Определение № 1324 от 17.09.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1324 гр. Велико Търново, 17.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Милена Карагьозова

Димо Колев като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20254100500833 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 577 ал. 1 ГПК вр. чл. 32а ПВ.

Образувано е по частна жалба на Г. Б. Б. против определение на съдия по вписванията при ВТРС, том 1, № 4, вх. № 6381 от 07.08.2025г., с което е отказано заличаване на възбрана с вх. рег. № 9456/24.11.2022г., том 3, № 109/2022г., наложена с обезпечителна заповед № 77/22.11.2022г. по гр.д. № 2820/2022г. на ВТРС, за което е подадено заявление – молба с вх. № 6381/07.08.2025г.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на атакувания акт, поради нарушение на закона и на приложимата съдебна практика. Посочва се, че жалбоподателят е купувач на недвижим имот в с. Момин сбор, подробно описан в постановление за възлагане на ЧСИ С. Косева по изп. дело № 207/2024г. по нейния опис, влязло в сила на 07.07.2025г. и вписано в Службата по вписвания към ВТРС с вх. рег. № 5768/15.07.2025г., акт № 124, том XIII, дело 3276/2025г. Изтъква се, че като такъв същият на основание чл. 433 ал. 4 ГПК е легитимиран да иска заличаване на вписаната възбрана върху придобития на публична продан имот, тъй като след влизане в сила на постановлението за възлагане, възбраната е изпълнила защитната си функция – да запази имота в патримониума на длъжника до момента на публичната продан.

Сочи се, че след този момент имота вече не е на длъжника и върху него не може да бъде насочено ново принудително изпълнение. Допълва се, че липсата на законодателна промяна в Правилника по вписванията /ПВп/ не е основание да се постанови отказ за заличаване на възбраната, който е поискан от купувача на публичната продан, както и че същото следва да бъде постановявано, без да е необходимо нареждане или удостоверение по чл. 31 ПВп. В тази връзка се изтъква, че 1 съдията по вписванията не може да изисква подобен документ и че е налице неправилно позоваване от негова страна на тълкуването на закона дадено с т. 3 от ТР № 1/10.07.2018г. по тълк. дело № 1/2015г. на ОСГТК. Възразява се и срещу изложения в атакувания акт довод, че не е било поискано частично заличаване на възбраната с доводи, че в искането за това ясно е описан имота, върху който тежи възбраната и че същият вече представлява един урегулиран имот, образуван от предходни три урегулирани имота. По тези съображения се иска от съда да отмени отказа на съдията по вписванията за заличаване на възбрана с вх. рег. № 9456/24.11.2022г., том 3, № 109/2022г. постановен с определение от 07.08.2025г. и да се разпореди заличаването й.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт в предвидения за това преклузивен едноседмичен срок.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

От постановление за възлагане на недвижим имот от 10.06.2025г. издадено по изп. дело № 207/2024г. по описа на ЧСИ С. Косева се установява, че жалбоподателят е определен за купувач на проведена публична продан и му е възложен недвижим имот, находящ се в с. Момин сбор, общ. В. Търново, представляващ УПИ I – 195, в кв. 53 по ПУП-а на селото, с площ от 3156 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с гаражи, басейн, пристройка към жилищна сграда и плътна ограда. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 07.07.2025г. и вписано в Службата по вписвания към ВТРС с вх. рег. № 5768/15.07.2025г., акт № 124, том XIII, дело 3276/2025г.

От представените от жалбоподателя доказателства – заповед от 02.10.2012г. на кмета на Община В. Търново, скица от 10.04.2024г., извлечение от инвестиционен проект, разрешения за строеж от 15.04.2013г. и от 31.10.2016г. и обяснителна записка се установява, че възложения на жалбоподателя – купувач поземлен имот е образуван от три други урегулирани имота - УПИ I – 195, УПИ VI – 195 и УПИ II – 195, след което в него са построени процесните сгради и съоръжения. По реда на обезпечителното производство върху имотите и сградите е наложена възбрана от трето за настоящия спор лице за обезпечаване на негови осъдителни претенции срещу собственика им, за което е издадена обезпечителна заповед № 77/22.11.2022г. по гр.д.

№ 2820/2022г. на ВТРС. Със същата е наложена възбрана и върху други имоти, които не са придобити от жалбоподателя на проведената публична продан. Въз основа на тази заповед наложената възбрана е вписана в Службата по вписвания при ВТРС с вх. рег. № 9456/24.11.2022г., том 3, № 109/2022г.

С молба с вх. № 6381/07.08.2025г. жалбоподателят е поискал от съдията по вписванията да заличи въпросната възбрана, но последният е отказал да стори това с 2 обжалваното определение, тъй като не е посочено, че се иска частичното й заличаване, както и че същата е обезпечителна и следва да бъде проведено преди това производство по чл. 402 ГПК.

При тези факти по делото въззивната инстанция прави следните правни изводи:

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения по т. 3 от ТР № 1/10.07.2018г. по тълк. дело № 1/2015г. ОСГТК на ВКС вписаните възбрани по реда на чл. 397 ал. 1 т.1 ГПК или наложените в производството по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452 ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права /арг. и от чл. 433 ал. 4 ГПК/. Наложената в изпълнителния процес възбрана има за цел за запази възбранения имот от изменение, повреждане и унищожаване, както и от разпоредителни сделки, за да стане възможно изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричните вземания на взискателя и/или присъединените кредитори от цената на продадения имот без да могат да им бъдат противопоставени извършените след налагането на възбраната до влизане в сила на постановлението за възлагане отчуждителни сделки. Тази цел се обезпечава с разпоредбите на чл. 451 ал. 1, чл. 452, чл. 463 и чл. 496 ал. 2 изр. ГПК и се постига с приключване на публичната продан на възбранения имот, влизане в сила на постановлението за възлагане, заплащането на цената от купувача и извършеното между взискателите разпределение на така получената цена. Следователно възбраната е непротивопоставима на купувача на публичната продан и не брани права, ако е наложена по изпълнителното дело, по което е извършена публичната продан или дори да са наложени възбрани върху имота по няколко принудителни изпълнения, когато взискателите по останалите изпълнителни дела са се присъединили по реда и в срокове по чл. 456 ГПК към изпълнителното производство, по което е извършена публичната продан, поради което вземанията им ще бъдат включени в разпределението по чл. 460 ГПК и получената от проданта на имота сума ще послужи за удовлетворяване /изцяло или отчасти/ и на техните вземания. В последната хипотеза, дори взискателите по останалите изпълнителни дела да не са се присъединили в изпълнително производство, в което е извършена проданта, след влизане в сила на постановлението за възлагане, за тях не съществува възможност да се удовлетворят от цената на имота чрез новата му продажба, тъй като вече не е собственост на длъжника, а принадлежи на купувача по публичната продан, който го е придобил на основание, противопоставимо на техните права.

Когато обаче възбраната е наложена не в изпълнителното, а в обезпечителното 3 производство, горните съждения са неприложими, тъй като и след приключване на публичната продан обезпечителната възбрана продължава да брани права на трети лица, тъй като при нея възможността принудително изпълнение да бъде насочено върху възбранения имот е в пряка зависимост от обстоятелството дали към момента на предприемане на изпълнителните действия имотът е собственост на длъжника, вкл. в хипотезата, при която след влизане в сила на постановлението за възлагане длъжникът отново придобие правото на собственост върху имота. В такива хипотези, ако възбраната все още не е послужила по см. на чл. 31 ал. 2 ПВп, тя не може да бъде заличена по искане на заинтересованото лице. В този смисъл е трайно формираната практика на ВКС – определение № 3917/20.08.2024г. по ч.гр.д. № 2078/2024г. на II г.о., определение № 192/13.02.2023г. по ч.гр.д. № 4099/2022г. и определение № 381/10.03.2023г. по ч.гр.д. № 4378/2022г., двете на I г.о. на ВКС, както и мн. други.

Следователно вписаната възбрана, въз основа на допуснато обезпечение по чл. 389 и сл. ГПК, е противопоставима на купувача по публичната продан и брани права на трети лица - молителят в обезпечителното производство, поради което за нейното заличаване не е достатъчно имота да му е възложен с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител. В тази хипотеза е необходимо да е проведено производство по чл. 402 ГПК, което може да се инициира не само от страните по исковото или обезпечителното производство, но и от всяко друго заинтересовано лице, вкл. купувача на имота на публична продан. В него следва да се представят доказателства и да се прецени дали основанието за налагане на обезпечението е отпаднало, за което да се постанови нарочен съдебен акт. Наличието на предпоставките за отмяна на обезпечението по реда на чл. 402 ГПК не могат да се проверяват инцидентно от съда по повод обжалване отказа на съдията по вписванията да заличи възбраната. В този смисъл определение № 5983/19.12.2024г. по ч.гр.д. № 4790/2024г. на II г.о. на ВКС.

В случая от наличните по делото доказателства е безспорно, че възбраната, чието заличаване се иска от жалбоподателя е наложена не в хода на принудителното изпълнение, а по реда на обезпечителното производство с обезпечителна заповед № 77/22.11.2022г. по гр.д. № 2820/2022г. на ВТРС. В тази връзка за нейното заличаване е необходимо да е налице влязъл в сила съдебен акт по см. на чл. 402 ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение. Понастоящем нито се твърди, нито се установява да е проведено производството по чл. 402 ГПК, поради което процесната възбрана не може да бъде заличена, само поради това, че жалбоподателят е обявен за купувач на публична продан и имота му е възложен, доколкото същата му е противопоставима.

Изложеният от съдията по вписванията довод в атакувания акт за отхвърляне на молбата за заличаване, че не е поискано частично заличаване на възбраната е неправилен, тъй като волята на молителя, с оглед на представеното постановление за възлагане е ясна, но предвид на вече посоченото по - горе е без значение за крайния изход на спора.

4

По изложените съображения настоящият състав на ВТОС намира, че наведените в жалбата оплаквания са неоснователни, тъй като не са били налице з законовите предпоставки, при наличието на които съдията по вписванията е следвало по молба на жалбоподателя да заличи вписаната възбрана. Предвид на това отказа да стори това е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди респ. жалбата срещу него да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба подадена от Г. Б. Б., ЕГН: ********** от гр. В. Търново срещу определение на съдия по вписванията при ВТРС от 07.08.2025г., том 1, № 4, постановено по молба с вх. № 6381 от 07.08.2025г., с което е отказано заличаване на възбрана с вх. рег. № 9456/24.11.2022г., том 3, № 109/2022г., наложена с обезпечителна заповед № 77/22.11.2022г. по гр.д. № 2820/2022г. на ВТРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при наличието на предпоставките на чл. 274 ал. 3 ГПК.