Решение № 368 от 07.12.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Варна, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Т. като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20213001000638 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Де Же“ ЕООД, гр.София, ЕИК 103603684 против решение № 923/25.10.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1160/2018г., с което са отхвърлени предявените от дружеството искове, както следва:

1. срещу „Деже“ ЕООД – в ликвидация, гр. Варна, ***, ЕИК 103881573 - за прогласяване нищожността на договор за покупкопродажба на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, община Варна, Варненска област, к.к. „Св.св.Константин и Елена“, представляващ поземлен имот №*** с площ 6522 кв.м. по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, стар идентификатор 1174 в кв.70 по КП на вилна зона „Св.св.Константин и Елена“, гр.Варна, при съседи по кадастрална карта:

***,

***,

***,

***,

1

***, обективиран в н.а. № ХХ, т.ХХ, рег.№ 3390, д.№ 392/2005г. на нотариус Ал. А, акт № ХХ, том ХХХ, д.№10682/14.06.2005г. на Служба по вписванията – Варна, поради липса на съгласие, евентуално, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро и чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД и

2. срещу М. М. Х. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“Р“ № ХХ, вх.Х, ет.Х, ап.ХХ - за приемане на установено, че ответницата Х. не е собственик на ½ идеална част от същия имот, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Настоящото въззивно производство е второ по ред.

С решение № 60124/28.10.2021г. на ВКС, търговска колегия, второ т.о., постановено по т.д. № 1425/20г. е обезсилено решение № 97 от 14.04.2020 г. по в.т.д. № 56/2020 г. на Апелативен съд - Варна в частта, с която след отмяна на решение № 923/25.10.2019 г. по т.д. № 1160/18г. на ОС-Варна, в съответната част, е постановено друго, с което е прогласен за нищожен договора за покупко-продажба на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот № ***, находящ се в КК „Св.св.Константин и Елена", обективиран в н.а. № ХХ, т.Х рег.№ХХХХ, н.д.№392/14.06.2005 г.,сключен между „Де Же" ЕООД -гр.София и „ДеЖе" ЕООД-в несъстоятелност -гр. Варна, поради накърняване на добрите нрави и е отменено същото решение в частта, с която след отмяна на решение № 923/25.10.2019 г. по т.д. № 1160/18г. на ОС-Варна, в съответната част, е прието за установено по отношение на „Де Же"ЕООД, ЕИК 103603684, че М.

М. Х. не е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот № ***, находящ се в КК „Св.св.Константин и Елена", гр.Варна, въз основа на влязло в сила решение №751/26.04.2018 г. на Окръжен съд Варна-ГО по гр.д. №1008/2016 г. по чл.19, ал.З ЗЗД, като делото е върнато на Варненски апелативен съд за повторно разглеждане от друг състав на същия съд.

С определение № 248/06.04.2022г., постановено по настоящото дело, съставът на Варненския апелативен съд е констатирал, че с решение № 260065/18.03.2021г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1831/19г., влязло в сила на 27.03.21г., е прекратено производството по несъстоятелност на ответника по исковете с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД и по чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД „Де Же“ ЕООД /н./, 2

ЕИК 103881573, гр.Варна на осн.чл.632 ал.4 ТЗ и е постановено заличаване на търговеца в ТР на АВп, като решението е вписано в ТР с Вписване № 20210405112449 по партидата на дружеството. Тъй като вписването на заличаването на търговското дружество е произвело своето действие от момента на осъществяването му в ТР, то правосубектността на дружеството е отпаднала, а заедно с това и процесуалната възможност то да продължи участието си по делото като надлежна страна – ответник, съдът е постановил обезсилване на решение № 923/25.10.2019г. на ВОС, ТО по т.д. № 1160/18г. в частта, в която са отхвърлени предявените от „Де Же“ ЕООД, ЕИК 103603684, гр.София искове срещу „Де Же“ ЕООД /н./, ЕИК 103881573, гр.Варна с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД и по чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД поради заличаване в хода на делото на ответника „Де Же“ ЕООД /н./, ЕИК 103881573, гр.Варна от търговския регистър на осн.чл.632 ал.4 ТЗ и е прекратил производството по делото като недопустимо. Прекратено е и производството и по в.т.д. № 638/21г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение по жалбата на „Де Же“ ЕООД, ЕИК 103603684, гр.София срещу решението на ВОС по т.д. № 1160/18г. в обезсилената част като недопустимо. Определението е влязло в сила на 08.08.2022г., когато с определение № 371 от същата дата, постановено по ч.т.д. № 1350/22г. на ВКС, ТК, второ т.о. същото е потвърдено.

Следователно предмет на настоящото производство е предявеният от „Де Же“ ЕООД, ЕИК 103603684, гр.София иск срещу срещу М. М. Х. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“Р“ № ХХ, вх.Х, ет.Х, ап.ХХ за приемане на установено, че същата не е собственик на ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, община Варна, Варненска област, к.к.

„Св.св.Константин и Елена“, представляващ поземлен имот №*** с площ 6522 кв.м. по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, стар идентификатор 1174 в кв.70 по КП на вилна зона „Св.св.Константин и Елена“, гр.Варна, при съседи по кадастрална карта: ***, ***, ***,

***, *** на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Според твърденията в исковата молба ищцовото дружество е придобило процесния недвижим имот през 2003г. С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № ХХ, т.ХХ, рег.№ ХХХХ, д.№ 392/2005г. на нотариус Ал. А, акт № ХХ, том XLV, д.№10682/14.06.2005г. на Служба по вписванията 3

– Варна имотът е продаден на ответното и заличено вече от ТР дружество „Деже“ ЕООД, ЕИК 103881573, гр.Варна на цена от 36 000лв. С решение № 751/26.04.2018 г. по гр.д. № 1008/2016 г. по описа на ВОС, в сила от 21.06.2018 г., е обявен за окончателен по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД сключеният на 15.02.2008г. предварителния договор за продажба на същия имот, като след цедиране на правата по този договор с договор от 01.11.2017 г., собствеността е придобита от ответницата М. Х. срещу продажна цена от 85 000 лв.

Горните обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства и се явяват безспорни между страните. Не се спори и че едноноличен собственик на капитала на „Де Же" ЕООД, ЕИК 103603684, от 01.07.2003 г. и на „Деже“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК 103881573, от вписването му в търговския регистър – 12.07.2004 г. е О Ю, а управител на двете дружества към момента на извършване на посочените сделки от 2003, 2005 и 2008 г. е В Ю – брат на О Ю.

С решение № 330/12.04.2011 г. по т.д. № 28/2011 г. на ВОС, влязло в законна сила на 30.05.2011 г., е прието за установено на основание чл. 29 ЗТР, че извършеното с решение от 12.07.2004 г. по ф.д. № 2054/2004 г. на ВОС вписване на „Деже“ ЕООД, гр.Варна представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, тъй като представените пред регистърния съд документи за учредяването му - решение за учредяване и учредителен акт от 07.07.2004 г., са неавтентични - не са подписани от О Ю, сочен за техен автор.

Ищецът твърди, че управителят на „Деже" ЕООД В Ю е знаел, че дружеството не е възникнало валидно, тъй като вписаният в TP като едноличен собственик на капитала О Ю не е взел решение за учредяването му и за избирането на управител. Въпреки, че е знаел това и че няма правомощия като органен представител, на 14.06.2005 г. В Ю изразил воля за придобиване на права върху процесния имот на името на невалидно възникналото дружество - „Деже" ЕООД, което било в нарушение на добрите нрави. След като липсва валидно изразена воля от името на несъществуващо дружество-купувач („Деже" ЕООД), няма постигнато съгласие за сключване на сделката и същата е нищожна на основание липса на съгласие. В евентуалност твърди, че на същите основания, покупко4 продажбата от 14.06.2005г. е нищожна като сключена при накърняване на добрите нрави. В допълнителната ИМ е въведено ново основание за нищожност поради нарушение на добрите нрави, а именно че продажната цена по нотариалния акт от 2005 г. не е реалната такава, същата е многократно занижена, налице е значителна нееквивалентност на договорените престации, поради което сделката е увреждаща интересите на дружеството - ищец и следователно сключена при накърняване на добрите нрави.

След като сделката от 14.06.2005г. е нищожна и не е породила целения вещно-транслативен ефект, „Деже“ ЕООД, гр.Варна / заличено/ не е придобило собствеността върху имота и следователно не е могло да я прехвърли с предварителния договор от 2008г. Следователно ответницата М.

Х. не може да се легитимира като собственик на имота въз основа на влязлото в сила решение по гр.д. № 1008/2016г. на ВОС. Това решение е и непротивопоставимо на ищеца, който не е участвал в производството, по което е постановено.

Независимо, че сочените от ищеца основания за нищожност на сделката от 14.06.2005г. съставляват предмета на иска срещу заличеното дружество „Деже“ ЕООД, гр.Варна, производството по който е прекратено, същите следва да бъдат разгледани и произнесени и от настоящия състав, тъй като имат преюдициално значение по отношение на разглежданата претенция срещу М. Х..

Освен това съгласно ТР 1/2020г. от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2020г. съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Възможно е нарушението на добрите нрави да е обективирано в самата сделка, напр. клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този случай съдът е длъжен да установи нищожността. /срв. ТР 1/2009г. на ВКС, ОСТК т.3/.

Когато е налице поведение на страните, съставляващо нарушение на добрите нрави, което не може да се установи от съдържанието на сделката, съдът не 5 може да се произнесе служебно по нищожността, без страничните факти да бъдат въведени от страните и доказани по делото. В процесния случай е налице втората хипотеза – според твърдението на ищеца В Ю е знаел, че дружеството –купувач не е възникнало валидно и въпреки това е сключил договора от 14.06.2005г., а след това и предварителния договор за продажбата му на трето лице и то на цена, многократно по-ниска от реалната такава.

Ето защо и на самостоятелно основание съдът дължи служебно произнасяне по недействителността на сделката от 14.06.2005г. В тази връзка бе съобразено следното :

Договорът за покупко-продажбата на имота от 14.06. 2005г. не се явява нищожен поради сключването му при липсата на съгласие, тъй като към момента на изповядването му дружеството – купувач е съществувало в правния мир и е било вписано в ТР. Решението по иска с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, постановено по т.д. № 28/2011г. на ВОС, е влязло в сила на 30.05.2011г. и има действие занапред. То не заличава с обратна сила вписването на учреденото през 2004г. дружество „Деже“ ЕООД, гр.Варна.

Досежно нищожността на договора поради нарушение на добрите нрави : Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. Нееквивалентността на насрещните престации може да е израз на нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. За да не бъде обаче накърнен принципът на свободата на договаряне, разписан в чл.9 от ЗЗД и държащ сметка за правния интерес на страните, който не може да бъде заменян от волята на съда, съдебната практика е установила критерии за преценка на тази нееквивалентност. Такъв критерий е изключително голямата разлика в престациите /решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №1208/2009 г. на ІІІ Г.О., решение 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485 по описа за 2010 г. на І Г.О. на ВКС и др./ -при двадесет и осем пъти по-ниска цена. А съгласно решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277 по описа за 2008 г. на І Г.О. на ВКС неравностойността би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация / насрещната престация да е почти нулева/. В обобщение може да се каже, че само наличието на нееквивалентност, дори и значителна и явна, на насрещните престации според представата на съда не е 6 достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес.