Решение № 1023 от 24.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1023 гр. Варна, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Х.ва при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Х.ва Гражданско дело №

20243110104307 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 от ГПК и чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

Исковата молба е предявена от Н. Е. К., ЕГН **********, с адрес: **, чрез упълномощения адвокат А. Д., вписана в адвокатска колегия - Варна, с адрес за призовки и съобщения: **, с електронен адрес за връчване чрез ЕПЕП: **, с приложено към настоящата искова молба пълномощно Срещу: „С. К." ООД, вписано в Търговския регистър към АВ с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в **, представлявано от управителя Н. П. П.

Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да установи, че Договор за паричен заем № 738581 от 22.09.2022 г. е нищожен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

В условие на евентуалност да постанови решение, с което да установите, че клаузата, съгласно която се дължи заплащане на неустойка по чл. 6.2 от Договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в 1 размер на 4 229,60 лева, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

Под формата на евентуалност да постанови решение, с което да осъдите ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3 651,12 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

Моли също така да осъди ответника да заплати на ищеца всички направени по настоящото производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Приложено представям банкова сметка, претендираните от ищеца суми и разноски: по която ответникът да заплати

IBAN: BG04UNCR70001523579483 Титуляр: адв. А. Д.

Ищецът аргументира правен интерес от предявените искове навеждайки следните фактически твърдения:

На дата 22.09.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 738581 („Договора"), по силата на който кредитополучателят може многократно да усвоява траншове по кредита. На 23.09.2022 г. по силата на договора е предоставена на кредитополучателя главница в размер на 1 800 лева. Съгласно чл. 6.2 от Договора, заемателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема („Неустойката") в размер на 3 651,12 лева.

1.

Счита Договора за нищожен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Съгласно чл. 6.1 от Договора е възложено в тежест на заемателя да предостави обезпечение по кредита, чиито условия са посочени в чл. 33, ал. 1 от Общите условия на дружеството. Чл. 6.2 от Договора постановява, че при неизпълнение на чл. 6.1 кредитополучателят дължи неустойка в размер на 3 651,12 лева. Прочитът на посочената клауза и съпоставянето и с естеството на сключения договор за заем, налага разбирането, че по своето същество тази неустойка представлява скрито оскъпяване или лихва, разход за длъжника и възнаграждение за кредитора. Посочените изисквания за потребителя на практика са неосъществими. Поставяйки изначално неизпълними изисквания към потребителя, кредиторът не оставя избор за длъжника. Договорът е нищожен и на основание чл. чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая кредиторът се задоволява с посочване на размер на ГПР без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа. В случая неустойката представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не е сторено. При положение че неустойката бъде включена от кредитора в ГПР, то нормативно 2 установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен.

Кредиторът не включва възнаграждението по т. нар. от него „обезпечение" към ГПР с единствения стремеж да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В ГПР е необходимо да бъдат описани всички разходи, които се възлагат в тежест на длъжника, като неустойката за непредоставяне на обезпечение категорично представлява разход по кредита за кредитополучателя. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора. Липсва информация колко точно, включително като сума в лева, е оскъпяването по кредита. Бланкетното посочване на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В този смисъл е и Решение по дело С-714/22г., в което в отговор на преюдициално запитване по повод недействителността на договорите за потребителски кредити, Съдът на европейския съюз посочва, че: „когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

II.

Евентуално, в случай че съдът счете Договора за действителен, неустойката по чл. 6.2 от Договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Преценката за действителност на клауза за неустойка следва да бъде извършена с оглед на претърпените вреди от неизпълнението и следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в Решение по тълкувателно дело № 1/2009 на ОСТК на ВКС, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Неустойката в настоящия случай е изгубила присъщата си обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при неплатежоспособност на длъжника и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва, а за неизпълнено условие за обезпечаване на договора. Предвидено е неустойката да се кумулира с погасителната вноска по кредита, като по този начин води до скрито оскъпяване на заема и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие с принципа за спазване на добрите нрави.

Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата обезпечителна функция. Явно кредиторът не е търсил обезпечение, като е поставил ограничения и е дал неизпълними условия за осигуряване на поръчител.

Горепосочените обстоятелства водят до извода, че процесната неустойка нарушава 3 принципа на добрите нрави, следователно е недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. При условията на евентуалност представям допълнителни основания за нищожност на клаузата за неустойка.

Неустойката е уговорена в противоречие с Директива 2008/48/ЕС относно договорите за потребителски кредити /Директивата/, транспонирана в ЗПК. От чл. 8, пар. 1 на Директивата става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребител. Същото задължение произтича от чл. 16 на ЗПК. В тази връзка неустойката е в противоречие с целта на Директивата и чл. 16 от ЗПК. Тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция върху потребителя, което е недопустимо.

Смята клаузата за неравноправна по смисъла на ЗЗП, на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради противоречие с императивни норми на закона.

Договарянето, че кредитополучател ще заплати горепосочената неустойка противоречи на закона и добрите нрави, внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Възлагането на потребител да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитор са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слаба икономически страна. Поради горепосоченото е изпълнен общия състав на чл. 143 от ЗЗП и в светлината на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка тази клауза следва да бъде квалифицирана като неравноправна, съответно непораждаща правни последици за потребителя.

ІІІ.Общата сума, която кредиторът изисква от заемателя за погасяване на заема е в размер на 6 029,60 лева. Сумата е изцяло заплатена от ищеца. Приложено представям текстово съобщение, изпратено от ответника до ищеца, в което същия признава, че Договорът е изцяло погасен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед на нищожността на Договора, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки от потребителя сумата в размер на 4 229,60 лева над главницата по Договора.

Настоящия иск предявява в размер от 4 229,60 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

IV.В случай че съдът приеме договорът за действителен, а само клаузата, предвиждаща неустойка за непредоставяне на гаранция за нищожна, предявява евентуален частичен осъдителен иск за връщане на платената неустойка по Договора в размер от 3 651,12 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

4

С оглед на нищожността на горепосочената клауза, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки неустойката, съответно дължи нейното връщане на кредитополучателя на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията на договорите /ЗЗД/.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът "С. К." ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, чрез А. Д. „Н., У., М.", код по БУЛСТАТ **, чрез адвокат Х. М. - САК, с личен адвокатски номер **********, **,Съдебен адрес: **,депозира отговор.

1.По основателността на исковете Неоснователни са претенциите на ищеца за обявяване недействителността на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД и в условията на евентуалност нищожността на клаузата по чл. 6.2 от договора, уговаряща неустойка, както и за връщане на сума в договорения й размер.

2.1.Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК На първо място следва да се посочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея.

Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Валидността на договора за кредит на първо място произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. На следващо място действителността на клаузите на Договор за потребителски кредит № 738581 от 22.09.2022 г. произтича от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.