Решение № 8463 от 22.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8463 гр. София, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110124795 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника Л. М. П., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са го обвързали без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Допълва, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава върху всяка от главниците, или сумите, както следва: 3 148,76 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2020 г.; 111,52 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 22.02.2021 г.; 4,96 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г.; 0,37 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 22.02.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.03.2021 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 12832/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.03.2021 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. М. П. е подал отговор на исковата молба, с 1 който оспорва исковете. Навежда довод за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за периода от 01.11.2017 г. до 04.03.2018 г. Сочи, че по заповедното дело е представил 20 броя разписки за извършени плащания, удостоверяващи погасяването от негова страна на суми за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, за които не става ясно дали са приспаднати от исковите суми. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Предлага сключването на извънсъдебно споразумение с ищеца. Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – ..... не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, с доклада по делото от 29.08.2022 г. съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в рамките на исковия период ответникът Л. М. П. е бил собственик на процесния апартамент № 5, находящ се в ..... Нещо повече, за установяването му свидетелстват и данните, удостоверени в писмените доказателства по делото – декларация за откриване на партида с вх. № Г-26486/09.11.2017 г., адресирана до ищеца ..... и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 168, том IV, нот. дело № 700/17.10.2017 г. /л. 19-24 от делото/, въз основа на който ответникът П. се легитимира като собственик на процесния имот, без да има данни относно осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него. Ето защо, на основание действащата нормативна уредба в областта на енергетиката именно ответникът се легитимира като потребител на топлинна енергия по отношение на процесния имот в рамките на исковия период. Нещо повече, в хода на процеса от негова страна не заявено изрично оспорване в тази насока, още повече, че същият излага твърдения за извършени от него плащания на процесните вземания, което по естеството си представлява конклудентно признание относно съществуването на твърдяната от ищеца облигационната обвързаност с него по силата на договор за доставяне на такава.

2

С оглед на изложеното, съдът приема, че ответникът Л. П. се явява страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът П. да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил собственик на процесния апартамент № 5 съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 02.08.2002 г., списък към него и договор от 12.08.2002 г. /л. 25-28 от делото/, справки за използвана топлинна енергия и протоколи за отчет /л. 71-75 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, по делото се установява, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: .... са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач ..... /понастоящем „......

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: .... е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота на ответника са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление на имота са формирани въз основа на данните от 4 броя нови разпределители, които са редовно отчетени, тези за битово гореща вода въз основа на данните от 1 брой водомер, а сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно 3 пълния отопляем обем на имота - 187 куб. м. и този на етажната собственост – 4 729 куб. м.

От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.

При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от страна на ответника не са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод.

В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.