Определение № 2382 от 28.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2382 гр. София, 28.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско дело № 20261000502059 по описа за 2026 година

Производството се разглежда по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ФЕСТА ХОТЕЛИ”АД чрез пълномощник адв.

Г.В. САК против разпореждане от 29.05.2026г по ч.гр.д. № 2551/2026г по описа на Софийски градски съд, 1-7 състав, с което е върната подадената от частния жалбоподател частна жалба вх. № 64205/13.05.2026г против определение от 11.03.2026г по същото дело.

Частният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на разпореждането. Посочва, че с определение по делото е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предявим от „Бляк Сенд Инвестмънт“ АД чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по ИД 8801/2025 г. по описа на ЧСИ М. Б., per. № *** на КЧСИ, с район на действие СГС.

Цитираното определение не било връчено на ответника- частен жалбоподател чрез законен или упълномощен представител, нито чрез служител, натоварен да приема книжа. В самото определение било посочено, че подлежи на обжалване от връчване на съобщение от съдебния изпълнител за наложената обезпечителна мярка, за която е уведомен със съобщение изх. № 23689/03.04.2026 г. по изп.дело № 8801/2025 г. ЧСИ М. Б., получено от юрисконсулт на 06.04.2026 г. (арг. доказателство № 2 и доказателство № 3 към молба вх. № 70592/26.05.2026г).Против цитираното определение дружеството- частен жалбоподател е подал частна жалба на 12.05.2026 г., чрез ЕПЕП, като изрично в жалбата било посочено, че редът за обжалване не кореспондира с разпоредбите на чл. 396, ал. 1 ГПК и чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК и затова счита, че срокът за обжалване се брои от 06.05.2026 г. и изтича в края на двадесет и четвъртия час на 12.05.2026г. С обжалваното разпореждане от 29.05.2026г в нарушение на императивни разпоредби съдът приел, че съобщение за наложената мярка е получено на 06.04.2026г, от който момент тече едноседмичният срок за обжалване на определението по чл.390 ГПК. Твърди се, че този извод противоречи на нормата на чл.396, ал.1 ГПК, според която при обезпечение чрез спиране на изпълнение, едноседмичният срок тече от връчване на определението на съда, а не от разпореждане 1 за спиране на изп. производство от ЧСИ. Твърди се отделно от посоченото, че определението, така и разпореждането на съда не съдържат правилни указания относно реда за обжалване, което е в нарушение на разпоредбите на чл.396, ал.1 ГПК, тъй като нито съдът, нито ЧСИ имат право да посочват различни правила, от посочените в процесуалния закон. Във връзка с твърденията в частната жалба е представено в заверен препис разпореждане за спиране на изп. производство по изп. дело № 8801/2025 по описа на ЧСИ. Прави се искане за отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото с указания за администриране на частната жалба против определение от 11.03.2026г.

В срок е постъпил отговор от насрещната по частната жалба страна „Бляк Сенд Инвестимънт“АД чрез пълномощник адв. Н.П., в който са изложени доводи за неоснователност, поради това, че при тълкуване на разпоредбата на чл.396, ал.1 ГПК трябва да се изхожда целта на разпоредбата да гарантира своевременно узнаване за допуснатата обезпечителна мярка и затова в практиката на касационната инстанция се приема, че при обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ тя се изпълнява от съдебния изпълнител и затова срокът тече от връчване на съобщението от него.

Поддържат се и доводи против оплакванията за неправилни указания, тъй като било безспорно, че жалбоподателят е узнал за наложената обезпечителна мярка и от този момент е разполагал с възможността да упражни правото си на защита.

Софийският апелативен съд, в настоящия състав, преценявайки данните по делото и основателността на визираните в жалбите оплаквания, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, при което е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.

По фактите няма спор, че определение от 11.03.2026г по ч.гр.д. № 2551/2026г на Софийски градски съд, ГО, 1-7състав е допуснато обезпечение на бъдещ иск с пр. основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предявим от „Бляк Сенд Инвестмънт“ АД против “Феста хотели“АД чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.дело № 8801/2025 г. по описа на ЧСИ М. Б., per. № *** на КЧСИ, с район СГС, срещу парична гаранция Против определението по чл.396 ГПК е подадена частна жалба от жалбоподателя „Феста хотели“АД на 13.05.2026г с вх. № 64205, която е била оставена без движение за представяне на доказателства за подаването й в срок. В изпълнение на тях частният жалбоподател е представил съобщение от ЧСИ М.Б. с изх. № 23689/03.04.2026г адресирано до него чрез представител ю.к. Н. Т., от което не става ясна датата на връчване.

Пред въззивната инстанция частният жалбоподател поддържа, че срокът за обжалване не тече от получаване на въпросното съобщение /на 06.04.2026г/ от ЧСИ М.Б., тъй като процесуалните правила предвиждат връчване на акта от съда, а разпореждането за спиране на ЧСИ не поставя начало на срок за обжалване на конкретната обезпечителна мярка, също и че указанията на съда в този смисъл /обективирани в обжалваното определение по чл. 396, ал.1 ГПК/ са неправилни.

Ответната по жалбата страна със своя отговор и в подкрепа на възраженията си представя удостоверение от ЧСИ М.Б. /което съществува и в кориците на делото пред първата инстанция/, че съобщението заедно с разпореждането за спиране са изпратени на ел. адрес на упълномощен представител на „Феста хотели“АД на 06.04.2026г.

Първоинстанционният съд е приел, че частната жалба на „Феста хотели“АД 2 подадена чрез ЕПЕП на 12.05.2026г с вх. № 642025/13.05.2026г се явява просрочена, поради това че съобщението на ЧСИ е получено на 06.04.2026г от упълномощен от дружеството представител, съответно преклузивният едноседмичен срок е изтекъл, поради това я върнал с обжалваното разпореждане на осн. чл.262, ал.2, т.1 вр. чл.275 ГПК.

Във връзка със спорния процесуален въпрос следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 396, ал. 1 от ГПК урежда началния момент на срока за обжалване на определение за допускане на обезпечение, като въвежда разграничение в зависимост от вида на наложената обезпечителна мярка. Съгласно чл. 396, ал. 1 от ГПК, едноседмичният срок за обжалване за ответника тече от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка /чл. 396 ал. 1 от ГПК/. Законът предвижда три алтернативни хипотези за органа, който извършва връчването, и от чието действие започва да тече срокът:

1./ от съдебния изпълнител – при обезпечителни мерки като запор на движими вещи и вземания /чл. 396 ал. 1 вр. чл. 397 ал. 1 т. 2 ГПК/;

2./ от службата по вписванията – при налагане на възбрана върху недвижим имот /чл. 396 ал. 1 във вр. чл. 397 ал. 1 т. 1 ГПК];

3./ от съда – в случаите на допуснати мерки по чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ е сред „другите подходящи мерки“, изрично предвидени в чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК. Следователно, за тази конкретна обезпечителна мярка се прилага специалното правило, предвидено в края на разпоредбата на чл. 396, ал. 1 от ГПК. Срокът за обжалване за ответника (длъжника по изпълнителното дело, ако той е ответник по обезпечението, или взискателя, ако неговата правна сфера е засегната) започва да тече от момента на връчване на съобщението за допуснатата мярка от съда, а не от съдебния изпълнител /чл. 396 ал. 1 от ГПК/, което е релевантно за началния момент на срока при други обезпечителни мерки – напр. запор, но не и при спиране на изпълнението.

Основателни са доводите в частната жалба, че разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК е императивна и изрично посочва, че при мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК съобщението се връчва от съда (в аналогичен смисъл определение № 2222 от 11.07.2025г. по к.ч.тр.д. 998/2025 на ВКС). В съдебната практика е застъпено разбирането, което се споделя от настоящия състав, че срокът започва да тече от момента на това формалното връчване от предвидения за целта орган (напр. определение № 167 от 01.02.2024 г. по к.ч.тр.д. 1406/2023 на ВКС). В цитираното определение на ВКС, процесуалният представител на молителя е признал, че е узнал за постановения от първата инстанция отказ за допускане на обезпечение след извършена от него електронна справка по делото, което е аналогично с настоящия казус. Въпреки това „узнаване“ от страна на процесуалния представител, е прието, че срокът за обжалване не е започнал да тече, че началният момент е обвързан единствено с формалния акт на надлежно връчване на съдебния акт, а не с момента на фактическото узнаване за него, дори когато узнаването е осъществено от юрисконсулт или адвокат на страната.

Следователно, дори при „формално“ узнаване от юрисконсулт на ответното лице, това се третира като ирелевантно фактическо знание, което не може да замести изискването на закона за надлежно процесуално връчване по см. на чл.396, ал.1 във вр. чл.397, ал. 1, т.3 ГПК, за да даде начало на срока за обжалване.

Неправилните указания на съда не могат да изменят или дерогират 3 императивна законова норма, поради това едноседмичният срок за обжалване започва да тече от датата на надлежно връчване на съобщението от съда, независимо от евентуални грешни указания в съдебния акт. Страната, която е била въведена в заблуждение от неправилните указания и е пропуснала срока, би могла да се позове на това обстоятелство в молба за възстановяване на срока по реда на чл. 64 от ГПК, но това е отделна процедура и не променя законовия начален момент на самия срок за обжалване.

В обобщение на изложеното, тъй като по делото няма данни определението да е било връчено на ответника (длъжника по изпълнителното дело, ако той е ответник по обезпечението, или взискателя, ако неговата правна сфера е засегната) по предвидения процесуален ред по чл.396, ал.1 във вр. чл.397, ал. 1, т.3 ГПК, то следва да се приеме, че частната жалба е подадена в законоустановения срок.

По изложените съображения, разпореждането на СГС следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, по администриране на подадената частна жалба против определението, с което е допуснато обезпечение чрез обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“.

С оглед на горното, САС в настоящия състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 29.05.2026г по ч.гр.д. № 2551/2026г по описа на Софийски градски съд, 1-7 състав, с което е върната подадената от „ФЕСТА ХОТЕЛИ”АД частна жалба вх. № 64205/13.05.2026г против определение от 11.03.2026г по същото дело.

Връща делото на Софийски градски съд з а продължаване на процесуалните действия по администриране на частна жалба вх. № 64205/13.05.2026г против определение от 11.03.2026г по ч.гр.д. № 2551/2026г по описа на съда.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4