Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12992 от 17.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 23316/2022
Вид
Решение № 12992
Подписан
17.11.2022
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12992 гр. София, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20221110123316 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на К. М. М. срещу „фирма“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 02.09.2014 г. по гр. д. № 5726/2014 г. по описа на СРС, 69 състав, и е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ М.М., с рег. № **** на КЧСИ, а именно: 2 446.38 лв. – главница за периода от 01.12.2010 г. до 30.04.2013 г.; 289.54 лв. – законна лихва за периода от 01.02.2011 г. до 16.01.2014 г.

Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителния лист е образувано посоченото изпълнително дело, по което не са искани и не са извършвани изпълнителни действия за период над 2 години, поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителният процес е прекратен по право на 02.09.2016 г., извършените след това изпълнителни действия са незаконосъобразни и недействителни, а вземанията са погасени с изтичане на 3-годишна давност.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Излага съображения, че приложима в случая е 5-годишната давност, тъй като и при влязла в сила заповед за изпълнение се прилага чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Оспорва процесните вземания да са погасени по давност. Твърди, че давностният срок е прекъсван с подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело на 25.09.2014 г., съдържаща възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, и с подавани от дружеството молби за извършване на изпълнителни действия, както и с всяко предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие, дори ако то не е довело до желания резултат. Излага, че е проявявал активност по отношение на събирането на дължимите му се вземания. Счита, че дори ако се приеме, че е настъпила перемпция, тя е без правно значение за института на погасителната давност.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно 1 убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение срещу ищеца за вземанията на ответника поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е образувано изпълнителното производство.

При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу него за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство.

Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.

В случая с Определение № 24129/19.09.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че срещу ищеца се води изп. д. № **** по описа на ЧСИ М.М., с рег. № ****, въз основа на изпълнителен лист от 02.09.2014 г. по гр. д. № 5726/2014 г. по описа на СРС, 69 състав, за следните суми: 2 446.38 лв. – главница за периода от 01.12.2010 г. до 30.04.2013 г.; 289.54 лв. – законна лихва за периода от 01.02.2011 г. до 16.01.2014 г..

Предвид това и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените искове.

По отношение приложимия давностен срок съдът се позовава на Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО, в което е прието следното:

„Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК“. В Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, изрично е прието следното:

„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение“.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя горното становище на върховната съдебна инстанция, поради което приема, че за процесните вземания приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е 5 години независимо от характера им на „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, след като в случая същите са установени с правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено 2 нещо – влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е задължителна за всички съдилища, учреждения и общини по отношение на установеното със заповедта правно положение /чл. 297 ГПК/, и със забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът разпорежда друго /чл. 299 ГПК/.

Видно е от представените по делото доказателства, че изпълнителният лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издаден на 02.09.2014 г. При липсата на данни за датата на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника следва да се приеме, че най-късно на 02.09.2014 г. срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е бил изтекъл и от тази дата заповедта за изпълнение е влязла в сила. Следователно релевантните факти за заявеното с исковата молба несъществуване на правото на принудително изпълнение – изтекла погасителна давност, са тези, които са настъпили след 02.09.2014 г. /чл. 439, ал. 2 ГПК/.

За основателността на предявените искове следва да се установи, че след 02.09.2014 г. е изтекъл 5-годишният давностен срок за вземанията, без да са настъпили обстоятелства, водещи до неговото спиране или прекъсване.

По делото се установява, че на 26.09.2014 г. взискателят е подал молба за образуване на изпълнително производство срещу ищеца въз основа на издадения на 02.09.2014 г. изпълнителен лист.

Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това /в този смисъл – Решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/.

След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. В мотивите към същата е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона 3 давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Не прекъсва давността образуването на изпълнителния процес, представляващо действието на съдебния изпълнител, който с постановление /а сега с разпореждане съгласно чл. 434 ГПК, ред. ДВ, бр. 86/2017 г./ образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това обаче не важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а такава е и молбата, съдържаща овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността.

Ето защо съдът счита, че с образуването на изп. д. № **** по описа на ЧСИ М.М., с рег. № **** на КЧСИ, давността за вземанията по изпълнителния лист се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД.

Спирането на давността по изпълнителното производство следва да се счита за преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015 г. Следователно от датата 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на ищеца за изтекла погасителна давност.

След посочената дата давността е прекъсната с налагането на запори върху трудовото възнаграждение на длъжника, дължимо от „Джей Ви“ ЕООД, със Запорно съобщение с изх.

№ 10351/27.07.2016 г. и Запорно съобщение № 14300/17.10.2018 г., и налагането на запори върху вземанията на длъжника срещу търговски банки със Запорно съобщение с изх. № 14296/17.10.2018 г. и Запорно съобщение с изх. № 14298/17.10.2018 г., но считано от датата на поискаването им от взискателя – съответно 09.02.2016 г. за първия запор и 12.04.2017 г. за следващите, както и с наложения на 11.11.2021 г. запор върху вземания по банкова сметка на длъжника, за което е изготвено Запорно съобщение с изх. № 9480/18.11.2021 г.