Решение № 47 от 06.04.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Златоград, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100457 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК , във връзка с чл. 77 и чл. 79 от ЗС Е. Й. Ч., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Ал. С.“ № ***, чрез адв. Е. М. В. от АК-С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ** срещу ОБЩИНА Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл.

С., ул. „А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К..

Ищцата, чрез адв. Е. В. сочи, че е собственик на имот с идентификатор ***, землището на гр. Н., местност ,,Р.‘‘, вид територия – земеделска, НТП – нива, с площ 716 кв.м, стар номер 000966, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***.

Е. Ч. има този имот от нейните родители, като тя от 1975 г. владее имота, описан по-горе явно и необезпокоявано от никого. Ежегодно от 1975 г., а преди това и нейните родители са обработвали имота като свой. През годините той е засаждан, както и към настоящия момент се засажда с различни селскостопански култури, тютюн, картофи, пшеница. Имотът от около 10 години е превърнат в ливада, която се коси ежегодно и се прибира сеното от нея.

При направена справка ищцата установила, че процесния имот е записан като стопанисван от Община Н. и попадащ в категорията земи по чл.

19 от ЗПСЗЗ, но този имот никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко общината го е владяла.

Адв. Е. В. сочи, че ищцата от 1975 г. и до настоящия момент не е 1 прекъсвала или губила владението върху процесния имот. Същата го е придобила по давност.

Адв. Е. В. посочва съдебна практика в подкрепа на предявения иск.

Ищцата, чрез адв. Е. В. моли съда да постанови съдебен акт, с който, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС, признае за установено по отношение на ответника Община Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К., че Е. Й. Ч., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ № *** е собственик на имот с идентификатор ***, землището на гр. Н., местност ,,Р.‘‘, вид територия – земеделска, НТП – нива, с площ 716 кв.м, стар номер 000966, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***;

***; ***.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Община Н., с който признават иска и молят да не им бъдат присъждани разноски, тъй като не са дали повод за завеждане на делото.

Юрк. И. Д. посочва, че общината никога не го е управлявала и стопанисвала имота. В даден минал момент имоти, които не са възстановени на собствениците са предавани на Община Н. за стопанисване по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Община Н. била длъжна да състави и актове за общинска собственост, но тези имоти реално не са владени от общината, тъй като същата не е придобила имота на годно правно основание – продажба, дарение, замяна или отчуждителна процедура.

В съдебно заседание на 11.03.2026 г. не се явява нито ищеца, нито негов представител. Постъпила е молба от адв. Е. В., с която сочи, че поради служебна ангажираност е обективно възпрепятстван да се яви съдебно заседание. Въпреки това моли да бъде даден ход на делото. Поддържа изцяло исковата претенция, като посочва, че ще се ползват от направеното признание, като молят да бъде постановено решение по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК.

На 10.03.2026 г. в съдебно заседание юрк. И. Д., представляваща ответника Община Н., поддържа направеното признание на иска и моли да бъде уважена исковата претенция на ищеца.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищцата за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014 г. на ВКС по гр.д. №5289/2013 г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това 2 решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Ищецът, чрез своя процесуален представител, не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Скицата на АГКК, приложена на лист 6 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.77 и чл.79 от ЗС по отношение на О. - Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че Е. Й. Ч., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ № *** е собственик въз основа на 3 давностно владение, считано от 1975 г., на имот с идентификатор ***, землището на гр. Н., местност ,,Р.‘‘, вид територия – земеделска, НТП – нива, с площ 716 кв.м, стар номер 000966, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***.

Скицата на АГКК, приложена на лист 6 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: ___________Д. Х.____________ 4