Решение № 221 от 03.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. София, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Анелия Щерева

Калина В. Станчева при участието на секретаря Димитрина Ив. Сюлейман в присъствието на прокурора В. П. Т. като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604394 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 22.06.2021 г., по н.о.х.д. № 4641/20 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7-ми състав, е признал подсъдимата М. Г. Х. за виновна в това, че на 21.08.2018 г. около 16:50 часа в гр. София, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Волво“, модел „Ц30“ с рег. № СА *******, движейки се по бул. Александър Стамболийски с посока на движение от бул. Христо Ботев към бул.

Княгиня Мария Луиза, преди кръстовището с ул. Цар Самуил, при приближаването на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д17 „Пешеходна пътека“, съгласно Правилника за приложението на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП) и пътна маркировка М8.1 от ППЗДвП, е нарушила правилата за движението по пътищата, а именно чл. 119, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като не пропуснала пресичащия по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец А. В. Т. с ЕГН **********, ударила го със страничната, предна дясна част на автомобила си (огледалото) и по непредпазливост му причинила средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се във вътреставно счупване на близката до дланта пръстова костица (проксимална фаланга) на палеца на лявата ръка в областта на главичката, ведно с разкъсване на сухожилието на дългия мускул разгъвач на палеца на същата ръка, които в съвкупност реализирали критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека престъпление по чл.343, ал. 3, пр. последно, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което я е осъдил на основание чл.343, ал. 3, пр.последно, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б”, вр.

1 чл. 342, ал. 1, вр.чл.54 от НК, на „лишаване от свобода“, за срок от една година, чието изпълнение, на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложил за срок от три години, както и, на основание чл.343г, вр. чл.343, ал. 3, пр.последно, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. Осъдил е подсъдимата на основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплати направените по делото разноски в общ размер на 1 684 лева, от които 1 390 лева по сметка на СРС и 294 лева по сметка на СДВР, както и държавна такса в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че липсва доброволно изпълнение.

Недоволен от така постановената присъда е останал упълномощеният защитник на подсъдимата М. Х. – адв. П.Д. от САК, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е подал въззивна жалба. Обобщено, в нея се твърди, че присъдата на СРС е неправилна, незаконосъобразна, неоснователна и немотивирана. Излагат се доводи, че решението на районния съд е постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и правилата на съдопроизводство, като се цитират разпоредбите на чл.12, чл.13, чл.14, чл.115, чл.117, чл.127, чл.301 ал.1 и чл.303 от НПК.

Твърди се, че не е осъществен удар между автомобила на подсъдимата и пострадалото лице св.Т.. Посочва се, че първоинстанционният съд не е изяснил нито механизма за настъпване на ПТП, нито въпроса за естеството на телесната повреда, като се настоява, че всъщност няма съставомерна средна телесна повреда, причинена на пострадалия. Отправен е и укор към СРС, че превратно е тълкувал събраните доказателства, като е приел фактическа обстановка, която не съответства на същите. Желае се въззивният съд да постанови нова присъда при условията на чл.336, ал.1, т.З от НПК, с която да оправдае изцяло подсъдимата Х. и да я освободи от предвидената в закона наказателна и административна отговорност, като приеме по отношение на същата, че не е извършила престъплението, в което е осъдена от първоинстанционния съд.

В разпоредително заседание на 06.04.2022 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.

327 от НПК, след като се запозна с въззивната жалба, както и с приложените материали към делото, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо да се събират доказателства, нито да се провеждат разпити на подсъдимата, свидетели или вещи лица, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл.

313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

В проведеното публично съдебно заседание защитникът на подсъдимата, адв. Г.М. от САК пледира, че изготвените мотиви към първоинстанционния съдебен акт, се явяват противоречиви, а фактическата обстановка по делото – неизяснена. Намира, че съжденията на първоинстанционния съдебен състав са неправилни, доколкото същите не се опират на доказателства по делото. Желае присъдата на СРС да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която настоящия съдебен състав да оправдае изцяло подсъдимата Х., като я признае за невиновна.

Представителят на СГП намира присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна. Акцентира, че изцяло се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съдия от СРС, НО, 7-ми състав и моли въззивният съд, да потвърди първоинстанционната присъда в цялост.

В последната си дума подсъдимата моли да бъде призната за невиновна.

Софийският градски съд, при самостоятелния прочит на данните по делото, като прецени събраните доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Съдебното производството пред СРС е протекло по общия ред.

Въззивният съдебен състав приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата М. Г. Х., с ЕГН **********, е родена на 18.10.1956 г. в гр. София, българка, с българско гражданство, с висше образование, омъжена, живуща в гр. София, ул.

„*******. Същата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на глава VІІІ, раздел ІV от Общата част на Наказателния кодекс.

Към 21. 08. 2018 г. Х. била правоспособен водач на моторно превозно средство, като притежавала свидетелство за управление на МПС с № 280351235, издадено за категория В, М и АМ и валидно до 17.08.2020 г. Съгласно справка от СДВР-ОПП, спрямо същата има едно влязло в сила наказателно постановление за нарушение на ЗДвП.

На 21.08.2018 г. около 16:50 часа в гр. София подсъдимата М. Х. управлявала лек автомобил марка „Волво“, модел „Ц30“ с регистрационен номер СА ******* по бул.

Александър Стамболийски с посока на движение от бул. Христо Ботев към бул. Княгиня Мария Луиза. Пътното платно на бул. Александър Стамболийски било покрито с дребнозърнест асфалт, без дупки, неравности и посипаности, предназначено за двупосочно движение, като пътните платна в двете посоки на движение били отделени с пътна маркировка M2, съгласно ППЗДвП - „двойна непрекъсната линия“. За всяка посока на движение били предназначени по три пътни ленти, разделени с пътна маркировка M3 от ППЗДвП („единична прекъсната линия“), като най-крайната дясна лента била с широчина 2,60 метра, а другите пътни ленти с широчина от по 3,50 метра. Крайната дясна лента, считано по посоката на движение на автомобила на подсъдимата Х., била предназначена за паркиране в „Синя зона“. Пътната настилка била суха, а времето – ясно и слънчево.

На бул. Александър Стамболийски, непосредствено преди кръстовището с ул. Цар Самуил (в посока на движение от бул. Христо Ботев към бул. Княгиня Мария Луиза), се намирала пешеходна пътека, означена с пътна маркировка М8.1 от ППЗДвП - широки непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя и пътен знак Д17 „Пешеходна пътека“ от ППЗДвП. Подсъдимата Х. управлявала посочения лек автомобил в средата между втората и третата пътна лента на бул. Александър Стамболийски, когато, достигайки горепосочената пешеходна пътека, спряла, за да пропусне пресичащите по същото време пешеходци по пешеходната пътека.

Един от тези пешеходци бил пострадалият А. Т., който, преди да предприеме пресичане по пешеходната пътека, се придвижвал по левия тротоар на бул. Александър Стамболийски, с посока на движение от бул. Христо Ботев към бул. Княгиня Мария Луиза.

Възприемайки спрелите автомобили пред горепосочената пешеходна пътека, същият решил също да пресече по нея. Пострадалият А. Т. се затичал и стъпил на означената пешеходна пътека, като предприел пресичане по нея отляво надясно, считано посоката на движение на автомобила на подсъдимата Х..

По същото време свидетелите Л.А. и К. В. - полицейски служители в ОПП-СДВР, също предприели пресичане по горепосочената пешеходна пътека, но отдясно наляво, считано посоката на движение на автомобила на подсъдимата Х.. Свидетелите А. и В. се придвижвали по пешеходната пътека със спокоен ход. Когато достигнали средата на пешеходната пътека, свидетелите А. и В. се разминали с пресичащия в обратна на тях посока А. Т.. Полицейските служители възприели, че в момента на разминаването им с А.

Т., последният се движил спокойно. В този момент подсъдимата Х. предприела потегляне с автомобила си, като достигнала скорост на движение около 10 км/ч. По този начин, 3 подсъдимата, посредством страничната предна дясна част (огледалото) на управлявания от нея лек автомобил, ударила отзад и отдясно тялото на А. Т.. Пострадалият Т. усетил удар в областта между таза и коляното на десния крак, от който загубил равновесие, подхлъзнал се леко, завъртял се и паднал върху пешеходната пътека, на метър преди тротоара. Вследствие на пътнотранспортното произшествие А. Т. получил телесни увреждания, изразяващи се в счупване на близката до дланта пръстова костица на левия палец /на лявата ръка/ в областта на главичката, разкъсване /увреждане/ на сухожилието на дългия мускул разгъван на палеца на същата ръка, които в съвкупност реализират критериите на медико-биологичния признак „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник“, представляващо по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК - средна телесна повреда.

Подсъдимата, без да й е бил подаван сигнал от някого, веднага спряла управлявания от нея лек автомобил на 2-3 метра след като преминала пешеходната пътека. Свидетелят А. отишъл при подсъдимата Х., дал й указание да отбие и паркира вдясно, поискал документите й за проверка и подал сигнал за настъпилото пътнотранспортно произшествие в дежурната част на СДВР. На място пристигнали свидетелите Ц.Г. и Л.М. – полицейски служители в ОПП-СДВР, които на посочената дата били дежурни за тежки ПТП.

Свидетелят Г. изготвил констативен протокол № К- 550/21.08.2018 г., а Л.М. извършил оглед на местопроизшествие. Подсъдимата Х. била изпробвана с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ № ARBA 0136, като извършената проба № 0402 била отрицателна за наличие на алкохол в издишания въздух. Последното обстоятелство било отразено в изготвения констативен протокол.

Както е приел и контролираният състав на Софийския районен съд, така възприетата фактология се подкрепя от показанията на свидетелите А. Т., Л.А., К. В. и Ц.Г.. Посочените показания са последователни, логични, хронологично подредени, детайлизирани, вътрешно непротиворечиви и в достатъчна степен кореспондиращи помежду си, поради което правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал изцяло.