск за съдебна делба на следния недвижим имот:

ПИ с идентификатор ***, с площ от 491 кв.м, ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 67 кв.м и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ****, с площ от 24 кв.м (подробно описани погоре). Визирал е, че в обжалваната част районният съд е сезиран с иск за делба от М. Б. против М. Г.. Ищцата твърди, че поземленият имот е придобит от двамата съделители по време на брака им въз основа на договор за продажба на общински парцел от 1997 г., том 143, стр. 203/1997 г. по описа на Агенция по вписванията - гр. Карлово, а сградите са построени въз основа на разрешение за строеж от 24.10.2002 г., издадено от ТСУА – общ.

Карлово. С договор за покупко-продажба от 07.11.2002 г., обективиран в нотариален акт № 14/2002 г. на нотариус Ст. Р., с рег. № 099, съпрузите са прехвърлили 1/2 ид. ч. от УПИ *-* на ЕТ „Пламид - М. Г.“. От своя страна, с отговора на исковата молба М. Г. не оспорва съсобствеността си с ищцата относно поземления имот и сградите в него. Изразява становище, че делбата следва да бъде допусната при квоти 3/4 ид. ч. за него и 1/4 ид. ч. за М.

Б.. Пред първоинстанционния съд са приети заключения на съдебно-техническата експертиза, с които е проследен регулационният статут на имота. Според основното заключение със заповед № 445/1993 г. на кмета на Община Карлово е одобрен регулационен план на част от [населено място], касаещ кв. *, в който квартал попада и имот пл. № *, за 2 който се отрежда парцел *-*. По отношение на последния се сочи, че няма данни да са предприемани каквито и да е регулационни изменения, както и че със заповед № РД-1852/16.11.2011 г. на изп. директор на АГКК е одобрена кадастралната карта на [населено място]. При извършеното изследване вещото лице е установило, че в имот с идентификатор *** се вмества не само парцел *-*, но и по-голямата част от парцел *-*, общ., поради което не е налице идентичност между имота, описан в договор за продажба на общински парцел, вписан на 18.12.1997 г., и имот с идентификатор *** по КК на [населено място]. Според вещото лице е налице грешка в КК относно границите на имот *, тъй като в нея би следвало да бъде отразена нематерилизираната имотна граница, съществувала в кадастралния план от 1993 г. и явяваща се западна за парцел *-* и източна за парцел *-*, общ. От допълнителното заключение се установява, че имот * по кадастралния план на [населено място] от 1993 г., за който е отреден парцел * в кв. *, е образуван от следните имоти по плана от 1973 г., попадащи в кв. * и отредени за парцел * - Къща-музей „В. Л.“ и озеленяване: част от имот * с площ от около 293 кв.м и част от стара [улица] кв.м. По отношение на жилищната и стопанската сграда в парцел * е посочено, че са въведени в експлоатация през 2005 г. При изслушването си в о.с.з. на 04.11.2019 г., вещото лице сочи, че делбеният имот с идентификатор * е образуван изцяло от УПИ *-* и по-голяма част от УПИ *-*, общ., като останалата част от последния излиза в улица. Предвид гореустановените данни, М. Б. е представила нотариален акт № 53, том I, рег. № 1438, дело № 53 от 11.02.2009 г. на нотариус Т. Р., с който тя и М. П. Г. са прехвърлили на „Газхим“ ООД правото на собственост на дворно място, цялото с площ от 185 кв.м, находящо се в [населено място], съставляващо УПИ *-*, общ., кв.*. Б. е поискала конституирането на „Газхим“ ООД като страна в производството и е направила възражение за изтекла в нейна полза и на М. П. Г. придобивна давност върху посочената част от поземления имот в размер на 185 кв.м, която давност е започнала да тече, считано от 2009 г. Поискала е и конституирането на ЕТ „Пламид - М. Г.“ като страна в производството, доколкото същият се легитимира като собственик на 1/2 ид. ч. от УПИ *-*, с площ от 308 кв.м, въз основа на представения по делото нотариален акт № 14, том III, peг. № 5978, дело № 373/07.11.2002 г., по отношения на която част в размер на 154/491 ид. ч. е направила възражение за изтекла придобивна давност в нейна полза и на М.

Г., започнала да тече от 2002 г. Направила е и възражение за придобивна давност на жилищната сграда в делбения имот, с твърдения, че от изграждането на сградата през 2003 г. същата е владяна като семейно жилище и придобита в режим на СИО от съпрузите до 2016 г., когато бракът е бил разтрогнат. С определение № 1150/31.12.2019 г. първоинстанционният съд е конституирал „Газхим“ ООД и ЕТ „Пламид - М. Г.“ като съделители в производството.

С подадения отговор на исковата молба новоконституираният съделител „Газхим“ ООД е изложил твърдения, че е изключителен собственик на УПИ *-*, общ. Оспорил е твърденията за изтекла в полза на М. М. Б. и М. П. Г. придобивна давност. Въвел е довод за непълнота и грешка в кадастралната карта при нанасянето на този УПИ като част от процесния имот.

Предходният въззивен състав е оставил исковата молба без движение с указания за индивидуализиране на претендираните права в съсобствеността със съделителя М. П. Г. по отношение на ПИ с идентификатор ***, в който е установено, че се вместват парцел *-* и 3 парцел *-*, общ., както и основанието, на което е възникнала съсобствеността с „Газхим“ ООД. С молба вх. № 279284/14.07.2021 г. М. Б. е конкретизирала петитума на исковата молба досежно спорния имот, както следва: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 491 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), а по регулационен план, представляващ УПИ *-*, с площ от 308 кв.м и УПИ *-*, общ., с площ от 185 кв.м, от кв. *, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда, с идентификатор ****, с площ от 67 кв.м и едноетажна селскостопанска сграда, с идентификатор ****, с площ от 24 кв.м, по разрешение за строеж № 166/24.12.2002 г. на ТСУА - общ. Карлово, представляващи жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда. Позовава се е на извършената разпоредителна сделка от М. Б. и М. Г. в полза на „Газхим“ ООД (нот. акт № 53, том I, рег. № 1438, дело № 53 от 11.02.2009 г. на нотариус Т. Р., рег. № 517) на дворно място, цялото с площ от 185 кв.м, съставляващо УПИ *-*, общ., в кв. * по плана на [населено място]; твърди, че с посочената квота от 185/491 ид. ч. дружеството се е легитимирало като съсобственик на процесния имот с идентификатор ***, по отношение на която идеална част е направено възражение за придобивна давност.

Окръжен съд – Пловдив е взел предвид отменителното решение, постановено от Върховния касационен съд при предходното касационно обжалване. Визирал е, че касационното обжалване е било допуснато по въпроса кои са белезите, чрез които може да се индивидуализира един недвижим имот, предмет на иска за делба, и по въпроса, при обединяване на два имота в един общ по силата на кадастралната карта, заснела и отразила новообразувания имот съгласно неговите съществуващи на място материализирани граници и заявените от страната права на собственост върху целия имот, запазват ли се правата на отделните собственици върху реални части от този имот или тези права се трансформират в съсобственост при квоти съгласно пространствения обхват на притежаваното от всеки от тях право на собственост върху отделните имоти. По първия въпрос с решението на ВКС, І г. о. № 50008/01.02.2023 г. по гр. д. № 1745/2022 г., е прието, че изискването за надлежна индивидуализация на имота е ирелевантно към разрешаването по същество на спора за принадлежността на правото на собственост, както и за допустимостта на иска за делба, доколкото искът за делба е винаги допустим, ако е предявен за поделяне на недвижим имот.