Протоколно определение № 947 от 04.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 947 гр. Пловдив, 04.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева

Сложи за разглеждане докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20265300500706 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

След изпълнение на разпоредбата на чл. 142 ГПК, ал. 1 ГПК.

Жалбоподател: БЕСТ Кепитъл България ЕАД редовно призовани, не изпращат представител.

Въззиваем: Д. Н. С. редовно призован, не се явява.

Постъпила е молба от БЕСТ Кепитъл България ЕАД, чрез юриск. С. П., с която заявява, че не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие, поради обективна невъзможност да се яви в съдебно заседание, поддържа въззивна жалба, моли за присъждане на разноски, при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И

:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА СЕ ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА:

Същата е подадена от БЕСТ Кепитъл България ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ***** против решение № 5135/24.11.2025 г. по гр. д. № 8406/2025 г. по описа на ПдРС, в частта, с която са отхвърлени 1 предявените от„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ***** против Д. Н. С., ЕГН **********, с адрес с. *****, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 44,49 лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.02.2023 г. до 18.08.2023 г. и сумата в размер от 284, 51 лв. – неустойка по чл. 8 от Договора и сумата от 40 лв. – неустойка по чл. 14 от Общите условия в размер на 10 % от остатъчната главница, дължими по Договор за паричен заем № 347462/10.02.2023 г., сключен между ответника и „Креди Йес” ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 12.01.2024 г., както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от 400 лв., считано от датата на депозиране заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.02.2025 г., до окончателното й изплащане. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, че същото е постановено в противоречие с практиката на ВКС, поради което е неправилно, иска се отмяната му. Съдът не е приел, че са налице неравноправни клаузи, довели до недействителност на целия договор, поради което е отхвърлил обжалваните претенции и договорът е обявен за недействителен, който извод считат за неправилен и незаконосъобразен. Преди да се обсъждат предпоставките по чл.

143 ЗЗП следва да бъде извършена преценка дали тези клаузи не са индивидуално уговорени, тъй като съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита се, че не са налице основанията за приложение на чл.

143 ЗЗП, тъй като не е налице неравноправност на клаузите. Въпросът дали ГПР отговаря на действителния размер не влече след себе си недействителност на целия договор. Обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде включена в ГПР е въпрос относим към действителността на клаузата, а не на договора за кредит като цяло.

Задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 във вр. с § 1 ДР на ЗПК, като се счита, че по своята същност това е обезщетение за неизпълнение. В договора няма никаква неяснота каква сума следва да се връща на длъжника за да се чувства заблуден от посочения ГПР. В жалбата се счита, че не са налице не само приетите от съда основания за недействителност на договора за заем, а и не е налице 2 нарушение на която и да е разпоредба на чл. 11 ЗПК, водеща до недействителност на процесния договор. Дори и да се приеме, че договорът съдържа неравноправни клаузи, то не може да се приеме, че задълженото лице изцяло е освободено от отговорност. Член 23 ЗПК не включва задължението за плащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда. В този смисъл е и константната практика на съдилищата. В посоченото във въззивната жалба решение, където е казано, че при недействителност на договора за кредит длъжникът връща чистата стойност, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда, която законна лихва Районен съд не е присъдил въпреки, че е поискана. Иска се да се отмени решението в отхвърлителната му част и да се реши спора по същество, както и да се присъдят разноските по делото.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна.

Съдът намира, че с въззивната жалба е направено искане за допълване на решението на Районен съд за присъждане на поисканата с исковата молба законна лихва върху претендираните главници, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда.

Съдът констатира, че Районен съд не се е произнесъл по цялото искане от ищеца, поради което е налице искане за допълване на решението, компетентен по което искане да се произнесе е Районен съд. Поради това, въззивният съдът следва да прекрати настоящото производство и да върне делото на Районен съд за допълване на решението съгласно изложеното погоре. Ето защо, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 706/2026 г. по описа на ПдОС.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на ПдРС по гр. д. № 8406/2025 г., ІХ гр.с., за произнасяне по молбата по чл. 250 ГПК.

Определението на ПдОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието се закри в 10 часа.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

4