Решение № 353 от 14.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Пловдив, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000344 по описа за 2024 година

С решение № 260004/04.06.24 г., постановено по т.д. № 192/2019 г. на ОС Пазарджик се ПРЕКРАТЯВА производството по несъстоятелност на „А.

- *“ ООД /н./ ЕИК ********* на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ с произтичащите от това законни последици - прекратяване на правомощията на синдика на основание чл.736 ал.1 от ТЗ и прекратяване на действието на общата възбрана на основание чл.738 ал.1 от ТЗ, която се заличава служебно от момента на вписване на настоящето решение и се ЗАЛИЧАВА от Т* А. *“ ООД /н./,ЕИК *********.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от „А. - *“ ООД /н./ чрез управител Д. М. . В същата решението се оспорва като незаконосъобразно, като се развиват съображения, че с решение № 364/1.11.23 г. по втд № 558/23 г. на ПАС е обезсилено решение от 21.08.23 г. за спиране на производството по несъстоятелност, поради което не е налице предпоставка по чл. 632, ал.4 от ТЗ за прекратяването му; решенията, взети от заключително СК са били отменени с определение № 188/31.05.24 г. по чтд № 55/24 г. на ОС Пазарджик; дружеството има имущество

- притежава

1 дружествени дялове в „А. П.“ ООД, както и движими вещи на значителна стойност; налице е неприключила процедура по чл. 692 от ТЗ за предявени от Н** вземания. Жалбоподателят счита, че не са налице предпоставките на чл.

735, ал.1 от ТЗ за прекратяване на производството, тъй като масата на несъстоятелността не е изчерпана. Иска се решението да бъде отменено и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване съдопроизводствените действия по несъстоятелността.

Въззивна жалба против решението е подадена и от Н**. В същата се излагат съображения, че не са били налице предпоставките за прекратяване на производството по несъстоятелност, тъй като е налице неосребрено имущество – дружествени дялове в „А. П.“ ООД и движими вещи на значителна стойност, както и предвид обстоятелството, че решенията, взети на заключително СК, проведено на 10.04.24 г., са отменени. Освен това се сочи, че са игнорирани правните изводи на съда по решение № 91/11.03.24 г. по т.д.

№ 33/24 г. на ПАС, с което е отменено предходно решение № 260010/22.12.23 г. по т.д. № 192/19 г. на ОС Пазарджик, отново за прекратяване на производството по несъстоятелност. Иска се решението да бъде отменено и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване съдопроизводствените действия по несъстоятелността.

В законоустановения срок по чл. 613а, ал.1 от ТЗ не са постъпили отговори на подадените въззивни жалби.

В проведеното открито съдебно заседание кредиторът „Д. А.“ ЕООД изразява становище за неоснователност на въззивните жалби.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

В обжалваното решение е прието, че е налице хипотеза по чл. 632, ал.4 от ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност предвид следната посочена от съда фактическа обстановка:

С молба от 14.06.2023 г.синдикът е уведомил съда ,че в особената сметка на длъжника няма достатъчна наличност на средства за издръжката на 2 производството по несъстоятелност, като е формулирано е искане съдът да укаже на кредиторите да внесат сума за покрИ.е на разноските в производството по несъстоятелност.

С определение № 260093 от 14.06.2023 г.на основание чл.629б вр.чл.632, ал.5 от ТЗ съдът е определил сума от 5 000 лв. за покрИ.е разноските на несъстоятелността, като е указал на длъжника и на кредиторите да предплатят същата по особената сметка на синдика, както и че при неплащане в указания от съда срок производството по несъстоятелност ще бъде спряно за срок от 1 година от вписване на решението в регистъра.

Предвид невнасянето на така определените разноски с решение № 260007 от 21.08.2023 г. съдът е спрял производството по делото на основание чл.623 ал.1 във вр с ал.5 от ТЗ. Това решение е обезсилено с решение № 364 от 01.11.2023 г.по в.т.д.№ 558/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, тъй като нормата на чл.632 ал.1 изр.последно от ТЗ в редакцията към 21.08.2023 г.императивно разпорежда, че спиране на производството по делото е възможно само веднъж, а в процесния случай такова спиране вече било постановено с решение на съда № 260149/25.11.2021 г.

С разпореждане от 01.12.2023 г. е изискана от синдика актуална информация за наличността в особената сметка с указания, че в случай на липса на наличност да се изпълни изискването по чл.5 ал.10 от КСО като представи в съда удостоверение издадено от Н** в този смисъл.

От синдика е постъпило уведомление с молба депозирана по делото на 14.12.2023 г., че наличността в особената сметка е в размер на 26,53лв.

Синдикът е уведомил съда за изпълнение на процедурата по чл.5 ал.10 от КСО и представил удостоверение №****-**-***** от ******** г.

С оглед горното първоинстанционният съд е приел, че в определения срок, а и до момента, не са представени доказателства за предплащане на суми за покрИ.е на разноски; от постъпилите доклади на синдика не се установявало длъжникът да разполага с ликвидно имущество, достатъчно за покрИ.е разноските в производството по несъстоятелността или с налични парични средства. Прието е, че с това се осъществява хипотезата на чл.632, ал.4 ТЗ и производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено, като се постанови и неговото заличаване от Т*, след като съдът служебно чрез действия на синдика съгласно чл.5,ал.10 КСО е уведомил Н** за 3 предстоящото заличаване и е налице удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Н**,което е изискуемо и задължително условие за постановяване на решението,съответно за вписването в Т*. Прието е, че именно в тази насока е смисълът на изменението на правната норма на чл.632 ал.1 от ТЗ, в последното изречение на която е разписано, че спиране на това основание е допустимо само веднъж в хода на производството по делото освен в случаите по чл.735, ал.2 от ТЗ, какъвто в настоящия казус не е налице.

Настоящият незаконосъобразни. съдебен състав намира горните изводи за

Споделят се доводите във въззивните жалби, че в случая не са налице предпоставките по чл. 632, ал.4 от ТЗ, а именно: първо, да е налице спряно производство с решение чл. 632, ал.1 от ТЗ, второ, да не е поискано възобновяването му в едногодишен срок от вписване на това решение по реда на ал. 2.

В случая решението за спиране на производството на основание чл.

632, ал.1 от З /№ 260007/ 21.08.2023 г./ е обезсилено като недопустимо с влязло в сила решение на ПАС /№ 364/01.11.2023 г. по в.т.д.№ 558/2023 г. на ПАС/.

С това висящността на производството по несъстоятелност е възстановена, т.е. не е налице спряно производство. При това положение въобще не може да се изследва и въпросът за наличие на втората предпоставка - да не е поискано възобновяване в срока по чл. 632, ал.2, тъй като това такова искане въобще би било лишено от предмет. Спряно производство просто няма, респ. липсват предпоставките за прекратяване, визирани в чл. 632, ал.4 от ТЗ.

Следва да се посочи, че прекратяването на производството на основание чл. 632, ал.4 от ТЗ в случая е повторно – такова вече веднъж е било постановено с решение № 260010/22.12.23 г. Същото е отменено с решение № 91/11.03.24 г. по в.т.д. № 33/24 г. на ПАС, в което са изложени точно такиви мотиви – липсва спряно производство, поради което липсват предпоставки за прекратяване на основание чл. 632, ал.4 от ТЗ. В този смисъл са основателни оплакванията в жалбата на Н**, че първоинстанционният съд не се е съобразил с влязлото в сила решение на ПАС, с което е отменено решение № 4

260010/22.12.23 г.

Не могат да бъдат споделени мотивите, че неплащането на определените разноски в дадения от съда срок представлява основание за прекратяване на производството по несъстоятелност и че именно това бил заложеният смисъл в разпоредбата, че спиране на това основание се допуска само веднъж в производството по несъстоятелност. Неплащането на разноски в дадения срок е основание единствено за спиране на производството.

Напротив, обстоятелството, че законът не допуска повече от едно спиране на това основание, в какъвто смисъл е изменението на чл. 632, ал.1 от ТЗ /ДВ, бр.

66/2023 г./, означава, че законът изисква развитие на производството с оглед постигане на целите, заложени в чл. 607 от ТЗ. Посочването, че „именно такава била съдебната практика“ е голословно, а и дори и такава да е налице, то същата не би била задължителна.

Неоснователни са и доводите, изразени от пълномощника на „Д. А.“ ЕООД в пледоариите по същество, за това, че последните изменения на чл. 632 от ТЗ изисквали „процедура по прекратяване да може да бъде провеждана само веднъж; тъй като сегашното прекратяване било повторно, не можела да бъде осъществена в бъдеще за трети път „процедура по прекратяване“.

Същите не кореспондират със смисъла на правната норма на чл. 632, ал.1,изр.последно от ТЗ, която ограничава до един път спирането на делото в хипотезата на изр. първо от същата норма.

Що се отнася до съображенията във въззивните жалби за това, че не са налице и предпоставките за прекратяване по реда на чл. 735 от ТЗ /налице е неосребрено имущество, решенията на проведеното заключително събрание са отменени по реда на чл. 679 от ТЗ/, същите не следва да се обсъждат по същество, тъй като са ирелевантни по отношение правното основание, въз основа на което е прекратено производството с обжалваното решение /чл. 632, ал.4 от ТЗ/

Предвид изложеното ПАС приема, че подадените въззивни жалби са основателни. Незаконосъобразно производството е прекратено на основание чл. 632, ал.4 от ТЗ, тъй като не са налице предпоставките за това, поради което обжалваното решение да бъде отменено.

5

Мотивиран от горното ПАС

РЕШИ:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № № 260004/04.06.24 г., постановено по т.д. № 192/2019 г. на ОС Пазарджик, с което на основание чл. 632, ал.4 от ТЗ се ПРЕКРАТЯВА производството по несъстоятелност на А. - *“ ООД /н./ ЕИК ********* на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ и се ЗАЛИЧАВА от Т* А. - *“ ООД /н./,ЕИК *********.

Препис от решението да се изпрати на ОС Пазарджик за вписване в книгата по чл. 634а, ал.1 от ТЗ.

Препис от решението да се изпрати на А* - Т* за вписването му по партидата на „А. - *“ ООД /н./ ЕИК *********.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 14дневен срок от вписването му в Т*.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6