Определение № 7271 от 20.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7271 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110102862 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 16421/17.01.2025 г. на Е. Д. М. срещу Апелативен съд - София, като правоприемник на Апелативен специализиран наказателен съд на Република България, за да заплати на ищеца обезщетение в размер на 12 781, 78 евро /24 999 лв./ - представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди болка и страдание в резултат на нарушение на правото на Европейския съюз, за това, че протовозаконно го е лишил от свобода въз основа на твърдения за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 5 от НК, за грабеж с пострадал О Б, за което престъпление въз основа на лъжливи свидетелски показания на Н Ц Г срещу Е. М. е образувано наказателно производство, по което са образувани няколко на брой дела, сред които и ВНЧД № 401/2017г., НЧД № 1599/18.12.2013 г. и др. Твърди, че вредите е претърпял за времето от 30.12.2017г. до 13.01.2025 г. Ищецът твърди, че противоправното деяние на ответника се изразява в произволно и противозаконно задържане въз основа на неверни и лъжливи свидетелски показания в нарушение на практиката на ЕСПЧ, което представлява съществено нарушение на правото на ЕС.

При служебно извършена справка в Електронната информационна система на съдилищата се установява, че между същите страни и за същото искане има образувано гр. д. 2861/2025 г. по описа на СРС, като периода на увреждане, който се сочи в исковата молба по настоящото дело е почти напълно идентичен с периода, посочен в исковата молба по гр. д. № 2861/2025 г. Исковете са предявени срещу един и същ ответник, в обстоятелствената част на исковите молби се визира едно и също основание на претенцията – противозаконно лишаване от свобода въз основа на твърдения за извършено престъпление грабеж, с едно и също пострадало лице – О Б, като с това се твърди, че е нарушено правото му, гарантирано от ДЕС, ЕКПЧ, ХОПЕС, което представлява съществено нарушение на правото на ЕС. В исковата молба по посоченото гр. дело № 2861/2025 г. е посочен период на увреждане с начална дата 16.12.2016 г. и крайна такава 13.01.2025г. Претенцията отново е за сума в размер на 12 781, 78 евро /24 999 лв./, както е и по настоящото дело. И по двете дела ищецът 1 претендира обезщетение за нарушено право на ЕС, което му е причинило болка и страдание, изтърпял е страх и ужас, отчаял се е от живота.

Съобразно принципа за присъждане на генерално (интегрално) обезщетение за неимуществени вреди, посочването от страна на ищеца на период, за който претендира такова обезщетение, не е индивидуализиращ претенцията му белег. Фактическите основания на исковите молби са напълно идентични, както и претенциите (петитумите). Именно поради тази причина, е налице хипотезата на чл. 126, ал.1 от ГПК, според която, когато в един и същи съд има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело, каквото е настоящото, се прекратява служебно от съда. Да се приеме, че отличителен белег на исковите претенции на ищеца са различните дела, които са образувани въз основа на молби на ищеца за изменение на мярката за неотклонение, следователно с едно и също искане или посочването на различен период, за който се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, каквито са исковите молби по настоящото дело и по гр. д. № 2861/2025 г., означава да се предостави на волята на ищеца пораждането на фактическия състав на непозволеното увреждане, т. е. това да зависи от неговите собствени действия. В случая увреждащото деяние, в причинна връзка с което се твърди причиняването на вреди, е едно и също, а въпросът колко пъти е бил сезиран съда с това искане (за изменение/отмяна на МНО), е относим към размера на дължимото обезщетение, но не и към правопораждащите го факти. В посочения смисъл са:

Определение № 2128/13.07.2023 г. по к.ч.гр.д. № 2471/2023 г. по описа на ВКС, III ГО и Определение № 3186 от 25.10.2023 г., по ч.гр.д. № 4288/2023 г. по описа на ВКС, IV ГО.

По изложените съображения съдът приема, че е налице пълен идентитет между настоящото и по-рано образуваното в СРС производство, а именно - това по гр.д. № 2861/2025 г. по описа на СРС, с оглед на което производството по гр. д. № 2862/2025 г. по описа на СРС следва да бъде прекратено.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по настоящото гр.д. № 2862/2025г. по описа на СРС, на осн. чл. 126, ал.1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2