Решение № 2037 от 04.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2037 гр. Варна, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря СТ.а Ст. С. като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20233110106548 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.34 ЗС вр. чл.341 и сл. ГПК

Предявен е иск за делба от С. Г. К., ЕГН **********, адрес: гр.*** и Б. С. Х., ЕГН **********, адрес гр. ***, срещу П. А. К., ЕГН **********, адрес: гр. ***и С. Г. К., ЕГН **********, адрес: гр. *** за подялба на недвижим и м о т – самостоятелен обект с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: гр.***, находящ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ 104.10 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, две спални, баня, тоалет, килер, коридор и тераси, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ***, под обекта ***, над обекта ***, ведно с изба № 4, с площ 4.35 кв.м., без посочени граници по документ за собственост, заедно с 15.3720 % идеални части от общите части на сградата и 1/11 идеална част от имота, в който е разположена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: гр. ***, с площ 190 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:*****, при съседи: *** при следните квоти: за С. Г. К. - 8/12 идеални части, за Б. С. Х. - 2/12 идеални части, за П. А. К. - 1/12 идеална част и за С. Г. К. -1/12 идеална част.

Ищците излагат, че съсобствеността между страните е възникнала в резултат на прекратена СИО и наследяване от ***, починал на 19.11.2021 г., като ищцата С. Г. К. е негова съпруга, ищцата Б. С. Х. - негова дъщеря, а ответниците П. А. К. и С. Г. К. са наследници на сина му ***, починал на 03.09.2022 г., съответно съпруга и дъщеря.

Посочват, че апартаментът е придобит от *** през 1997 г., по време на брака му с ищцата С. Г. К., сключен на 03.12.1972 г., чрез участие в групов строеж на жилищна сграда в дворно място, находящо се в гр. ***, съставляващо имот пл.№ 10, кв. 368,10 - ти микрорайон по плана на града, в качеството му на собственик на 1/11 идеална част от описаното дворно място, придобита с договор за покупко-продажба по НА №**** на нотариус при ВРС.

1

След построяването на сградата, с договор рег.№ 41546/17.11.1997 г. на нотариус при ВРС, вписан в книгите за вписване под акт № 4*** г., участниците в груповия строеж са извършили доброволна делба на сградата, по силата на която *** е получил в дял собствеността върху апартамент № 9, на пети етаж в сградата, с площ 104.10 кв.м., който съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на Изп. директор на АГКК съставлява процесният делбен имот с идентификатор ***.

Ищците твърдят, че изграденото чрез участие в групов строеж жилище е придобито от наследодателя им *** и ищцата С. Г. К. в режим на съпружеска имуществена общност.

Със смъртта на наследодателя *** СИО е прекратена и неговата ½ идеална част от имота е наследена поравно от тримата му наследници по закон: С. Г. К. - съпруга, *** - син и Б. С. Х. -дъщеря, при права по 1/6 идеална част за всеки от тях, а останалата 1/2 идеална част от имота е собственост на ищцата С. Г. К. -дял от прекратената СИО, като цялата й квота в съсобствеността се равнява на 4/6 идеални части. Сочи се, че след смъртта на ***, починал на 03.09.2022 г., неговите наследници по закон П. А. К. - съпруга и С. Г. К. дъщеря са получили поравно придобитата от наследодателя им 1/6 идеална част от имота или за всяка по 1/12 идеална част.

Поддържа се, че поземленият имот, в който е построена сградата, в която се намира жилището предмет на делбата е обща част на съществуващата етажна собственост, поради което самостоятелният обект следва да се допусне до делба заедно с припадащата му се 1/11 идеална част от поземления имот.

Отвениците са депозирали отговори на исковата молба в срока по чл.131 ГПК /два отделни с идентично съдържание/. Не оспорват, че страните са съсобственици на апартамента при посочените в исковата молба обстоятелства касаещи възникването на собствеността и посочените от ищците квоти в собствеността на апартамента. Поддържа се, че е недопустим иска в частта за идеалните части от дворното място. Излага се, че тъй като в имота са построени сгради в режим на етажна собственост, дворното място представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.3 ЗС и не е допустима делбата на общи части, поради което и се иска отхвърляне на иска за делба в тази част

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съдът е сезиран с иск за делба във фаза по допускане на делбата, с правна квалификация чл.34 ЗС, който подлежи на разглеждане по реда на чл. 341 и сл ГПК. С решението по чл. 344 ГПК по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти следва тя да бъде извършена, както и каква е частта на всеки съделител. В тежест на ищците по предявения иск за делба е да докажат възникване на съсобственост с ответниците по отношение на делбения имот по силата на наследствено правоприемство; че общият наследодател на страните са е бил собственик на процесния имот; че имотът в който е построена сградата представлява обща част -всички собственици на имота притежават самостоятелен обект в сградата, която е в режим на етажна собственост; както и размера на притежаваните от всеки от съделителите квоти.

Видно от представени с исковата молба писмени доказателства ищцата С. Г. К. е сключила граждански брак с наследодателя *** на 03.12.1972г. През 1997 г. съпругът е закупил 1/11 ид.ч. от дворното място цялото с площ от 192 кв.м., съставляващо имот пл. номер 10, кв.368, 10-ти микрорайон по плана на града в гр. ***, което се установява от представен договора за продажба. На 10.06.1997г. е сключен договор за групов строеж в същия поземлен имот, страна по който е наследодателят *** в който е уговорено, че той ще получи ап. 9 от изграждащата се в имота сграда. Представен е договор за доброволна делба от 10.10.1997 г., видно от който *** получава в изключителна собственост ап. *** както и ид.ч. от общите части.

При така събраните доказателства за възникване правото на собственост върху имота, съдът намира, че е придобит в СИО от ***е съпругата му С. К..

Трайно установена е практиката, според която договорът за групов строеж има характер на предварителен договор за разпределение на обектите, които ще бъдат изградени, а възникналата съсобственост се ликвидира чрез делба между участниците в груповия строеж - чл. 192, ал. 4 ЗТСУ(отм.), от който момент всеки от тях придобива правото на собственост върху самостоятелния си обект. / в този смисъл Решение № 68 от 2

23.06.1986 г. по гр. д. № 36/86 г. на ОСГК, Решение № 169 от 07.04.1988 г. по гр. д. № 54/88 г. на IV г. о., Решение № 7 от 09.07.2010 г. по т. д. № 456/2009 г. на I т. о., както и по-новото Определение № 473 от 23.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1429/2017 г., II г. о., ГК/.

Вещнопрехвърлителен ефект има договорът за делба по чл. 192, ал. 4 ЗТСУ / отм./.

Изхождайки от данните по делото, че договорът за групов строеж и договорът за делба са сключени по време на брака на С. К. и***, и по време на същия е завършен строежът на сградата съдът намира, че правото на собственост върху апартамента е придобито в режим на съпружеска имуществена общност / възмездно придобито вещно право по време на брака/.

Възмездно по време на брака е придобита и собствеността върху ид.ч. от поземления имот. Във връзка с наведените от ищците твърдения, че ид.ч. от ПИ следва да се делят с апартамента и възраженията на ответниците за това, съдът намира, следното:

От изслушаната и приетата по делото СТЕ / в нейните две части- от 01.02.2024 г. и 08.05.2024 г./, на която съдът дава вяра като компетентно дадена и отговаряща на въпросите ясно и логично, се установява, че към датата на договора за доброволна делба от 1997 г. всички собственици на поземления имот / земята/ са притежавали самостоятелни обекти в сградата, в която се намира и процесния имот. Съдът възприема това заключение на вещото лице, доколкото то се е запознало с всички писмени доказателства по делото касаещи собствеността на обекти в сградата и поземления имот и таблично към т.3 от експертизата от 08.05.2024 г. /л.155 от делото/ е изложил съпоставка между притежаваните ид.ч. от ПИ и собствеността върху жилищата, с оглед на което и съдът не следва да извършва собствен анализ на представените по делото писмени доказателства, послужили на вещото лице.

Вещото лице е уточнило, че е изградило изводите си въз основа на представените по делото писмени доказателства, доколкото в КККР са налице непълноти и несъответствия с одобрените технически проекти на сградата.

Настоящият състав счита, че етажната собственост е възникнала с договора за доброволна делба от 1997 г., в който е отразено, че касае правата в новоизградената в ПИ в гр. *** сграда. Този извод съдът формира въз основа на вещнопрехвърлителния характер на договора за делба предшестван от договор за групов строеж по отношение на обекти в сградата /съобразно разясненията в съдебната практика, посочени по-горе/.

Самостоятелен обект в сграда се допуска до делба заедно с припадащите се към този обект идеални части от общите части на сградата и дворното място. В този смисъл решение №309/18.11.2011г., по гр.д.№215/2011г. по описа на ВКС, ІІ ГО, в което е отбелязано също така, че в това становище не изключва принципната позиция, изразена в т.1,б.”д” и б.”е” ППВС №2/1982г., че делбата на дворното място, имащо статут на обща част по смисъла на чл.38,ал.1 ЗС е недопустима / каквото е становището и на ответниците/, тъй като дворното място е обща част само и единствено по отношение на всички собственици, притежаващи отделните обекти в сградата. Установената в чл.38,ал.3 ЗС забрана касае само възможността за реално поделяне на общите части между собствениците на отделните обекти в етажната собственост, но когато предмет на делбата е отделен обект в тази етажна собственост, до делба се допуска и припадащата му се част от земята / така и решение №279/20.06.2011г. по гр.д.№915/2010г. на І ГО на ВКС, , решение №54/20.06.2016г. по гр.д.№4977/2015г. на Първо ГО на ВКС, решение №241/18.01.2017г. по гр.д.№2440/2016г. на Първо ГО на ВКС/.

В решение №54/20.06.2016г. на Първо ГО на ВКС е прието, че когато разглежда вещни спорове с предмет обекти в режим на етажна собственост, съдът трябва служебно да следи за спазването на императивни правни норми, каквито са чл.38, ал.1 и 3 и чл. 40 ЗС, което задължение е разяснено в т.1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Преценката дали дворното място е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС се прави, като се съобрази дали е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята. Разпоредбата на чл.38, ал.3 ЗС не допуска делба на общите части между съсобствениците на отделните обекти в етажната собственост, но когато предмет на делбата е отделен обект от тази етажна собственост, до делба се допуска припадащата му се част от общите части, включително и от земята, когато тя е обща част Когато етажният собственик прехвърли върху трето лице собственото си жилище, приобретателят придобива правата на своя праводател върху общите части, макар това да не е упоменато в нотариалния акт / решение №138 от 04.05.2010г. по гр.д.№265/2009г. на ВКС, І ГО. / 3

Доколкото е било налице пълно съвпадение между собствениците на земята и собствениците на обекти в сградата, към момента на възникване на ЕС, то земята / дворното място/ е обща част и делбата на самостоятелния обект следва да се допусне ведно с прилежащите му ид. части от ПИ.

Разпечатката съдържа 31 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6fcc3a21-4296-4370-ae22-309677d8a3d0