Решение № 353 от 10.06.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е № гр. София,

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, НО, III въззивен състав в публично заседание, проведено на единайсети октомври две хиляди и деветнайсета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТИНКА КОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА

ТОДОРОВА МАРИЯ

ИЛИЕВА при секретаря Нели

Драндарова, като разгледа докладваното от съдия Тодорова в. н. ч. х. д.

№ 2226 по описа за 2019 година взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 3.05.2018 г. по н. ч. х. д. № 22540/2016 г. на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 133-ти състав, подсъдимият О.А.С. е признат за виновен в това, че на 15.07.2016 г. в гр. София, кв. Горна баня, ул. „********казал нещо унизително за честта и достойнството на Е.А.С. в негово присъствие, а именно: „… те са гейове и са се смукали.

На двама педали ли ще вярвате?“, като обидата е нанесена публично – в присъствие на служителите на 6 РУ – СДВР Е.П.и И.В., като на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК и чл. 54 НК му е наложено наказание глоба в размер на 3000 лв. и обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на таблото за съобщения в общинската администрация в кв. Горна Баня.

Подс. О.С. е признат за виновен и за това, че на 5.08.2016 г. в гр. София, в сградата на 6 РУ – СДВР, в съучастие като извършител с Г.И.С. като извършител, е разгласил за Е.А.С. позорни обстоятелства: че има предпочитания към същия пол; че живее с интимния си партньор – Г.Д.; че в дома му в гр. София, кв. Горна баня, ул. „********многократно идват разни момчета и мъже на гости, двойки от мъжки пол, дори и с преспиване, и се вихрят купони, разхождат се по бельо, слагат си перуки на главите и се обличат с дрехи, подходящи за жени, като клеветата е нанесена публично и е разпространена по друг начин – чрез депозиране на писмена жалба срещу Е.А.С. в 6 РУ – СДВР, поради което и на основание чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание глоба в размер на 10 000 лв. и обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на таблото за съобщения в общинската администрация в кв. Горна Баня.

На основание чл. 23 от НК на подс. О.С. е определено едно общо най-тежко наказание глоба в размер на 10 000 (десет хиляди) лева и обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на таблото за съобщения в районната общинска администрация в кв. Горна баня.

Със същата присъда Софийският районен съд е признал подсъдимата Г.И.С. за виновна в това, че на 5.08.2016 г. в гр. София, в сградата на 6 РУ – СДВР, в съучастие като извършител с Г.И.С. – извършител, е разгласила за Е.А.С. позорни обстоятелства: че има предпочитания към същия пол; че живее с интимния си партньор – Г.Д.; че в дома му в гр. София, кв. Горна баня, ул. „********многократно идват разни момчета и мъже на гости, двойки от мъжки пол, дори и с преспиване, и се вихрят купони, разхождат се по бельо, слагат си перуки на главите и се обличат с дрехи, подходящи за жени, като клеветата е нанесена публично и е разпространена по друг начин – чрез депозиране на писмена жалба срещу Е.А.С. в 6 РУ – СДВР, които са станали достояние на голям кръг от хора, поради което и на основание чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК й е наложено наказание глоба в размер на 10 000 (десет хиляди) лева и обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на таблото за съобщения в районната общинска администрация в кв. Горна баня.

Подсъдимата е призната за невиновна и оправдана по отношение на обвинението клеветата да е извършена на длъжностно лице – началник на група „Териториална полиция – Овча купел“ при сектор „Охранителна полиция“ в 6 РУ – СДВР при или по повод изпълнение на службата или функцията му.

С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК всеки от подсъдимите О.А.С. и Г.И.С. е осъден да заплати на Е.А.С. сумата от 350,00 лева, представляваща половината от платеното възнаграждение за повереник и сумата от 140,76 лева по сметка на СРС, представляваща половината от разноските по делото, както и сумата от 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу постановената присъда в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимите О.С. и Г.С., в която и в допълнението към нея се твърди, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна и явно несправедлива.

Излагат се доводи, че е постановена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, поради което е неправилна. Изтъква се, че не са обсъдени доводите на защитата, както и че наложените наказания са несправедливи. Твърди се, че незаконосъобразно съдът е приел депозираните от Г.С. жалби в 6 РУ – СДВР за клеветнически, въпреки че е отбелязал, че подаването на жалби и сигнали до различни държавни органи е упражняване на конституционно право. Посочва се, че внимателният прочит на жалбите показва, че те не са насочени срещу тъжителя в качеството му на длъжностно лице, а от доказателствата било установено, че обстоятелствата в тях не били разгласени сред служителите на 6 РУ – СДВР.

Оспорва се обосноваността на мотивите, с които не са кредитирани изцяло показанията на св. М.П.поради родствената й връзка с подсъдимата. На следващо място се поддържа, че дори да е доказано обвинението, наложените им наказания са явно несправедливи. Прави се искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатите обвинения.

В закрито съдебно заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е преценил, че за разкриването на обективната истина по делото не се налага разпит на подсъдимите, на свидетели и вещи лица или ангажирането на други доказателства.

В откритото съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимите и техният защитник поддържат жалбата. Защитникът на подсъдимите моли присъдата в осъдителната й част да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невинни и оправдани изцяло по повдигнатите обвинения. Излага доводи, че по първото обвинение на подзащитния му О.С. по чл. 148 вр. чл. 146 от НК не се доказа категорично, че частният тъжител Е.С. е присъствал на проведения разговор между О.С. и полицейските служители П. и В. и съответно – не се доказва да е чул реплики от техния разговор. По отношение на второто повдигнато обвинение по чл. 148 вр. чл. 147 и чл. 20 от НК относно двамата подсъдими изтъква, че въпреки изложената принципна позиция на първоинстанционния съдебен състав, че подаването на жалби и сигнали до различни държавни и общински органи е осъществяване на конституционното право по чл. 45 от Конституцията на Република България, съдът е приел, че депозираните от подсъдимите жалби в 6 РУ са клеветнически по своя характер. Поддържа, че от показанията на св. П., както и на началника на 6 РУ, е установено, че на оперативка се четат само жалбите, които съдържат информация за престъпление от общ характер, като не би следвало друг, освен конкретният служител, да има достъп до жалбата и другите документи.

Приема, че твърдението на частния тъжител, че цялото районно управление е разбрало за подадените жалби от подсъдимите, е недоказано, а мотивите на районния съд за това, че депозираните жалби са клеветнически и позорящи по отношение на частния тъжител, са неаргументирани и недоказани. Излага доводи, че така наложените наказания не кореспондират с константната съдебна практика и наложените глоби в размер на 10 000 лева са несправедливи, тъй като са несъразмерно тежки, доколкото съдът не е отчел, че подсъдимите са с чисто съдебно минало, трудово ангажирани са, но възнагражденията им са достатъчни само за да поддържат доброто благосъстояние на семейството им. Алтернативно моли, ако съдът прецени, че престъпленията, за които са обвинени подсъдимите, са извършени от тях, да бъде намален размерът на наложените глоби.

Повереникът на частния тъжител Е.С. счита, че подадената въззивна жалба е необоснована и неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна. Изтъква, че първоинстанционният съд се е мотивирал достатъчно аргументирано, че обидата е нанесена именно в присъствието на частния тъжител Е.С., което ставало ясно от показанията на св. Д., че именно те двамата с него въвели в двора на къщата полицейските служители П. и В., поради което било напълно логично и обяснимо те да са чули лично обидните думи. Счита тезата за това, че клеветата е станала достояние само на зам.-началника на 6 РУ – Е.С., за необоснована, тъй като не кореспондирала с доказателствата по делото, защото несъмнено било установено наличието на четири резолюции на четири отделни лица, които са работили по преписката в районното управление. Приема за категорично установен и редът на приемане, подаване, регистриране и работа по една жалба в 6 РУ. Освен това навежда доводи, че от показанията на св. Н.С.се потвърждавал фактът, че жалбата станала достояние на почти всички служители от управлението. Относно размера на определеното наказание на подсъдимите повереникът поддържа, че той е справедлив, защото съдът е отчел правилно както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства.

Подсъдимият

О.С. в последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан.

Подсъдимата Г.С. в последната си дума се присъединява към изтъкнатото от защитника си и моли да бъде оправдана или делото да бъде прекратено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички необходими за правилното изясняване на делото доказателства посредством показанията на свидетелите И.А.В., Е.В.П.-Г., Г.С.Д., Н.Г.С., Е.Г.С. – П., Г.Б. М., В.П. П., М.И.

П., П..Ж. В., С.Г.К., Т. К. К., Е.Г.П., Л.Т. П.и К.Ц. К., както и писмените доказателства: докладна записка за посетен сигнал и изготвен протокол по чл. 64 от ЗМВР (л. 50 от делото), пр. преписка с вх. № 230000-9701/2016г. (л. 55-67); заповед за незабавна защита по Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН) (л. 10).

Въззивният съд, след извършването на комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства, намира, че установената фактическа обстановка от районния съд относно съществените обстоятелства от предмета на доказване почива на вярна интерпретация на доказателствения материал, поради което не се налага да бъде коригирана.

Обосновано районният съд е приел, че подс. О.А.С. и подс. Г.И.С. са съпрузи, работят, неосъждани са и са родители на две малолетни деца.

Частният тъжител Е. С. е брат на подс. О.С. и заема длъжността началник на група „Териториална полиция – Овча купел“ при сектор „Охранителна полиция“ в 6 РУ – СДВР от 16 години.

През 2016 г. подсъдимите и частният тъжител живеели в къща, етажна собственост, находяща се в гр. София, кв. *********, която била построена от родителите на двамата братя. В къщата живели също и майката на частния тъжител и подсъдимия – С. С., както и св. Г.Д., дългогодишен близък приятел на частния тъжител, който пребивавал там от около 25 години. С. С. живеела на първия етаж, Г.Д. и Е.С. – на втория етаж, а подсъдимите и двете им деца живели на третия етаж от къщата.

Междувременно отношенията между частния тъжител и подсъдимите се обострили и помежду им възниквали разногласия и спорове от битов характер и във връзка с присъствието на св. Г.Д. в къщата.

На 2.07.2016 г. подс. О.С. и св. Г.Д. се скарали по повод използвани стари железа, които подсъдимият твърдял, че са негови и щели да му послужат за заграждане на кокошарника в двора на къщата. За да се преустанови конфликтът, тъжителят заплатил на брат си поисканата от него сума за железата – 400 лв. Напрежението помежду им обаче не било преодоляно и малко по-късно подсъдимият заплашил частния тъжител, че ще го убие и се нахвърлил да го бие. Във физическия сблъсък се включили св. Г.Д. и брат му Д.Д..