Решение № 2315 от 23.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 17157/2025
- Вид
- Решение № 2315
- Подписан
- 23.06.2026
- В сила
- 01.08.2026
- Състав
- СТАНИСЛАВ БОРИСЛАВОВ СЕДЕФЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 93, ал. 1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2315 гр. София, 23.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20251110217157 по описа за 2025 година
РЕШЕНИЕ
23.06.2026 г. гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
При участието на секретаря: Ани Ковачева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 17157 по описа на съда за 2025 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от И. Т. А. срещу наказателно постановление (НП) № 420014502 от 17.10.2025 г., издадено от Б.В.Д. – изпълняващ длъжността началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. София (ОО „АА“ – София), с което за нарушение на чл. 18, т. 6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г., на МТ (Наредбата) на жалбоподателя е наложено „административно наказание“ глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 93, ал.
1, т. 1 ЗАвПр.
С жалбата се иска отмяната на атакуваното НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, тъй като в АУАН и НП е отбелязано, че в хода на проверката ППС е било без товар (ненатоварено). Възразява се срещу правната квалификация на санкционната разпоредба.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен чрез своя процесуален представител поддържа жалбата на подробно изложените в нея възражения срещу законосъобразността и правилността на атакуваното НП. Не отправя искане за присъждане 1 на сторените разноски.
Въззиваемата страна е редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.
На 22.08.2025 г. Б. Б. – инспектор при ОО „АА“ – София, съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 349750 за извършено на същата дата нарушение в присъствие на нарушителя и на един свидетел. Актът бил подписан от нарушителя, без да излага възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили допълнителни възражения срещу описаното в съставения АУАН административно нарушение.
Въз основа на така съставения АУАН на 17.10.2025 г. Б.Д. – и.д. началник ОО „АА“ София издал оспореното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвПр за актосъставителя и са представени заповеди за компетентност на наказващия орган, който е определен в случая да изпълнява длъжността началник на ОО „АА“ – София на 03.10.2025 г. (съгласно приложената заповед 897/03.10.2025 г., на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“). Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване на изискуемата форма и съдържание. Констатираното протИ.речие между твърдяното за извършено нарушение и приложената санкционна норма в случая подлежи на саниране в съдебната фаза на процеса. Ако извършването на нарушението бъде безспорно доказано, съдът има правомощие да измени НП като преквалифицира санкционната разпоредба (арг. ТР № 8 от 16.09.2021 г. по ТД № 1/2020 г.
ВАС, ОСС I и II колегия). Издадени са и при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Поради изложеното съдът не намери основание да отмени оспореното НП на формално основание и следва да извърши преценка относно приложението на материалния закон.
Относно релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 22.08.2025 г., около 08:50 часа, в гр. София, жалбоподателят А. управлявал влекач „,,***''“, категория № 3, с рег. номер № ,,***'', с прикачено полуремарке на бул.
„Ботевградско шосе“ № 270 в посока на движение „Софийски околовръстен път“. В дясната част на предното стъкло била поставена бяла табела с черен надпис „превоз за собствена сметка“. Била извършена проверка от инспектори на ОО „АА“, в хода на която не било констатирано наличие на товар, а водачът не им представил заверено копие на документите по чл. 18, т. 6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 на МТ. На водача бил съставен процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на свид. Б. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства. Показанията на разпитания свидетел – актосъставителят Б., следва да се кредитират само в частта относно извършването на проверката, доколкото същите са съответни на оскъдните писмени доказателства съдържащи се в административнонаказателната преписка. Съдът намира, че съобщеното от свидетеля в 2 съдебно заседание относно обстоятелството дали към момента на проверката процесното ППС е било натоварено остава изолирано и неподкрепено от доказателствените материали.
Съдът кредитира приобщените заповеди за компетентност на длъжностните лица – актосъставител и АНО, доколкото са издадени от държавни органи в кръга на тяхната компетентност. Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото – като обаче съдът намери, че от тях не се доказват констатациите описани в съставения АУАН и повторени дословно в атакуваното НП. Не се доказа по изискуемия от закона несъмнен начин, че жалбоподателят е извършвал превоз на товар за собствена сметка, доколкото за това обстоятелство не може да се съди само по поставена табела с подобен надпис, която може да е причина да бъде спрян за проверка, но тази проверка следва да е насочена към изясняване на въпроса именно дали бива превозван товар.
В настоящия случай, съдът намери, че не се установи жалбоподателят да е нарушил разпоредбата на чл. 18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г., на МТ. Съгласно нея при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи документи, посочени в шест точки. За съставомерността на това нарушение е важно на първо място да бъде извършвана дейност „превоз на товари за собствена сметка“. Легалната дефиниция на превоз за собствена сметка е дадена в § 1, т. 4, б.
„а“ от ДР на ЗАв.Пр., според който „превоз за собствена сметка“ е превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.
В настоящия случай не се осъществи, че е извършван именно такъв превоз, доколкото актосъставителят при проверката е посочил, че превозното средство е без товар. АНО не е ангажирал други доказателства, които да сочат, че се е извършвал превоз на товари.
Поради това и недоказано извършването на каквото и да е нарушение, като тежестта да докаже административнонаказателното обвинение пада върху АНО. Жалбоподателят не следва (в нарушение на презумпцията за невиновност) да доказва оневиняващи го обстоятелства. Съдебният контрол върху оспорени наказателни постановления не следва да се използва от наказващият административен орган за коригиране на неговите собствени пропуски в административнонаказателното производство. Административнонаказателното обвинение, повдигнато с АУАН следва да бъде на първо място разбираемо за лицето, чиято отговорност се ангажира, да бъдат максимално подробно изложени фактическите обстоятелства около твърдяното нарушение, при присъствие на всеки съставомерен елемент.
На следващо място да бъдат събрани минимален обем от доказателства, които обаче да могат да изградят един недвусмислен извод за автора на нарушението, неговите обективни признаци и неговата вина (субективен признак). Едва след това и при пълно обследване на събраните материали наказващият административен орган да пристъпва към санкциониране на нарушителя, като внимателно определи правилна санкционна норма.
По тези съображения намери, че жалбата е основателна и атакуваното НП следва да бъде отменено, като издадено при неправилно приложение на материалния закон.
С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателя, но не претендира такива, поради което не следва и да му се присъждат.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0014502 от 17.10.2025 г., издадено от и.д. началник ОО „АА“,, гр. София, с което за нарушение на чл. 18, т. 6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г., на МТ на И. Т. А., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4