Решение № 5815 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5815 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20241110149851 по описа за 2024 година

Предявен e иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 318 ТЗ от „Троянска скара“ ООД срещу „Максима България“ ЕООД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 9298,80 лева с ДДС, представляваща вземане за стойност на предоставено оборудване за съхранение на стоки /2214 броя каси/, което не е върнато на продавача след реализирани доставки в централния склад на купувача на 22.02.2023 г., 24.02.2023 г., 27.02.2023 г., 01.03.2023 г. и 29.03.2023 г. по силата на договор за доставка № W03/ 82 от 23.10.2013 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК от 17.05.2024 г. по ч.гр.д. № 24513/2024 г., по описа на СРС, 138 – ми състав (съгласно уточнение, направено с молба от 29.10.2024 г.).

Ищецът поддържа, че с ответника са страни по договора, като последният не е изпълнил поетото задължение да върне касите, собственост на ищеца, с които му е доставена стоката на посочените дати, поради което претендира стойността им, като обезщетение за претърпените имуществени вреди от неизпълнението. Моли за уважаване на иска. Моли да му бъдат присъдени разноските за производствата.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че е изпълнил задълженията си по договора съобразно договореното, съответно не е налице неизпълнение, от което да са произтекли вреди за ищеца. Твърди, че връщането на процесните каси е оформено в протоколи за връщане, надлежно подписани от представители на ищеца с фамилии П. и К.. Сочи, че за периода от 09.01.2023 г. до 31.07.2023 г. от ищеца са му предадени общо 16202 броя каси за полуфабрикати, като към ищеца от ответника са върнати 1

18052 броя каси, което представлява излишък от 1850 броя каси, следователно ответникът не дължи обезщетение за стойност на невърната тара. Евентуално, в случай че такова се дължи, излага довод, че следва да бъде намалено с договорения процент на естествени загуби от 5 % на годишна база, определен от страните в анекс от 14.12.2015 г. към договора за доставка от 23.10.2013 г. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноските в производството.

Съдът като съобрази изложеното, представените доказателства и приложимия материален закон, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание иск по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл.

318 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника е сключен валиден договор за търговска продажба, по силата на който ответникът, в качеството му на купувач, е бил длъжен да върне на ищеца, в качеството му на продавач, предоставеното оборудване за съхранение на стоки – 2214 броя каси, от реализираните доставки на дати: 22.02.2023 г., 24.02.2023 г., 27.02.2023 г., 01.03.2023 г. и 29.03.2023 г., като в резултат на неизпълнението на посоченото задължение ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в претендираната стойност на невърнатото оборудване.

Ответникът при така депозиран отговор следва да докаже, че е изпълнил точно задълженията си по договора.

С приетия за окончателен доклад по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно сключването между страните на договор за доставка № W03/ 82 от 23.10.2013 г. и анекс от 14.12.2015 г. към него, че по силата на договора, ищецът е доставил на ответника в централния му склад поръчаната стока на дати 22.02.2023 г., 24.02.2023 г., 27.02.2023 г., 01.03.2023 г. и 29.03.2023 г. в общо 2214 броя каси, което оборудване за съхранение е прието от представител на ответника, като са съставени 5 броя протокола за приемане на каси. Поради това, че относно тези обстоятелства липсва спор между страните, съдът ги приема за установени по делото.

С договора страните са уговорили продаваната стока да се доставя в каси, чиито количествен отчет да се извършва от купувача, като бройката доставени каси следва да бъде вписвана в съпроводителните документи и по – конкретно в стоковата разписка за предадената стока. В случая, относно процесните доставки са съставени 5 броя протокола за общо приети от ответника 2214 броя каси. Купувачът е длъжен да върне празната тара (касите) на продавача, за което следва да се състави протокол, като продавачът е длъжен да я приеме и заведе в своите отчети, като договорът предвижда два броя от протоколите за върнати стоки, включително тара (режимът за стоката и тарата не са разграничени в договора във връзка със съставяните документи за тях), да се предават на продавача. Не се установява от съдържанието на договора и приложенията му да се съдържа ясна уговорка кога тарата от една доставка следва да бъде върната – в деня на доставката или в следващата/ите доставка/и. Видно от твърденията на страните, касите са връщани при следващите доставки. Договорът съдържа препратка към приложение № 6 към същия – относно тарата, а анексът от 14.12.2015 г. – към приложение № 6.1, като анексът, 2 препращайки към текста на цитираното приложение, регламентира изменение на негова точка, касаеща естествените загуби на тарата. Никоя от страните не представя приложение № 6 и приложение № 6.1 двустранно подписани, така че съдът да формира извод, че уговореното в тях ги обвързва. С молба от 12.12.2024 г. ответникът представя единствено бланки на тези две приложения, валидни към 23.10.2013 г. – датата на сключване на процесния договор, от които се установява, че при липсата на друг договорен срок, купувачът е длъжен да върне на продавача тарата в срок от 30 дни от датата на приключване на договора, т.е. касае за окончателното уреждане на отношенията по него. В крайна сметка, предвид трайния търговски характер на отношенията между страните, датират от 2013 г., и характеристиката на тарата, като родово определена вещ, съдът приема, че следва да се изследва количеството предадена и върната тара до приключване на облигационните отношения между страните – приблизително началото на август на 2023 г.

Ответникът е представил протоколи за върната тара, както на процесните дати (22.02.2023 г., 24.02.2023 г., 27.02.2023 г., 01.03.2023 г. и 29.03.2023 г.), така и на други дати, като последният представен протокол е от дата 31.07.2023 г. Протоколите за върната стока, съставени на датите на процесните доставки, са за каса полуфабрикати с общ брой от 2990.

Протоколите са подписани за ищеца от лице на име Пеев. Тези протоколи не са оспорени от ищеца, нито досежно верността им, нито относно автентичността на положения в тях подпис, като не е оспорено и обстоятелство, че лицето Пеев е негов служител.

Същевременно от справка за актуално състояние на действащи трудови договори за периода 09.01.2023 г. – 31.07.2023 г. при ищеца, се установява, че Пейо Добринов Пеев е негов служител. Поради това, съдът категорично приема, че тези протоколи са достоверни, автентични и доказват връщане на бройката каси, посочени в тях, или общо 2990 каси.

Нещо повече никоя от страните не представя актове за несъответствия, които са длъжни да съставят, според предвиденото в договора, при отчета на стоката и касите, в които е доставена, в случай че се констатират несъответствия между доставените и описаните количества в съпроводителните документи.

По делото са изслушани заключения на съдебно – счетоводна и допълнителна счетоводна експертиза, от които се установява, че между страните отначалото на 2023 г. до 31.07.2023 г. е имало много други доставки и връщане на тара, извън процесните, за което са съставяни съответните съпроводителни документи. На вещото лице, обаче, са представени от ищеца единствено 11 броя протокола за доставки, включително извършени с процесната тара, за които е издадена фактура № 1500000003/05.09.2023 г., по която е начислена стойност на невърната тара (7395 броя каси), включваща и претендираната по настоящото дело. На вещото лице не е оказано друго съдействие и достъп до други счетоводни документи, въпреки няколкократните искания в тази насока – вж. л. 472 – 474 от делото относно вида на поисканите документи в кореспонденцията между ищеца и вещото лице. Включително не са представени протоколи за върнати каси, препис от които ищецът следва да има в свое държане, съгласно предвиденото в договора. Това поведение на ищеца следва да се цени включително при приложение на чл. 161 ГПК, като съдът приеме за доказани 3 обстоятелствата, установили се от протоколите за върнати каси, съдържащи подпис за „приел“ – „Троянска скара“ ООД, представени от ответника на вещото лице.

Видно от заключението и обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 26.02.2026 г., ответникът е допуснал грешки при счетоводното отразяване на доставените каси на процесните дати с 210 бройки надолу, за които вещото лице дава заключение, че не са върнати на ищеца по претенцията му, доколкото изначално не са счетоводно отразени коректно при ответника. За тях, освен протоколи за приемане с печат на ответника, правилно зачетени от вещото лице, за целите на експертизата са представени и актове за потвърждаване на доставки, съставени едностранно от ответника, в които тези 210 броя каси липсват. Актовете за потвърждаване на доставки не са придружени с двустранно подписани актове за несъответствие между страните, поради което и не могат годно да удостоверят вписаните в тях обстоятелства, следователно и са непротивопоставими на ответника, съответно и не са зачетени от вещото лице.

Същевременно, както беше изложено, ответникът е представил на вещото лице всички протоколи за върната тара до 31.07.2023 г., оформени по приетия от страните начин.

При анализ на бройката приети каси по документите на ищеца и на бройката върнати каси по документите на ответника, вещото лице е достигнало до извод, че за периода 23.01.2023 г.

– 31.07.2023 г. невърнатите на ищеца каси са 1018 броя, в които са включени и процесните 210 броя каси (с които са направени доставки на стоки на процесните дати). За последните вещото лице дава заключение, че подлежат на връщане по претенцията на ищеца. Вещото лице е категорично, че това е бройката за периода (1018 каси), тъй като тя се припокрива отчасти с наличностите, които се декларират от „Троянска скара“ ООД към 01.01.2023 г., а именно 2095 броя налични каси на склад, съгласно счетоводната справка по сметка 301-ва, предоставена на вещото лице от ищеца. Описаното количество каси – 7395 броя по фактура № 1500000003/05.09.2023 г., не кореспондира с началното количество на склад към 01.01.2023 г., и в тази връзка вещото лице формира извод, че това категорично не е действителното количество невърнати каси.

Вещото лице сочи, че по средни пазарни цени стойността на един брой каса е 4,95 лева с ДДС. Така, че дължимото обезщетение от ответника за 210 броя каси е в размер на 1039,50 лева. Претенцията на ищеца е в размер на 4,20 лева с ДДС – единична цена за брой каса, поради което и предвид диспозитивното начало в процеса, следва да се вземе предвид тази единична стойност, или искът на ищеца е основателен до сумата от 882,00 лева с ДДС, с равностойност 450,96 евро, като за разликата до пълния предявен размер от 9298,80 лева с ДДС подлежи на отхвърляне.

По разноските.

Ищецът претендира разноски за исковото производство за заплатени държавна такса в размер на 219,93 лева и възнаграждение на вещо лице в размер на 180,00 лева. Ищецът претендира и заплатените държавна такса за заповедното производство в размер на 202,02 лева и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2600,00 лева по представен договор за правна защита и съдействие от 19.08.2024 г. Видно от 4 съдържанието на договора, предметът му е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в: процесуално представителство по производство по чл. 410 ГПК и процесуално представителство, защита и съдействие по гражданско дело срещу „Максима България“ ЕООД, за което са заплатени в брой 2600,00 лева. Липсва разграничаване в договора каква част от заплатеното възнаграждение се отнася до проведеното представителство по заповедното производство, съответно каква част се отнася до процесуалното представителство по исковото производство. Поради това, съдът следва служебно да определи частите, като приема, че 1/3 от възнаграждението е за заплащане на положения труд в производството по чл. 410 ГПК, а останалите 2/3 – на положения труд в исковото производство. В този смисъл приема, че претенцията на ищеца за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение за исковото производство следва да се счита за предявена до размера от 1733,33 лева. Същевременно ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение, което съдът намира за основателно, доколкото спорът не съставлява особена фактическа и правна сложност, както и доколкото, макар по делото да са проведени седем открити съдебни заседания, процесуалният представител на ищеца не се явил в нито едно от тях, като за ориентир при определянето на справедлив размер на възнаграждението съдът ползва критериите, предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, и при прилагането им счита, че претендираното възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 1229,88 лева.