Решение № 13699 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13699 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110144408 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения (ЗЕС), чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, от „Йеттел България“ ЕАД срещу К. Ю. Д., за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер на 206.17 евро (равностойност в евро на сумата 403.23 лева), представляваща главница за неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.04.2025 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.05.2025 г. по ч.гр.д. № 25709/2025 г. по описа на СРС, 55 състав, и която сума е формирана от следните вземания, както следва: на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения (ЗЕС) за установяване съществуване на вземане за сума в общ размер н а 77.45 евро (равностойност в евро на сумата 151.48 лева), представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от 20.04.2023 г. до 14.06.2023 г. по сключен с ищеца договор за мобилни услуги от 19.04.2023 г. с предпочетен номер +.....; на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сума в общ размер на 75.31 евро (равностойност в 1 евро на сумата 147.30 лева), представляваща неустойка по за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги с предпочетен номер +..... поради виновно неизпълнение на задълженията по него от ответника за срочно плащане, която не надвишава трикратния размер на дължимата стандартна месечна абонаментна такса за предоставяните по процесния договор за далекосъобщителни услуги, дължима на основание т. 9 от договора и начислена по фактура № 7354870318/15.08.2023г.; иск с правно основание по чл. 422 ГПК, на основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 53.40 евро (равностойност в евро на сумата 104.45 лева), представляваща съразмерна част от направената отстъпка от стандартната цена на устройство Realme С30 32GB Black, съгласно действащата към момента на сключване на договор за мобилни услуги от 19.04.2023 г. с предпочетен мобилен номер +.... ценова листа и заплатената при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, начислена по фактура № 7354870318/15.08.2023г.

Ищецът - „Йеттел България“ ЕАД, твърди, че между него и ответника К. Ю. Д. е съществувало облигационно правоотношение въз основа на договор за мобилни услуги от 19.04.2023 г. с предпочетен номер +...., както и е закупено устройство Realme С30 32GB Black на преференциална цена за устройството. Поддържа, че изпълнил задължението си за предоставяне на уговорените телекомуникационни услуги на абоната по процесния договори, но ответникът не заплатил в срок цената им, като останал задължен за стойността на предоставените услуги в процесните периоди в общ размер от 77.45 евро (равностойност в евро на сумата 151.48 лева). Излага, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 53.40 евро (равностойност в евро на сумата 104.45 лева), представляваща разликата между стандартната цена на устройство Realme С30 32GB Black без абонамент съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и размера на отстъпката, съответстваща на оставащия срок на договора, претендирана за посочения размер. В съответствие с клаузите на общите условия на оператора, които били приложими в облигационното отношение между страните, с оглед на нарушаване на задълженията от абоната, произтичащи от договора, на основание т. 9 от договора за неплащане в срок на дължими суми за предоставени мобилни услуги, била начислена договорна неустойка по процесния договор, която не надвишавала размера на три стандартни месечни абонаментни такси за посочените мобилни номер, претендирана в размер на 75.31 евро (равностойност в евро на сумата 147.30 лева). Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Йеттел България“ ЕАД заповед по чл. 410 ГПК от 19.05.2025 г. по ч.гр.д. № 25709/2025 г. по описа на СРС, 55 състав, връчена по чл. 47, ал. 5 ГПК и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК.

Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

Ответникът - К. Ю. Д., чрез особен представител, в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба. Поддържа, че от изложените в исковата молба обстоятелства и от издадените от ищеца фактури не е ясен начинът на формиране на претендираната от ищеца стойност на услуги за процесния период, както и намира за неясно основанието, на което са начислени.

2

Излага довод, че не дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договора, доколкото не са представени доказателства относно прекратяване на процесния договор. Счита, че е налице заобикаляне на правилото за пределен размер на неустойката, както и се претендират суми за бъдещи периоди, когато услугата няма да бъде предоставяна предвид прекратяването на договора, като по този начин уговорена неустойката няма обезпечителна функция, тъй като не може да обезпечава изпълнението по прекратен вече договор, така и обезщетителна, тъй като не обезщетява вреди от неизпълнение предвид липсата на валиден договор. Излага, че в т.5 от договора са посочени цените с отстъпка при пълно заплащане на цената и при условията на лизинг за процесното устройство, като не е ясно кой вариант е предпочел ответникът и дали е заплатил пълната цена на устройството при сключването на договора, като счита за неясно дали се претендира заплащане на отстъпки за бъдещ период или се претендира размерът на отстъпката за вече предоставена стока/услуга.

Искането към съда е предявените искове да бъдат отхвърлени.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдените договори и споразумения с посоченото в исковата молба съдържание, включително относно размерите на месечните абонаменти такси и стойността на доставените услуги по договорите/споразуменията, уговорените размери на отстъпка от цена и стандартната цена на услугите, както и че ищецът е изпълнявал задълженията си по договорите и приложенията по предоставяне на мобилни услуги и далекосъобщителни услуги на ответника за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на вземанията, за които обстоятелства ответникът не е ангажирал доказателства.

От приетия Договор за мобилни услуги № ..../19.04.2023г., се установява, че между ищеца и ответника са възникнали облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни мрежи със стандартна месечна такса 23,99 лева за първоначалния срок на договора от две години и с месечна абонаментна такса от 43,99 лева след изтичане на първоначалния срок на договора.

По договора ищецът се е задължил да предостави на ответника достъп до мрежа за мобилни услуги за посочения в исковата молба и представения по делото договор за предпочетен номер +..... В договора е предвидено, че първоначалният срок на договора е 24 месеца, както и че договорът влиза в сила на 19.04.2023г. и изтича на 19.04.2026г., като тарифният план включва неограничени минути към всички национални мрежи в България и роуминг в зона ЕС.

Със същия договор е закупено мобилно устройство марка „Realme”, модел С30 32GB Black, за което устройство е платена в брой сумата от 179.99 лева, при стандартна цена на устройството от 319,90 лева и отстъпка от 139,91 лева. Видно от вписването в договора, устройството е предадено на ответника.

Договора е подписан от двете страни по него и се ползва с формална доказателствена сила, а от там се приема, че валидно е обвързал страните.

Събраните доказателства позволяват на съда да заключи, че услугите, представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги, интернет 3 услуги, телевизия и дигитални услуги са предоставени от ищеца.

От пар. V, т. 26 от представените по делото Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги се установява, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя.

Според чл. 27, плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.

Процесните договори съдържат подписи на страните по тях и същите са подписани в поле „за потребител“. С подадения отговор на исковата молба автентичността на документите не е оспорена. След като договорите носят подпис на потребителя Т. Л. Т., то съдът приема, че има силата, придадена му по чл. 180 ГПК, поради което съдът приема за доказано съществуващо облигационно отношение между страните.

По аргумент от чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, поради което следва да се приеме за установено по делото предоставяне на твърдените от ищеца мобилни услуги, доколко обстоятелството, че от страна на ответника са предоставени такива, макар да се оспорва от ответника, се доказва с наличните по делото доказателства в достатъчна степен.

Следва да бъде направено разграничение между задължението за абонаментна такса, чието изпълнение претендира ищецът, и задължението за заплащане на предоставените услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в приложените и действащи между страните общи условия. Потребителят дължи цена за месечен абонамент, осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер, съобразно избрания от потребителя абонаментен план. Следователно абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план.

След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса. Предвид изложеното, съдът приема за установено по делото, че ищецът е изпълнил задълженията си по процесните договори, като е предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването й от последния.

Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задълженията им за заплащане на дължимите суми. Размерът на вземането се установява от издадените фактури и от вписването на самата такса в договора. Ответната страна не е навела възражения, че е заплатено недължимо вземане. Ето защо, доколкото съдът е 4 ограничен от наведените от страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК) и съобразно диспозитивното начало, следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане в общ размер на 77.45 евро (равностойност в евро на сумата 151.48 лева), представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за посочените периоди по сключените с ищеца договори за мобилни услуги, включваща посочените по-горе суми. За разликата над тази сума до пълния искан размер искът подлежи на отхвърляне като неоснователно.