Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 193 от 22.10.2024, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Гражданско дело 400/2024
Вид
Решение № 193
Подписан
22.10.2024
В сила
30.01.2025
Състав
Йорданка Красимирова Ненчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Свиленград, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20245620100400 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът С. И. Д. твърди, че на 18.12.2024 г. е сключен трудов договор № 251 между нея и ответника „Джи И Резортс“ ЕАД, по силата на който е изпълнявала длъжността „Чипър/Събирач на чипове“ с код по НКПД 4212-1004. Трудовият договор е бил сключен на основание чл. 67, ал.1, т.1 вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ, със срок на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. На ищцата била връчена длъжностна характеристика за длъжността „Чипър/Събирач на чипове“. Твърди, че на основание чл. 119 от КТ между ответника и ищцата е сключен Анекс № 1 от 29.12.2023 г. към трудовия договор, по силата на който работодателят е възложил, а служителят е съгласил да изпълнява, считано от 29.12.2023 г. длъжността „Крупие игрални автомати“, с код по НКПД 4212-3008. На ищцата била връчена длъжностна характеристика за длъжността „Крупие игрални автомати“. Сочи, че е била в отпуск по болест за времето от 25.03.2024 г. до 29.03.2024 г. вкл., от 01.04.2024 г. до 05.04.2024 г. вкл. и от 09.04.2024 г. до 22.04.2024 г.. По време на последния болничен ищцата получила Заповед № 1001/ HR/11.04.2024 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение и покана за получаване на трудовата й книжка.В заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение било посочено, че на основание чл. 71, ал. 1 от КТ във връзка с чл.2.1. от трудовия договор, сключен с работодателя се прекратява трудовото правоотношение с ищцата, считано от 12.04.2024 г., без да била посочена конкретна причина за това. Посочено било на ищцата да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 1 неизползван платен годишен отпуск в срока по чл. 228, ал.3 от КТ за пет дни. Счита Заповед №

1001/ HR/11.04.2024 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение за незаконосъобразна, респективно прекратяването на трудовото правоотношение за неправомерно. Сочи, че двете заемани длъжности от нея се различават съществено и тези различия налагат необходимостта от уговаряне на нов изпитателен срок между страните, какъвто в случая не е уговорен при подписването на анекса. Поддържа, че първоначалният срок на изпитване от 6 месеца е отпаднал с подписването на анекса, поради което работодателят неправомерно е прекратил трудовото правоотношение, като се е позовал на отпаднало основание. Сочи и, че ако се приеме обратната хипотеза, че липсват различия в заеманите от ищцата длъжности и на ищцата е възложена работа при същия работодател, то в такъв случай е приложима разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ, съгласно която за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Предвид изложеното моли съда да отмени уволнението, да я възстанови на работа и да осъди ответника да й заплати сумата от 18 245.42 лева - обезщетение за оставане без работа в периода от 23.04.2024 г. до 09.10.2024 г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване на задължението. Претендира разноски.

Ответникът „Джи И Резортс“ ЕАД оспорва исковете, при твърдение че са били налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал.1 от КТ в срока за изпитване по чл. 70, ал. 1 от КТ. Сочи, че се касае за анекс към съществуващ трудов договор, уговорен със срок на изпитване, с който анекс страните по трудовия договор са се съгласили да променят само две клаузи в съществуващия вече трудов договор и в срока за изпитване по същия, а именно заеманата от работника длъжност и размера на трудовото възнаграждение. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Не се спори между страните по делото, а и от събраните в процеса писмени доказателства – Трудов договор № 251/18.12.2023 г. се установява и съдът приема за доказано, че в периода от 18.12.2023 г. до 11.04.2024 г. включително ищцата С. И. Д. е работила при ответника „Джи И Резортс“ ЕАД по трудов договор, за неопределено време, със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, като първоначално е заемал длъжността „Чипър/Събирач на чипове“ при основно месечно възнаграждение в размер на 2191.00 лева. На 29.12.2023 година между ищцата и работодателят й ответното дружество е подписан Анекс № 1 от 29.12.2023 г. към трудовия договор, по силата на който изрично писмено съгласие между страните по трудовия договор е постигнато за промяна на заеманата от ищцата длъжност, както и за размера на трудовото й възнаграждение. Ищцата, считано от 29.12.2023 г. по силата на подписания анекс е изпълнявала длъжността „Крупие игрални автомати“ при основно месечно възнаграждение в размер на 3635.00 лева.

Безспорно се установява, а и не се спори между страните, че има различия в трудовите 2 функции на двете заемани от ищцата длъжности при ответното дружество. Така съществувалото трудово правоотношение е прекратено едностранно от работодателя със Заповед № 1001/ HR/11.04.2024 г., на основание чл.71, ал. 1 от КТ, в срока за изпитване, считано от 12.04.2024 г. Посочената заповед е връчена на работника на 11.04.2024 г.

До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорено изпитването, може да прекрати договора, без да дължи предизвестие на другата страна на основание чл.

71, ал. 1 КТ. Това е и единствената предпоставка за законното упражняване от работодателя на правото на прекратяване на трудовия договор със срок на изпитване. Страната, която прекратява трудовия договор на посоченото основание, не е длъжна да мотивира решението си за прекратяването му. Волеизявлението за прекратяване на договора със срок за изпитване на основание чл. 71, ал. 1 КТ може да се направи най-късно до края на работния ден, в който изтича изпитателният срок.

При прекратяване на трудовия договор по чл. 71, ал. 1 КТ не се прилага закрилната норма на чл. 333 КТ. Това означава, че трудовият договор може да се прекрати на основание чл. 71, ал. 1 КТ и по времето, когато работникът или служителят ползва някакъв законоустановен отпуск - платен, неплатен, отпуск поради временна неработоспособност и пр. Поради което, в настоящия казус е без правно значение за законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, факта, че ищцата към датата на връчване на заповедта е била в отпуск поради временна нетрудоспособност към датата на връчване на заповедта за прекратяване.

Спорен в конретния случай е въпросът за възможността страните да се съгласят да променят длъжността, без да засегнат условията и срока на уговорения срок за изпитване.

Безспорно в настоящия казус с подписания между страните по трудовото правоотношение Анекс № 1 от 29.12.2023 г. към трудовия договор, изрично писмено съгласие между страните по трудовия договор е постигнато само за промяна на заеманата от ищцата длъжност, както и за размера на трудовото й възнаграждение, но не и за срока за изпитване. Изпитателният срок е уговорен само за първата длъжност „Чипър/Събирач на чипове“. След като страните не са уговорили изрично в писмена форма нищо по отношение на изпитателния срок, следва да се приеме, че първоначалната уговорка за изпитване важи и за новата длъжност „Крупие игрални автомати“ и продължава да обвързва страните до изтичането на първоначалния срок. Без изрично писмено съгласие, уговореният изпитателен срок може да отпадне за новата длъжност, само ако уговарянето му за нея би било недействително (напр. ако работникът вече е изпълнявал „новата” длъжност при същия работодател), каквото не се твърди от ищцовата страна и не се установява от събраните по делото доказателства. Съдебната практика е непротиворечива и последователна в становището си по този въпрос, включително и изразеното такова в Решение № 33 от 28.02.2013 г., постановено по гр. дело № 1284 по описа за 2012 г. на ВКС, четвърто ГО, имащо характер на задължителната практика по чл.290 ГПК за съдилищата (в този смисъл и Тълкувателно решение № 1/2009 г. гр.София, 19 Февруари 2010 г.).

Предвид горното съдът намира, че трудовото правоотношение е прекратено преди 3 изтичането на изпитателния срок с оспорваната Заповед № 1001/ HR/11.04.2024 г., подписана от работодателя и връчена лично на служителя. Видно от изложеното работодателят е осъществил надлежно право си да прекрати трудовия договор с едностранно изявление в рамките на изпитателни срок. Уговорката за изпитване в първоначалния договор не е отпаднала чрез изрично уговаряне на това в писмена форма.

Поради изложеното по-горе съдът намира, че уволнението е законно, а предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:

Основателността на исковете предполага незаконност на уволнението. Съдът не достигна до такъв фактически и правен извод, поради което исковете за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

При този изход на делото ищецът няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК останалите сторени по делото разноски следва да останат за сметка на съда.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. Д., ЕГН ********** срещу „Джи И Резортс“ ЕАД, ЕИК 207537492, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ и съгласно заповед Заповед № **************** г. на управителя, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Крупие игрални автомати“ и по 344, ал. 1, т. 3 КТ за обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 18 245.42 лева - обезщетение за оставане без работа в периода от 23.04.2024 г. до 09.10.2024 г.

ОСЪЖДА С. И. Д., ЕГН ********** да заплати на „Джи И Резортс“ ЕАД, ЕИК 207537492 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1000.00 лева, представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок, който на основание чл. 315, ал. 2 ГПК започва да тече от 23.10.2024 г.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

4