Решение № 498 от 16.11.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 869/2021
- Вид
- Решение № 498
- Подписан
- 16.11.2023
- В сила
- 17.02.2025
- Състав
- Цвета Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 5, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 268 · Закон за задълженията и договорите
- чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.269, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.5 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 498 гр. Варна, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20213100900869 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от СУ „Св.Климент Охридски“ срещу „Спедстрой“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 75 541,57 лв. /след допуснато в о.с.з. на 17.10.2023 год. изменение на иска чрез намаляване на неговата цената и оттегляне на иска за разликата до първоначално предявения размер от 140 014,02 лв./, представляваща сбор от извършени по развален от ищеца поради неизпълнение на ответника договор № 80.09-300/08.12.2014 год. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Благоустрояване и паркоустрояване на студентския лагер в Университетска ботаническа градина – Екопарк Варна“ авансово /на 13.09.2018 год. в размер на 84 008.41 лева/ и междинно плащания /на 05.02.2019 год. в размер на 56 005.61 лева/.
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че страните по делото са били такива и по договор № 80.09-300/08.12.2014 год. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Благоустрояване и паркоустрояване на студентския лагер в Университетска ботаническа градина – Екопарк Варна“. Със същия, ищецът, в качеството на възложител, е възложил на ответника, в качеството му на изпълнител, доставката и извършване на СМР, определени в чл.1 от Договора, срещу обща цена на изпълнение на обществената поръчка в размер на 233 356.79 лева, без ДДС. Излага, че така договореното възнаграждение било платимо на три части, както следва: авансово плащане – 30 % от стойността на преместваемите жилищни модули в 15 дневен срок от представяне от изпълнителя на фактура за плащането и протокола за откриване на работата на обекта, междинно плащане – по договаряне между 1 страните и след представяне на приемо – предавателен протокол и на фактура на изпълнителя и окончателно плащане – в 30 дневен срок от приемане на работата и представяне на фактура от изпълнителя. Сочи, че на 13.09.2018 год., въз основа на издадена от изпълнителя фактура № 0000004090/18.01.2017 год. ищецът е извършил авансово плащане в размер на 84 008.41 лева с ЗЗД, поради което на основание чл.8, т.2 от договора изпълнителят е следвало да започне работата на 18.09.2018 год. и да предаде обекта завършен съгласно чл.2 от договора – на 30.04.2019 год.
Ищецът сочи, че в договорения срок изпълнителят не е изпълнил предмета на поръчка, като въз основа на приемо-предавателен протокол от 30.11.2018 год., удостоверяващ частично изпълнение и въз основа на фактура № 0000004733/24.01.2019 год., е заплатил на 05.02.2019 год. договореното междинно плащане в размер на 56 005.61 лева, представляващо 20 % от общата цена на договора. Твърди също така, че след извършеното междинно плащане изпълнителят е преустановил работата си и към 16.09.2021 год. са положени 12 бр.ивични бетонни основи на преместваемите къщички с размери 9,3 м/3,3 м, доставени и монтирани 4 бр. преместваеми къщички с размери 9,3 м/3,3 м и височина до корниз 2.45 м., на етап завършени, но без да са включени към ВиК и ел.мрежата, доставена и монтирана 1 бр. с посочените размери и височина на етап външни стени и покрив и доставени и монтирани 4 бр. преместваеми къщички с посочените размери и височина, на етап външни стени и гредоред на покрива, с напълно компрометирани конструкции вследствие външните условия.
Поради продължилата две години и шест месеца забава, възложителят е дал един месец на изпълнителя да довърши работата с предупреждението, че след този срок ще счита договора за развален поради вина на изпълнителя.
Поканата, съдържаща изявление за разваляне на договора и последен срок за изпълнението му, е връчено на ответника – изпълнител на посочения в договора електронен адрес, както и чрез „Български пощи“ ЕАД – на 11.11.2021год. В указания срок обаче изпълнителят не е изпълнил в цялост предмета на сключения договор, поради което и същият е развален поради негово виновно неизпълнение, което разваляне са твърди да има обратно действие. Поради отпадане на основанието за извършените две плащания – авансово и междинно в общ размер от 140 014,02 лева, ищецът претендира осъждане на ответника за връщането им, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „СПЕДСТРОЙ“ ЕООД депозира писмен отговор, с които изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че с ищеца са били в облигационни отношения въз основа на договор № 80.09-300/08.12.2014 год. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Благоустрояване и паркоустрояване на студентския лагер в Университетска ботаническа градина – Екопарк Варна“, оспорват твърденията относно срока на договора. Излага, че съгласно чл.2, ал.3 от договора срокът му започва да тече от подписването 2 на протокола за откриване на работата, което е сторено на 06.01.2015 год. и е съставен нарочен протокол. Счита, че плащането на аванса е свързано със започване изпълнението на договора, а не със срока на договора и осъщественото плащане две години по-късно не променя срока за изпълнение. Релевира се и възражение за погасяване на иска по давност на основание чл.87, ал.5 ЗЗД, която е започнала да тече съгласно чл.2, ал.1 от договора на 30.04.2015 год., която предвижда, че срокът за изпълнение е не по-късно от 30.04.2015 год. Твърди се, че дори да се приеме за приложима разпоредбата на чл.2, ал.3 от договора за определяне на началния момент на изпълнението, то срокът на договора отново изтича през 2015 год., каквато е общата воля на страните. Излага се също така, че дори и при възприемане твърдението на ищеца, че срокът за изпълнение е 224 календарни дни, то същите са изтекли към септември 2015 год., от когато е започнал за тече давностният петгодишен срок.
Оспорва се и твърдението за изправност на ищеца, като възложител по договора, тъй като е извършил авансовото плащане по чл.5 от договора със забава от три години и половина, поради което и като неизправна страна същият няма право да развали договора. Оспорва се и твърдението за договорено между страните, съгласно клаузите на договора, междинно плащане и след като към 2018 год. платеният аванс е бил изчерпан и страните не са постигнали съгласие за последващи плащания, следва да се приеме, че ответникът няма ангажимент за продължаване действията по изпълнение на договора.
Довод за неоснователност на иска и на правото за разваляне на договора се черпи и от неоспореното от възложителя – ищец изпълнение по договора, което е прието от него без забележки и подлежи на заплащане, съгласно чл.266 и чл.269, ал.2 ЗЗД. Оспорва твърдението развалянето на процесния договор да има обратно действие и счита за приложима разпоредбата на чл.88 ЗЗД.
В условие на евентуалност, ако се приеме договорът за развален, релевира възражение за прихващане със сумата от 140 014.02 лева, представляваща стойността на дължимото на изпълнителя възнаграждение за извършени до датата на разваляне на договора СМР, съгласно приемопредавателен протокол от 30.11.2019 год.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която изразява становище по наведените от ответника доводи за неоснователност на предявения иск. Поддържа твърдението си, че срокът за изпълнение по договора е свързан с авансовото плащане, осъществено на 18.09.2018 год. и е започнал да тече от 18.09.2018 год., респективно е изтекъл след 224 дни – на 30.04.2019 год., от когато е започнал да тече и давностният срок по чл.87, ал.5 ЗЗД. Твърди с оглед несъответствието между чл.2, ал.3 и чл.2 т.2 от договора, че общата воля на страните по договора е била ищецът да плати аванси едва след плащането му да се започне изпълнени по 3 договора.Поддържа и твърдението, че развалянето на договора има обратно действие, а основанието за задържане на исковата сума е отпаднало с разваляне на договора.Оспорва и твърденията на ответника за неизправността на ищеца, като излага, че е изпълнил задълженията си по договора. Излага също така, че макар и авансовото плащане да е със закъснение, то е прието отответника, а извършеното междинно плащане сочи и за договорен размер между страните за същото. Оспорва и твърдението за уговорки между истраните да бъдат извършени конструктивни промени в обитаемите модули като сочи, че приемо-предавателния протокол от 30.11.2018 год. е за установяване на междинно свършената работа и доставените материали от изпълнителя по договора и е от значение за определяне на междинното плащане, но не съставлява приемане на работата. Оспорва и твърдението за полезност на извършеното, тъй като нито един от уговорените модула не е изграден напълно и свързан с електрическата и ВиК мрежи и не може да се ползва по предназначение. Поради това, че интересът на възложителят не е удоволетворен, изпълнителят няма право на възнаграждение за изпълненото, а има право да си вземе всичко дадено в изпълнение на договора. Оспорва и направеното в евентуалност възражение за прихващане със стойността на извършените СМР, той като поради разваляне на договора поради виновно неизпълнение на изпълнителя нормата на чл.269 ЗЗД е неприложима.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът „СПЕДСТРОЙ“ ЕООД е подал допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа твърденията си относно срока за изпълнение на договора, относно изправността му при изпълнението и относно дължимостта на възнаграждение за извършената работа.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа предявения иск, моли за неговото уважаване и претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски.
От своя страна, ответникът, също чрез пълномощник, моли за отхвърлянето на ищцовия иск.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното: за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване е прието сключването между страните по спора на договор № 80.09.300/08.12.2014 год. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Благоустрояване и паркоустрояване на студентски лагер в Университетска ботаническа градина – Екопарк Варна“, възложител по който е ищецът, а изпълнител – ответникът.
Съгласно чл.1, ал.2 и чл.3 от договора, ответникът е следвало да: 1. достави и монтира 21 броя преместваеми жилищни модула с дължина 9м. и ширина 3,30м.; 2. положи ивичен бетон (с транспорт и армировка) в обем 95м3.; 3. извърши реконструкция на ВиК мрежата в рамките на обекта; 4.
4 извършикорекция в електрическата мрежа, с оглед захранването на 17 новопроектирани осветителни тела; 5. осъществи всички други дейности, описани в предложението за изпълнение и неговите ценова оферта и документация за участие и техническото задание на ищеца възложител; в мястото на изпълнение на поръчката – университетската ботаническа градина в Екопарк Варна, разположен в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“. Съгласно чл.2, ал.1 договорът влиза в сила от датата на подписването му; за еднократно изпълнение е и ще се счита за приключен с изпълнение на всички задължения на страните по него, но не по-късно от 30.04.2015 год. Според ал.2 на същата клауза срокът за изпълнение на поръчката е в календарни дни, както следва:
112 дни за доставката и монтажа на преместваемите жилищни модули; 77 дни за полагане на ивичния бетон; и 35 дни за дейностите, свързани с ВиК и електрическата инсталация в обекта – общо 224 дни. В ал.3 е уговорено, че срокът за изпълнение по ал.2 започва да тече от подписването на протокола за откриването на работа на обекта и завършва с предаването на последния елемент от предмета на поръчката с констативен протокол. Съгласно чл.8.2 от договора изпълнителят се е задължил да започне работа по договора в 5дневен срок от извършване на авансовото плащане. Чл.4 страните са уговорили, че общата цена за изпълнение на дейностите по договора ще бъде в размер на 233 356,70 лв. без ДДС, съгласно ценовото предложение на ответника – неразделна част от договора. Конкретизирано е че доставката и монтажа на всички 21 жилищни модула е на стойност 210 000 лв. без ДДС; полагането на ивичен бетон – 10 991,50 лв. без ДДС; реконструкция на ВиК мрежата в рамките на обекта – 5 991,20 лв. без ДДС; корекция на ел. мрежата – 6 374 лв. без ДДС. Според чл.5 заплащането на възнаграждението е следвало да се извършва по следния начин: 1. авансово плащане от 30% от стойността на жилищните модули в 15-дневен срок от представяне на оригинал на фактура за стойността на авансовото плащане и протокола за откриване на работата на обекта; 2. междинно плащане: по договаряне между възложителя и изпълнителя и след представяне в оригинал на фактура и двустранно подписан приемо-предавателен протокол; 3. окончателно плащане: в 30-дневен срок от представяне на оригинал на фактура и двустранно подписан констативен протокол за завършване на работата без възражения.