Решение № 382 от 11.09.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Плевен, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500799 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.437 вр. с чл.435 ал.2 т.2 от ГПК.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 435 и сл. от ГПК на основание жалба, подадена от „ПТЗК Единство“ ЕООД ЕИК 205036778 с.***, представлявано от А. А. А. – длъжник против действията на съдебния изпълнител по №2026***0400569 по описа на ЧСИ Т. К., изразяващи се в налагане на запори върху банкови сметки – вземания от трето лице и върху земеделска техника – дискова брана.

В жалбата се излагат оплаквания, че запорите са наложени върху несъществуващо имущество, поради което се оспорват и моли да бъдат отменени.

В законния срок не е постъпило писмено становище по жалбата от ответника Ц. М. М. е не е взето становище по нея.

В писмените мотиви ЧСИ Т. К. е описала извършените процесуални действия, като е изразила становище за неоснователност на жалбата. Изтъква, че към момента на налагане на запора върху дисковата брана същата е сочена, като собственост на длъжника и той е законосъобразен, както и наложените запори върху банковите сметки, по които няма суми.

1

Плевенският окръжен съд, като провери данните по делото, приема за установено следното:

По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата.

Длъжникът по изпълнението обжалва насочването на изпълнението върху вещи, които сочи, като „несъществуващи“, респ. несеквестируеми, чрез налагане на запори - основание за обжалване на действията на съдебен изпълнител съгласно чл. 435 ал.2 т.2 от ГПК . Съобщението за това постановление е връчено на 19.06.2026г. Жалбата е подадена на 03.07.2026г. по пощата следва, че е подадена в 2-седмичния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК.

Следователно, жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу изпълнително действие, подлежащо на обжалване от длъжника съгласно чл.

435 и ал.2 т.2 от ГПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От данните в приложеното изпълнително дело се установява следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №2026***0400569 по описа на ЧСИ Т. К., е образувано с взискател Ц. М. М., на основание изпълнителен лист с №43/18.03.2026г., издаден по ГД №279/2023г., по описа на Районен съд град Левски срещу длъжника ПТКЗ „Единство“ ЕООД, ЕИК 205036778, с адрес село ***, община Левски, област Плевен, улица ***, представлявано от председателя А. А. А..

По изпълнителното дело е извършено пълно имуществено проучване на длъжника. Изготвена е покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника чрез електронна поща.

Изискани са справки за имотното му състояние. Наложен е запор на банкови сметки на длъжника на 23.04.2026г. Наложен е запор и на дискова брана „Lemken Rubin 10/600 KUA“, с рег.№ ***, сериен номер 512890 с писмо изх.№34882/15.06.2026г.

При така изложените относими към спорния предмет факти от правна страна съдът съобрази следното:

Въпросът за несеквестируемостта на имуществото на длъжника, спрямо което е насочено принудителното изпълнение, може да бъде повдигнат във 2 всеки момент от развитието на изпълнителното производство по повод конкретно предприети срещу него действия, но в материалноправен аспект се поставя и преценява към момента на насочване на принудителното изпълнение спрямо конкретното имущество на длъжника. Макар и жалбата да е прекалено лаконична и не използваща точно термина несеквестируемост, съдът счита, че същата следва да се възприеме в този смисъл.

С тълкувателната практика, създадена при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008 г., обективирана в т.1 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015г., постановено по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се дава следното разрешение относно предмета на обжалване: „Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. Налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни действия. Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане на длъжника от трето задължено лице, върху което не се допуска принудително изпълнение. Налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част.“

Настоящият съдебен състав възприемайки изцяло цитираните задължителни за съдилищата указания, приема, че налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, както и върху дисковата брана е изцяло законосъобразно. На първо място длъжникът е търговско дружество и то отговаря с цялото си имущество за своите задължения. За него не важат ограниченията за несеквестируемост по чл.444, чл.446 и чл.446а от ГПК, които са приложими само към физическите лице – длъжници. Едновременно с това вземанията на длъжника от трети – лица банки в случая са изцяло секвестируеми и дисковата брана е непотребима секвестируема вещ. Затова е насочването на изпълнението върху това имущество не нарушава изискванията и защитата за несеквестируемост.

Действително в жалбата длъжникът използва израза „несъщестуващо“ имущество. В тази връзка следва да се посочи, че ако имуществото реално не съществува запорът няма как да породи своето действие, доколкото ще бъде без предмет. Самото естество на запорът като мярка е забрана на длъжника да 3 извършва разпореждане /продажба, замяна, дарение и т.н./ със воя вещ върху която се насочва принудителното изпълнение. Доколкото в представените по делото официални справки от ОДЗ – Плевен е посочено, че на името на длъжника е регистрирана земеделска техника – запорираната брана, то няма пречка съдия-изпълнителят да наложи запор върху нея. Ако вещта е погинала или вече не се намира в патримониума на длъжника, то изпълнението върху нея обективно не може да бъде извършено. В случай, че вещта се намира в длъжника или бъде върната в неговия патримониум, то запорът поражда напълно валидно действие и принудителното изпълнение може да бъде насочено върху тази вещ. И в двата случая забраната за длъжника да извършва разпоредителни действия с вещта, посочена, като негова собственост от регистърната агенция, обосновава правилност и законосъобразност на наложения запор.

Изложеното по-горе дава основание да се приеме, че жалбата на „ПТЗК Единство“ ЕООД ЕИК 205036778 с.***, представлявано от А. А. А. – длъжник против действията на съдебния изпълнител по №2026***0400569 по описа на ЧСИ Т. К., изразяващи се в налагане на запори върху банкови сметки – вземания от трето лице и върху земеделска техника – дискова брана на заявените основания чл.435 ал.2 т.2 от ГПК, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, на основание чл.

437 във вр. чл. 435, ал.2 от ГПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на

„ПТЗК Единство“ ЕООД ЕИК 205036778 с.***, представлявано от А. А. А. – длъжник против действията на съдебния изпълнител по №2026***0400569 по описа на ЧСИ Т. К., изразяващи се в налагане на запори върху банкови сметки – вземания от трето лице и върху земеделска техника – дискова брана.

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване на осн. чл.437 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5