Решение № 1019 от 21.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20231000500219 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 263006 от 23.09.2022 г. по гр. д. № 10350/2020 г. на Софийски градски съд “Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и здраве” АД е осъдено да заплати на Е. Ц. В. сумата 20000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, станало на 12.01.2020 г., ведно със законната лихва от 30.01.2020 г., на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 35000 лева.

Решението е обжалвано от ответника с въззивна жалба срещу осъдителната част за присъденото обезщетение за неимуществени вреди над 10000 лева.

Жалбоподателят се оплаква от необосновано и неоснователно завишен размер на обезщетението, което не съответства на тежестта на търпените болки и на принципа за справедливост, както и с приноса на пострадалата, включително и поради това, че забавянето на възстановяването й се дължало на предходни нелекувани заболявания. Жалбоподателят счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно предвид търпените болки и страдания, съдебната практика, както и предвид съпричиняването от пострадалия на 1 вредоносния резултат поради това, че пътувала без предпазен колан. Моли решението да бъде отменено в обжалваната осъдителна част и искът за обезщетение на неимуществени вреди да бъде отхвърлен, евентуално размерът му - намален.

Въззиваемата оспорва жалбата.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:

Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от Е. Ц.

В. против “Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и здраве” АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 12.01.2020 г. по вина на водач на застрахован при ответника автомобил за сумата 35000 лева. Твърди се в исковата молба, че ищцата е получила увреди на здравето при ПТП, причинено от застрахован при ответника водач: фрактура на долния край на лъчевата кост .

Уврежданията й причинили силни болки и страдания. Поставена е гипсова имобилизация, провеждана е рехабилитация. Изпитвала болки за продължителен период, била затруднена поради невъзможността да се обслужва. Обхванало я понижено настроение, тревожност, безсъние.

Ответната страна е оспорвала исковете като е направила възражение за липса на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования при него автомобил; за прекомерност на размера на претендираното обезщетение и за съпричиняване вредоносния резултат от пострадалата, която пътувала в автомобила без поставен предпазен колан.

В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Оплакванията във въззивната жалба са само досежно определения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и наличие на съпричиняване вердоносния резултат от пострадалата. Пред въззивния съд не се спори за отговорността на застрахователя извън оспорения размер на обезщетението.

Влязлата в сила решение на наказателния съд, с което водачът на застрахован при ответника автомобил е признат за виновен в причиняване процесното счупване на ищцата, е задължително за съда и страните по въпроса за отговорността на деликвента.

2

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка въз основа на подробен анализ на събраните доказателства се приема от настоящата инстанция при условията на чл.272 от ГПК. По въпросите относно справедливия размер на обезщетение на неимуществени вреди и обстоятелствата, от значение за преценка наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, съдът приема следното: заключенията по автотехническата експертиза, по съдебно-медицинска експертиза и писмените доказателства установяват механизма на ПТП, получаването от ищцата на счупване на долния край на лявата лъчева кост и преживяванията й през периода на възстановяване. За лечение счупването е извършено закрито наместване, поставена е гипсова имобилизация на гривнената става за 35 дни. След свалянето на имобилизацията е установена деформация и непълно зарастване на костта, оток и ограничение движенията на ставата.

Проведена е физиотерапия и рехабилитация. Шест месеца след ПТП все още е налице оток, болка, деформация, намален обем на движенията и сила на лявата киткова става. Ограничен обем на движение при повдигане и завъртане на ръката е констатиран и при прегледа почти две години след ПТП. Общият период на възстановяване е около 5-6 месеца, а през първите два-три месеца болките са били с по-голям интензитет.

Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 20000 лева е дори недостатъчно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Неоснователно е опракването на жалбоподателя за завишаване размера на обезщетението предвид характера на увреждането, продължителността на лечебния период, липсата на пълно възстановяване. Няма основание за намяляване присъденото от първоинстанционния съд обезщетение.

Предвид обстоятелството, че предпазният колан не ограничава движенията на ръката, поставянето му не би предотвратило получената от ищцата травма. Ето защо настоящата инстанция приема, че възражението на ответника за съпричиняване вредоносния резултат от страна на ищцата е неоснователно.

Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди. В полза на азв.Д. следва да се писъди възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер 1300 лева.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 263006 от 23.09.2022 г. по гр. д. № 10350/2020 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и здраве” АД да заплати на адвокат К. Д. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 1300 (хиляда и триста) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4