Определение № 8519 от 23.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8519 гр. София, 23.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Частно гражданско дело № 20231110135549 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

По делото е издадена Заповед № 19807 от 07.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която длъжникът К. Б. В. е осъден да заплати на [фирма] сумата 3500 лева - представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***/30.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 27.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1343.51 лева - представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 05.05.2022 г. до 04.05.2023 г., сумата 145.88 лева - представляваща лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 04.05.2023 г. до 27.06.2023 г., сумата 424.70 лева представляваща мораторна лихва за период от 06.05.2022 г. до 04.05.2023 г., както и разноски по делото по съразмерност съобразно уважената част на заявлението в общ размер на 137.97 лв.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника с вх. № 245537/01.09.2023 г. чрез адв. Л. А. Г..

С разпореждане № 121538/03.10.2023 г. съдът е указал на заявителя, че в срок е постъпило възражение, поради което, за да установи вземанията си следва да предяви установителен иск, като го е предупредил за неблагоприятните последици от непредявяване на иска в срок.

В указния срок установителен иск не е подаден, поради което с Определение № 43870 от 07.12.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 35549/2023 г. по описа на СРС, 88 състав е обезсилена издадената Заповед от 07.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК.

С молба с вх. № 357468/12.12.2023 г., подадена от адв. Л. А. Г. в качеството му на процесуален представител на К. Б. В., е поискано постановеното определение от 07.12.2023 г. да бъде допълнено в частта за разноските, като на процесуалния представител на 1 длъжника, защитаван по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, се присъди възнаграждение за процесуално представителство за оказана безплатна адвокатска помощ, изразяваща се в подаване на възражение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпило становище от заявителя [фирма].

Съдът намира направеното искане за допълване на постановеното определение от 07.12.2023 г. в частта за разноските за допустимо и основателно.

Действително съдът е пропуснал да се произнесе в постановения от него акт по отношение на разноските, дължими на длъжника при обезсилване на заповедта за изпълнение. В случая длъжникът е защитаван по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, затова и адвокатско възнаграждение се дължи на адвоката, осъществил процесуалното представителство на страната. Съдът намира, че на адвоката се дължи възнаграждение в определен от съда размер. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв има за цел да осигури заплащането на възнаграждение при позитивен резултат за труда на адвоката за осъществената от него безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Правото да определи размера на възнаграждението е предоставено на съда по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, без да е обвързан от уговореното по договор между представляваното лице и адвоката. В тази връзка следва да се отбележи, че извършеното от адв. Л. А. Г. в качеството му на процесуален представител на длъжника процесуално действие се изчерпва единствено с подаването на възражение по чл. 414 ГПК по образец, а съгласно ал. 1, изр. 2 от същата разпоредба, „обосноваване на възражението не се изисква“. Ето защо, не е налице хипотеза на оказана адвокатска защита по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сочеща на възнаграждения от 480 лв. и нагоре, а се касае до оказано съдействие по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата, в който случай възнаграждението е в размер на 200 лв. Отделно от това, посочената разпоредба от Наредбата следва да намери приложение и доколкото в нея не се предвижда изрично какъв е размерът на дължимото адвокатско възнаграждение в случай на подаване на възражение по чл. 414 ГПК, поради което посоченото процесуално действие следва да се приравни на „други молби“ по смисъла на чл. 6, т. 5 от същата. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в заповедното производство не се предявяват различни искове, респективно не се дължи защита по отделни искове и възнаграждение на адвоката за всяка от претенциите. Действително, съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете – обективно или субективно, но тази разпоредба е приложима единствено в исковото производство, където могат да бъдат съединени няколко иска за разглеждане срещу един ответник, искът да е насочен срещу няколко ответници, или да бъде предявен от няколко ищци, както сочи и буквалният прочит на нормата. В заповедното производство не съществуват подобни процесуални усложнения откъм страни или предмет, както в исковия процес, като за определяне на възнаграждението е от значение 2 единствено дали издадената заповед за изпълнение е една, както и какъв е общият материален интерес, без значение от броя на заявителите или различните интереси, които те защитават. Този извод се извлича и от разпоредбата на чл. 12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която предвижда, че по заявление се събира такса в размер на 2 % върху интереса, за разлика от исковото производство, в което се събира такса върху всеки предявен иск, когато защитаваните интереси са различни.

Ето защо, наред с обезсилването на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Л. А. Г. следва да се присъди и сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ** да заплати в полза на адв. Л. А. Г. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3