Решение № 238 от 02.10.2024, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. , 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20231220101215 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Делото е образувано по предявен иск от „Кредит инс“ АД, гр.

С....против Д. А. З. от гр. Г.. обл. Благоевград. Иска се да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: - 1000 лв., главница на основание сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ № .... г.; 180.00 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2022 г. до 05.10.2022 г.;- 51.80 лв., лихва за забава за периода от 06.05.2022 г. до 20.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението.

Иска се също така ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски по заповедното производство и по настоящото производство.

Твърди се от ищеца, че основната му дейност е отпускане на краткосрочни потребителски заеми, със средства, набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средство. Договорите за кредит се сключват по реда на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. Ответника е кандидатствал чрез сайта на дружеството ищец за получаване на 1 потребителски кредит в размер на 1000 лева. Предоставил е личните си данни чрез попълване на регистрационна форма на кандидатстване. След обработване на данните и одобрение на кандидата, на ответника е изпратен електронен вариант на договора за кредит. З. е потвърдил с изпратеният му линк за потвърждение, сключването на договор за потребителски кредит „Екстра“ № .... г. Желаната сума е била преведена чрез системата Е-pay и получена от ответника на каса на „Изипей“ АД срещу представяне на лична карта. Към 20.10.2023 г. не била платена нито една от вноските по кредита, поради което ищцовото дружество подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образуваното ч.гр.д. № ........ г. Съдът е уважил претенцията и е издал Заповед за изпълнение за претендираните суми. С разпореждане по делото, на ищеца е указано да предяви иск за вземането си, поради което е подадена настоящата искова молба.

Правната квалификация на предявения иск е по чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86 във вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 от ЗПК и чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл. 422 и чл. 415 от ГПК.

В определения от закона едномесечен срок от страна на ответника не е постъпил отговор на исковата молба и не се изразява становище по предявените искове.

В хода по същество процесуалният представител на ответника прави възражение за наличие на неравноправни клаузи, свързани с размера на годишната лихва, надхвърляща допустимия размер, както и прави възражение за нищожност на договора, поради неспазване на императивни изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ГПК, тъй като съгласно изготвената по делото експертиза ГПР надхвърля допустимия размер.

От събраните доказателства, съдът прие за установено във фактическо отношение следното:

На .....г. Д. А. З. подал на електронната страница на „Кредит инс“ АД заявка за отпускане на кредит за „разходи до заплата“. При това представил личните си данни, телефонен номер и адрес и поискал отпускане на кредит в размер на 1000 лева. Предоставена му е информация относно лихвения процент, при който ще бъде отпуснат кредита, периода на олихвяване – месечен, броя на погасителните вноски и размера им, като са разделени на 2 главница, лихва и такса гарант/неустойка по вноска.

На същата дата ...... г. между „Кредит Инс“ АД като кредитодател Д. А.

З., в качеството на кредитополучател бил сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) договор за потребителски кредит „Екстра“ № .... С договора „Кредит Инс“ АД се задължило да отпусне на ответника паричен заем в размер на 1000 лева с цел „разходи до заплата“, а ответника се задължил да върне заемната сума в срок до 05.10.2022 г. на вноски съгласно погасителен план – приложение 1 към договора. Договорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36.00 % и годишен процент на разходите – 49.7 %. В чл.4 от договора е записано, че кредитополучателя е избрал да обезпечи задължението по кредита, като предварително е сключил договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице (поръчител). В приложение 1 към договора са посочени падежните вноски по договора, като първата е дължима на 05.05.2022 г., а следващите на 5-то число на следващите месеци, с последна вноска дължима на 05.10.2022 г. Всяка вноска е в размер на 291.67 лева, от които 166.67 лева за главница, 30 лева за лихва и 95 лева сума за гаранция. Общата дължима сума по заема е определена на 1750 лева от които 1000 лева главница, 180 лева лихва и 570 лева гаранция.

По делото са представени и Общите условия (ОУ) за предоставяне на кредити от „Кредит инс“ АД, които съгласно чл. 1.5 от договора за кредит са неразделна част от него, като в раздел V, чл. 5.6 на ОУ е записано, че размера на годишния процент на разходите по кредита се изчислява съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от ПЗР на ЗПК.

Договорената заемна сума в размер на 1000 лева била предоставена от ищцовото дружество на ответника чрез паричен превод по „Изи пей“, изплатена на .. г., както се установява от представената по делото разписка № за извършено плащане № ...., приложена на л.27 по делото З. не изпълнил задължението си за заплащане на месечните вноски по договорения погасителен план, като не е осъществил плащане по нито една от вноските.

Тъй като ответника не изпълнил задължението си за заплащане на суми по договора за заем, от страна на ищцовото дружество било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е 3 образувано ч.гр.д. № 976/2023 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев. Съда уважил заявлението и издал заповед за изпълнение за исканите суми.

Издадената заповед била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на ищеца е указано да предяви иск за установяване съществуването на претендираното парично вземане по исков ред.

По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза, според заключението на която, на 05.04.2022 г. ищцовото дружество е превело сумата от 1000.00 лв. по процесния договор за кредит в полза на ответника Д. А. З. чрез паричен превод към Изипей. Счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно по отношение на процесния кредит и в счетоводството на ищцовото дружество са отразени посочените в исковата молба суми по кредита като задължение за плащане, а именно: Главница -1000.00 лв.; Такса гаранция - 570.00 лв.; Договорна лихва -180.00 лв.; Законна лихва - 51.80 лв. В счетоводството на ищцовото дружество не е отразено извършено плащане по договора за кредит, тъй като от страна на ответника не са осъществявани никакви плащания. Общият размер на задължението на ответника към „Кредит инс“ АД е 1801.80 лв. (хиляда осемстотин и един лева и осемдесет стотинки) и включва: Главница - 1000.00 лв.; Такса гаранция - 570.00 лв.;

Договорна лихва -180.00 лв.; Законна лихва за забава за периода от 06.05.2022 г. до 21.11.2022 г. - 51.80 лв.

В съдебно заседание вещото лице коригира размера на законната лихва по отговора си на въпрос 5. Заявява, че размера на законната лихва за забава за периода от 06.05.2022 г. до 20.10.2023 г. е 143.60 лева, като при изчисляването й не е включена такса гаранция, а е изчислена единствено върху главницата от 1000 лева. Съответно общата сума от ответника по процесния договор за кредит е 1893.60 лева.

В отговор на допълнително поставените от ответника въпроси относно размера на годишния процент на разходите при така заложените главница, лихва и други такси, предвид срока на договора и относно размера на лихвата, дължима съгласно параметрите на сключения договор, вещото лице отговаря, че размерът на Годишния процент на разходите при така заложените главница, лихва и други такси, предвид срока на договора е 567,1967 %. Размерът на лихвата, дължима съгласно параметрите на сключения договор и конкретно главницата и предвидения лихвен процент за срока на договора е 107,58 лева 4

(сто и седем лева и петдесет и осем стотинки).

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е изчислила лихвата при включване на такса гарант, която е разсрочена за плащане за 6 месеца, ведно с погасителните вноски. Като сравнение, ако я няма таксата гарант от 570 лв., тогава ГПР ще бъде 42.5745 % , много по-малко, в рамките на допустимото.

При изчисляване на годишния процент на разходите е включила таксата гарант, тъй като тя би следвало да се включи като разход.

Съдът намира, че заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза е пълно и обосновано и го кредитира изцяло.

При така установеното във фактическо отношение, предявения иск по чл.422 от ГПК е процесуално допустим, същия е депозиран с оглед възражението на длъжника срещу претендираното от ищеца вземане и в предвидения от закона едномесечен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, от легитимиран ищец - заявителя в заповедното производство и срещу легитимиран да отговаря ответник - длъжника по заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, който е възразил срещу вземането.

Разгледан по същество иска е частично основателен, поради следното.

Предпоставките за уважаването на иск за установяване на подлежащо на изпълнение договорно задължение са най-общо две - на първо място да е налице облигационна връзка между страните и възникнало по силата на тази връзка задължение на съответната страна да престира парична сума, и на следващо - да е налице неизпълнение на поетото от страната задължение, при изправност на насрещната страна.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече, т. е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2 ДР на ЗПФУР ) - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване 5 предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Нормата на чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР предвижда, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.

В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна, което не е оспорено от ответника.

Не се спори между страните, а и от приетите по делото доказателства се установява, че между „Кредит инс” АД и ответника Д. А. З. е бил сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ № .... от ... г., според който дружеството кредитодател се е задължило да предостави на ответника заем в размер на 1000 лева, а ответника се задължил да върне сумата, ведно с договорна лихва в размер на 180 лева и сума гаранция в размер на 570 лева, като общия размер на сумата, дължима от ответника е в размер на 1750.00 лева.

От представената по делото разписка на „Изи пей“ и от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че „Кредит инс“ АД е изпълнило задължението си по договора, като е предоставило на ответника сумата в размер на 1000 лева. От своя страна ответника не е извършил никакво плащане по процесния договор.

В становище, постъпило в съда на ....г. (след изтичане на срока за отговор) и в хода по същество, чрез процесуалният си представител, ответника повдига възражение за наличие на неравноправни клаузи в сключения между страните договор за кредит, свързани с размера на годишната лихва, надхвърляща допустимия размер. Прави и възражение за нищожност на договора, поради неспазване на императивни изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ГПК, тъй като съгласно изготвената по делото експертиза ГПР надхвърля допустимия размер