Определение № 3548 от 28.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3548 гр. Варна, 28.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно частно гражданско дело № 20253100501551 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от Г. Ж. Ж., чрез адв.

Т., срещу Определение №5288/22.04.2025 г., постановено по гр. д. №1997/2024 г. по описа на РС – Варна, с което е оставена без уважение молбата на Г. Ж. Ж. за изменение на Решение №835/10.03.2025 г. по гр. д. №1997/2024 г. по описа на РС – Варна в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателят поддържа, че претендираното от него адвокатско възнаграждение не било прекомерно и излага доводи в тази насока. Отправя искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което първоинстанционното решение да бъде изменено в частта за разноските, като на ответника се присъдят разноски в размер на 1005 лв., от които 1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Х. Н. М., с който, чрез адв. А., жалбата се оспорва като неоснователна.

Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното определение и отправя искане за потвърждаването му.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу обжалваем акт - определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. №1997/2024 г. по описа на РС – Варна е образувано въз основа на искова молба, подадена от Х. Н. М., с която е 1 предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Г. Ж. Ж. да премахне неправомерно изградения от него зид, препятстващ М. да упражнява в пълен обем правото си на собственост, чрез достъп до предвидената, съгласно проектната документация, входна врата, по отношение на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00182500.115.1.1 по КККР.

С отговор на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на иска.

На 15.11.2025 г. по делото е проведено първо открито съдебно заседание.

Събрани са писмени доказателства и е изслушано експертно заключение.

На 21.02.2025 г. е проведено последващо открито съдебно заседание за събиране на писмени и гласни доказателства. Разпитан е воден от ответника свидетел. Представен е списък на сторените от ответника разноски. От процесуалния представител на ищеца е инвокирано възнаграждение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Даден е ход на устните състезания.

С Решение №835/10.03.2025 г. негаторният иск е отхвърлен и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, релевирано от ищцовата страна, е уважено, като в полза на ответната страна са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. вместо претендираните 1000 лв.

На 26.03.2025 г. е постъпила молба от Г. Ж. Ж., чрез адв. Т., за изменение на Решение №835/10.03.2025 г. в частта му за разноските, с която се иска присъждане на пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на молителя - 1000 лв., вместо присъдения от съда такъв от 700 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от Х. Н. М., чрез адв. А., за неоснователност на искането.

С обжалваното определение молбата на ответника с правно основание чл.

248 ГПК за изменение на постановеното решение чрез присъждане на адвокатското възнаграждение в заплатения размер от 1000 лв. е оставена без уважение.

Предвид гореизложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният акт е законосъобразен и правилен.

В т. 1 на ТР №4/06.11.2017 г. по тълк. д. №4/2015 г. по описа на ОСГК на ВКС е прието, че когато негаторният иск съдържа осъдителен петитум – претендира се ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение – от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК.

В случая макар петитумът на негаторния иск да е осъдителен и то за извършването на заместими по естеството си действия, поради което искът по чл. 109 ЗС е поначало оценяем, в исковата молба не е посочена цена на иска и същият е разгледан като неоценяем. В тази хипотеза приложение намира разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 Наредба №1/09.07.2014 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Сочените в Наредбата размери на адвокатското възнаграждение могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда. Без 2 съмнение уговореното възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случай предявеният негаторен иск е разгледан като неоценяем.

Ответната страна е депозирала в законоустановения срок отговор на исковата молба чрез процесуалния си представител. По делото са проведени две открити съдебни заседания. Фактическата и правната сложност на делото е ниска.

Като съобрази горното, както и своевременно релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че с оглед гореизброените критерии заплатеното за процесуално представителство адвокатско възнаграждение от 1000 лв. е прекомерно и правилно е намалено от първоинстанционния съд до сумата от 700 лв.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №5288/22.04.2025 г., постановено по гр. д. №1997/2024 г. по описа на РС – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3