Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1919 от 23.12.2025, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 2576/2025
Вид
Решение № 1919
Подписан
23.12.2025
В сила
08.08.2026
Състав
ГАЛЯ ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.133 ал.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22 ал.1 т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.8 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 1919 гр. Велико Търново, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА в присъствието на прокурора С. Р. Р. като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110102576 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ.

В исковата молба ищецът твърди, че по подадена от него жалба е било образувано производство по адм.дело **** което е приключилло в производство по адм.дело №****.

Ищецът заявява, че в резултат от нарушаване принципа на разумна продължителност на делото е претърпял и продължава да търпи душевни страдания и е загубил доверие в правосъдието. Позовава се на разпоредбата на чл.6 пар.1 от КЗПЧОС, като заявява, че нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта. Ищецът отправя искане за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата 7 000лв. на основание чл.2б от ЗОДОВ, претендирани като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, за които се твърди, че са последица от нарушаване правото на разглеждане и решаване на адм.дело ****ковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ****, в който искът се оспорва като недопустим и неоснователен по съображения, изложени в отговора. Сочи, че производството пред *** по адм.дело ***се е развило в максимално кратки срокове. Ответникът оспорва и твърденията на ищеца, че са му причинени вреди и техния размер, като излага съображенията си в тази насока в отговора на исковата молба.

Отправя искане за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *** в който искът се оспорва като неоснователен по съображения, изложени в отговора. Сочи, че производството пред **** е било под номер ***, образувано на 08.11.2024г., след като е било изпратено по подсъдност от *** и след отводи на съдиите от ****административен съд е изпратено на ВАС за процедура по чл.133 ал.6 от АПК. Сочи, че общата продължителност на производството пред ***е 11 дни и не излиза извън разумните рамки.Отправя искане за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника **** в 1 който искът се оспорва като неоснователен по съображения, изложени в отговора. Сочи, че производството пред *** е приключило за по-малко от три месеца и половина, поради което не е нарушено правото на разглеждане на делото в разумен срок. Отправя искане за отхвърляне на иска.

Районна прокуратура ***в проведеното открито съдебно заседание, чрез прокурор Св.Р. заема становище за неоснователност на исковата претенция.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 04.09.2024г. ищецът К. Г. Т. депозира пред **** жалба срещу разпореждане, обективирано в призовка по преписка **** за явяването му в качеството свидетел с искане за отмяната на разпореждането като незаконосъобразно.

Съдиите от *** са си направили отводи по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК вр. чл.144 от АПК, за периода от 09.09.2024г. до 02.10.2024г.

С определение от 02.10.2024г. производството по делото е прекратено и изпратено на ВАС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа.

След определяне на **** който да разгледа производството, на 08.11.2024г. е образувано адм.дело №416/2024г., по което за периода 11.11.2024г.-18.11.2024г. съдиите от състава на **** са се отвели от разглеждане на делото на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК вр. чл.144 от АПК и делото е изпратено на ВАС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа, като такъв е определен ****

На 13.12.2024г. е образувано адм.дело №615/2024г. по описа на ****. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.01.2025г., като ход на делото не е даден по молба на жалбоподателя, с оглед негова ангажираност по други дела. Съдебното заседание е отложено за 26.02.2025г, като ход на делото не е даден по молба на жалбоподателя за отлагане на делото по здравословни причини, за които представил болничен лист. На 26.03.2025г е проведено открито съдебно заседание, в което жалбата е оставена без разглеждане като недопустима и производството по делото –прекратено. Срещу определението жалбоподателят подал частна касационна жалба, която е върната поради неотстранена нередовност.

По делото е представен констативен протокол от 04.07.2025г. от **** относно постъпило заявление от К. Г. Т. срещу нарушаване правото за разглеждане и решаване на адм.дело**** делото в разумен срок, по което заявление е извършена проверка, направени са горепосочените констатации и същото е отхвърлено като неоснователно, тъй като продължителността не надхвърля разумния срок. С писмо до заявителя Т. от 29.07.2025г същият е уведомен за резултата от извършената проверка и за това, че процедурата по Глава Трета „а“ от ЗСВ се счита изчерпана.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

2

Съгласно разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека, където е посочено, че всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд. Нормата на чл.2б от ЗОДОВ е предвидена като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 пар.1 от ЕКЗПЧ, като съгласно чл.8 ал.1 от ЗОДОВ претенцията за обезщетение се разглежда по посочения специален закон и по реда на ГПК.

В разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ са посочени критериите при извършване на преценка дали е нарушен принципа на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а именно: общата продължителност и предмета на производство, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални представители, поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи.

В конкретния случай се претендират неимуществени вреди от продължило според ищеца извън разумния срок производство пред Административните съдилища-ответници по делото.

Съдът намира, че не се установи твърдяното от ищеца нарушено негово право на разглеждане и решаване на посоченото дело в разумен срок.

Първоначално делото е образувано пред ***, по жалба, подадена от К. Г. Т.. Съдиите от ****са се отвели от разглеждане на делото, като делото е било пред този съд за по-малко от месец. След това е образувано адм.дело пред ****, където също съдиите от състава на съда са се отвели и през декември 2024г. е образувано ****г по описа на ****Делото е приключило през месец март 2025г., като производството е прекратено поради недопустимост на жалбата, по която е било образувано. Видно от представения по делото Констативен протокол от проверка, общата продължителост на производството от образуването му до приключването е ******

С оглед изложеното съдът приема, че процесуалните действия са били извършвани от ответниците в кратки и разумни срокове и не са довели до забавяне на производството.

За да се приеме, че изискването за произнасяне в разумен срок не е било спазено, следва да се установи, че това е станало само по вина на Държавата в лицето на конкретния орган, в чиято компетентност е да се произнесе. В конкретния случай не се установи бездействие на някой конкретен орган или негово действие, въз основа на което да се приеме, че производството пред съответния съдебен орган е проведено извън рамките на разумния срок. Напротив, ответниците, срещу които е насочен иска, предмет на настоящото производство, са се произнасяли в рамките на предвидените в закона срокове. На следващо място ищецът не доказа и твърдяните от него неимуществени вреди и тяхната връзка с 3 разглеждане на производството по горепосоченото административно дело.

След като не се установи нарушаване на принципа на разглеждане на делото в разумен срок от страна на ответниците, неоснователна се явява претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди и иска за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2б от ЗОДОВ за сумата 7000лв., се явява неоснователен и недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.

По разноските:

С оглед изхода на спора, в полза на ищеца не се дължат разноски.

От ответника ***** е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на този ответник следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. за настоящото производство.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес **** против ******, иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата 7000лв. /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане на адм.дело ****, приключило окончателно в производство по адм.дело **** в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 от ЕКЗПЧ , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на Административен съд ******* сумата 100лв./сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4