Решение № 15621 от 17.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15621 гр. София, 17.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20221110161782 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 6 ЗПФУР за признаване за установено, че Т. О. Б. дължи на „***“ ЕООД сумата от 1245.83 лева, представляваща непогасена част от задължение за връщане на предоставена в заем от ищеца в полза на ответника сума по силата на сключен помежду им договор за предоставяне на кредит от разстояние № 276204/09.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2020г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 330.67 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 09.12.2019г. до 03.11.2020г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 59819/2020г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за предоставяне на кредит от разстояние № 276204/09.12.2019г., като изяснява, че на уеб адрес minizaem.bg били публикувани общите условия за предоставяне на кредит от разстояние, съгласно които сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и след маркиране на полето „съгласен съм с общите условия“, с което същите се считали за приети от кандидата за отпускане на паричен заем. Впоследствие, последният получавал електронно писмо- и- мейл, съдържащ преддоговорна информация, а в случай че бъде одобрен- и договор, и общи условия за писмено потвърждаване, което се извършвало по следния начин: на посочен от клиента телефонен номер той получавал кратко текстово съобщение с четирицифрен уникален код, който следвало да въведе в интернет страница, линк за достъп до която получавал на последващо изпратено му електронно писмо на посочения от самия него и- мейл- адрес. В случая тази процедура била изпълнена от ответника Т. Б., който при кандидатстване за паричния заем посочил следните свои телефонен номер и електронен адрес: ****, на който получил активиращ код, както следва: 1304, респ. [email protected]. В резултат, на същия бил предоставен паричен заем от 1300.00 лева, която сума му била изплатена на каса на „***“ АД. Съгласно уговорките в договора заетата сума, както и следващата се за ползването й възнаградителна лихва в размер на 40.15 % годишно следвало да бъдат изплатени на заемодателя на месечни вноски 1 в периода от 08.01.2020г. до 28.11.2021г. Ответникът извършил частични плащания, след което преустановил същите, поради което след настъпване на крайния срок за погасяване на всички задължения по договора, непогасени останали сумите, предмет на разглежданите претенции. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от името на ответника, с който предявените срещу него искове се оспорват с довод, че в случая не се установява надлежно и валидно възникнало договорно правоотношение.

Оспорва се в тази връзка доказаността именно ищецът да оперира и предоставя парични заеми посредством сочения от него в исковата молба интернет сайт- minizaem.bg, както и авторството на евентуално електронно изявление за сключване на договора за заем от страна на потребителя, доколкото не било установено сочените в исковата молба телефонен номер и електронен адрес да принадлежат на ответника. Поддържа се, че недоказано по надлежния начин- предвидения в разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР, е изпълнението на задължението на ищеца като доставчик на финансова услуга от разстояние да предостави информация на потребителя и да получи съгласието на потребителя за сключване на договора- чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПФУР, а с това- сключването на договор за кредит от разстояние при спазване на изискванията на ЗПФУР. Като допълнителен довод за липса на възникнало между страните заемно правоотношение се сочи, че договорът за заем е реален, а по делото не били ангажирани доказателства за получаване на заетата сума от ответника.

Поддържа се, че дори и да се приеме, че съгласие за встъпване в правоотношение е постигнато, съглашението е недействително, тъй като не били спазени изискванията на чл.

11, ал. 2 ЗПК за подписване на приложимите към договора общи условия на всяка страница, както и на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК за посочване в договора на условията за прилагане на годишния лихвен процент, както и за посочване на общия размер на задължението и за предоставяне на ясна информация за формиране на годишния процент на разходите и елементите на същия, освен уговорения годишен лихвен процент.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/ възникването между страните по делото на правоотношение по валиден договор за паричен заем, сключен от разстояние, при спазване на законоустановената процедура за това; 2/ съдържанието на този договор- насрещни права и задължения на страните по него, вкл. задължение на ответника да заплаща сочените в исковата молба суми в посочените в същата срокове; 3/ предаване на заетата сума, предмет на договора, в полза на потребителя на финансовата услуга; 4/ настъпване на изискуемостта на паричните задължения на ответника по процесния договор за паричен заем.

Установява се от надлежно приобщената и неоспорена от страните разписка № 0700010084303710/09.12.2019г., че на посочената дата Т. Б. е получил на каса на „***“ АД сумата от 1300.00 лева, за което саморъчно е изписал имената си в разписката и е подписал същата, като авторството на документа, вкл. в тази му част, не е оспорено от името на ответника. Изрично в разписката като основание за заплащане на сумата е посочено:

„Договор за заем номер 276204“, а като наредител- наименованието на ищцовото дружество.

Следователно, подписвайки коментираната разписка с посоченото конкретно съдържание, ответникът извънсъдебно е признал неизгодни за него в хода на настоящото производство обстоятелства- че страните по делото са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за паричен заем № 276204, на който именно ищецът се позовава, претендирайки процесните вземания, както и че последният в качеството си на заемодател е предал сумата, предмет на договора за заем, на ответника като заемополучател съобразно разпоредбата на 2 чл. 9, ал. 1 ЗПК, приложим в случая при съобразяване на сочената дата на възникване на правоотношението- 09.12.2019г., както и на качеството на страните по него- физическо лице- потребител по смисъла на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 3 ЗПК, и кредиторюридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност съобразно определителната разпоредба на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

А признанието на неизгодни за страната факти с правно значение представлява едно от най- надеждните и достоверни доказателствени средства в българския граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК- с оглед на всички обстоятелства по делото, намира опора в останалата доказателствена съвкупност.

Така, съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебнокомпютърната експертиза (извършена след проучване и проверка на софтуера на ищеца), което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, „***“ ЕООД използва софтуер, който е вътрешна разработка на дружеството и се намира на хардуерсървър, находящ се в офиса му. Експертът е констатирал, че процесът по регистрация за сключване на договор за кредит е публично достъпен на уеб- адрес: https://www.minizaem.bg, като доколкото при проверката си е установил, че уеб- адресът и софтуерът не са променяни, е обобщил, че извършените от него констатации към момента на извършване на експертизата са относими и към предходни моменти, вкл. към момента, касаещ делото. В писменото си заключение експертът е възпроизвел екранни снимки от административния панел на софтуера на ищеца по отношение на ответника, използвайки като критерий за търсене в системата на дружеството номера на процесния договор за кредит. В резултат се визуализира екран, съдържащ имената и ЕГН именно на ответника Т. О. Б., както и данни за процесния кредит- л. 3 от писменото заключение. А в същото меню- в поле „лични данни“, се установяват и други данни за кредитополучателя, вкл. неговите телефонен номер: ****, и електронен адрес: [email protected]. При извършване на проверката в системата на ищеца вещото лице е констатирало, че на 09.12.2019г., в 13:26 часа до ответника на посочения електронен адрес е изпратено писмо, съгласно което същият е одобрен за заем от „***“ ЕООД, съдържащ указания и препратка (линк), който, след като бъде активиран, отваря екран, очакващ въвеждане на четирицифрен код, който следва да е изпратен чрез кратко текстово съобщение на посочения от потребителя телефонен номер. Наред с това, като прикачени файлове в посоченото електронно писмо до ответника са били изпратени и преддоговорна информация, както и приложимите общи условия. Експертът е констатирал, че едновременно с изпращането на електронното писмо- в 13:26 часа на 09.12.2019г., на телефонния номер на Т. Б. е изпратено кратко текстово съобщение със съдържание:

„Одобрен сте за кредит. Потвърдете договора с код 1304 в писмото, което сме изпратили на електронната Ви поща. MiniZaem.bg“, след получаването на който код същият е бил въведен на страницата, отворена чрез линка, изпратен на ответника по електронната му поща, поради което системата на заемодателя е маркирала договора като потвърден от страна на заявилия искането за заем. С оглед извършеното потвърждаване на същия ден- 09.12.2019г., в 13:36 часа на електронната поща на Т. Б. от служебния и- мейл- адрес на ищеца е изпратено изявление, че в полза на заемополучателя е извършен превод на сума в размер на 1300.00 лева на каса на „***“ АД.

С оглед на така установеното от фактическа страна относно формата, под която се е осъществила кореспонденцията между страните по повод учредяване помежду им на процесното заемно правоотношение, следва да се приеме, че в случая се касае за договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на нормата на чл. 6 ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на 3 предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. А съгласно изричната норма на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР доказването на тези правнорелевантни обстоятелства се извършва съобразно правилата на чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления, каквито в случая са изявленията на страните по делото съобразно установения начин на общуване помежду им по повод сключването на договора за паричен заем, се прилага Закона за електронния документ и електронния подпис, понастоящем Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).