Определение № 17897 от 18.05.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17897 гр. С., 18.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско дело № 20221110148316 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415 ГПК.

Конкретиката на случая сочи, че съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение.

С разпореждане от 10.03.2023г., постановено по настоящето дело, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си срещу М. М. А., като е указал и неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания. В конкретния случай определението, с което на заявителя се указва да предяви иск за установяване на вземането си, е връчено на последния на 23.03.2023г. С оглед това, при спазване на разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 24.04.2023г. Във визираният срок заявителят не е предявил иск за установяване на вземането си.

Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, молителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. "Представянето" на посочените доказателства по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда - по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията (един и същ конкретен съд) по заповедното и по исковото производство, не е 1 достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415, ал. 2 ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено да извърши справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от 11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК. С оглед изложеното, следва да се приеме, че заявителят не е предявил за иск за установяване на вземането си в определения месечен срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК, в едномесечен срок заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си и да представи затова доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение, в който смисъл са и дадените до заявителя указания. Неизпълнението на указанията от заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането му обуславя обезсилване на издадената заповед за изпълнение. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 115 от 11.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 91/2010 г., II т. о., ТК; определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от 11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2022г., издадена по ч.гр.д. № 48316 по описа за 2022г. на Софийския районен съд, с която е разпоредено М. М. А., с ЕГН **********, да плати на „....“ ООД, с ЕИК ...., сумата 1 000,00 лева (хиляда лева), представляваща главница по договор за паричен заем от 26.05.2021 г., ведно със законна лихва за период от 02.09.2022г., до изплащане на вземането, сумата 153,40 лева (сто петдесет и три лева и 40 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 26.05.2021 г. до 26.01.2022 г., сумата 92,26 лева (деветдесет и два лева и 26 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.09.2021 г. до 01.08.2022 г., и разноски съразмерно на уважената част от заявлението за държавна такса в размер на 24,91 BGN /двадесет и четири лева и 91 стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 34,68 BGN /тридесет и четири лева и 68 стотинки/, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред Софийския градски съд.

2

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3