Решение № 13 от 17.02.2023, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Тополовград, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Христов при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело № 20222320100083 по описа за 2022 година

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от „А.с.в.“ ЕАД , ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“*************, офис сграда ******, чрез пълномощник Ц.П. юрисконсулт срещу Д. Д. Б. с ЕГН **********, от с.С., общ.Т. , ул.************, с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 т.2 от ГПК с цена на иска 13 328,78 лв.

Обстоятелствата, на които ищецът основава претендираните права и предявения иск са следните:

В исковата молба се твърди, че ответникът по делото Д. Д. Б., в качеството си на кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен кредит № 3574047 с „У.К.Ф.“ЕАД, одобрен на 13.02.2019 г. и подписан на 14.02.2019 г. При условията на Договора за потребителски паричен кредит кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 12000 лв., която сума е преведена на посочената от кредитополучателя банкова сметка на 14.02.2019 г.

Съгласно сключения договор общия размер на кредита е 12240 лв., който представлява чистата стойност на кредита 12000 лв. и такса за разглеждане на кредита 240 лв. Кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора на 1

120 броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна погасителна вноска. Страните са постигнали съгласие кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, по която е договорена застрахователна премия в размер на 10,64 лв., за която кредитополучателят е подписал декларация за приемане на застраховане. Застрахователната премия е разделена на 120 броя месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски. Кредитополучателят се е задължил с подписването на договора да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне, ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е неразделна част от договора. Страните са постигнали съгласие подписвайки договора възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в размер на 10066,96 лв. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 22317,60 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 185,98 лв., като първата погасителна вноска е дължима на 21.02.2019 г., а последната е с падеж на 21.01.2029 г., съгласно погасителния план, неразделна част от договора за кредит. Кредитополучателят не е заплатил дължимия паричен заем към дружеството.

Твърди се още в исковата молба, че на 23.06.2020 г. е бил подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г. сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и „А.с.в.“, по силата на което вземането на „У.К.Ф.“ЕАД срещу Д. Д. Б., произтичащо от договор за потребителски кредит е прехвърлено в полза на „А.с.в.“ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането, както и за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението от „У.К.Ф.“ЕАД с уведомително писмо с изх.№ УПЦ/УПИ-С-УКФ/3574047 от 10.09.2021 г., което е връчено на кредитополучателя от ЧСИ И.Х. с район на действие Окръжен съд – Ямбол на 22.10.2021 г.

Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК в Районен съд – 2

Тополовград, въз основа на което е образувано ЧГД № 20222320100034 по описа на съда за 2022 г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 22 от 28.02.2022 г. Съобщението на длъжника е получено на 14.03.2022 г. и на 15.03.2022 г. е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането в едномесечен срок. На основание чл.415 ал.1 от ГПК „А.с.в.“ЕАД предявява иск за установяване на вземането си в едномесечния срок.

Предвид на изложеното, ищецът моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че Д. Д. Б. дължи на „А.с.в.“ ЕАД следните суми, присъдени с издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД № 20222320100034/2022 г., а именно: 11649,30 лв./единадесет хиляди и шестстотин четиридесет и девет лева и 30 ст./ - главница за периода от 21.01.2020 г. до 21.01.2029 г., като на 22.10.2021 г. е обявена предсрочна изискуемост; 291,21 лв. /двеста деветдесет и един лева и 21 ст./ - договорна лихва за периода от 21.01.2020 г. до 23.06.2020 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 1388,27 лв.

/хиляда триста осемдесет и осем лева и 27 ст./ - лихва /обезщетение/ за периода от 22.01.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга.

Претендират се и направените разноски по настоящото дело, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на 16.05.2022 г. В законоустановения едномесечен срок по чл.

131 ал. 1 от ГПК същият не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по нея.

Ищецът „А.с.в.” ЕАД редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител, като е постъпила молба за гледане на делото в тяхно отсъствие.

Ответникът Д. Д. Б. редовно призован, не се явява, вместо него се явява пълномощникът му адв.М., който оспорва иска по основание и размер и не възразява на искането на ищеца да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза. След изслушването на експертизата и приемането й, 3 пълномощникът на ответника моли съда да постанови решение, като се съобрази със съдебно-счетоводната експертиза и уважи иска до размера, посочен в нея.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между Д. Д. Б., в качеството си на кредитополучател и „У.К.Ф.“ЕАД кредитор е сключен договор за потребителски паричен кредит № 3574047, одобрен на 13.02.2019 г. и подписан на 14.02.2019 г. При условията на Договора за потребителски паричен кредит кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 12000 лв., която сума е преведена на посочената от кредитополучателя банкова сметка на 14.02.2019 г. Съгласно сключения договор общия размер на кредита е 12240 лв., който представлява чистата стойност на кредита 12000 лв. и такса за разглеждане на кредита 240 лв. Кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора на 120 броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна погасителна вноска. Страните са постигнали съгласие кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, по която е договорена застрахователна премия в размер на 10,64 лв., за която кредитополучателят е подписал декларация за приемане на застраховане.

Застрахователната премия е разделена на 120 броя месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски.

Кредитополучателят се е задължил с подписването на договора да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне, ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е неразделна част от договора. Страните са постигнали съгласие подписвайки договора възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в размер на 10066,96 лв. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 22317,60 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 185,98 лв., като първата погасителна вноска е дължима на 21.02.2019 г., а последната е с падеж на 21.01.2029 г., съгласно погасителния план, неразделна част от договора за кредит.

Кредитополучателят не е заплатил дължимия паричен заем към дружеството.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 21.01.2029 4 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/.

Длъжникът е уведомен на 22.10.2021 г. чрез ЧСИ И.Х. с рег.№ 878, с район на действие Окръжен съд – Ямбол. Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора з кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание на длъжника е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 1388,27 лв. за периода от 22.01.2020 г. до датата на входиране на задължението в съда. За периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбите на чл.6 ЗМДВИПОРНС.

На 23.06.2020 г. е бил подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г. сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и „А.с.в.“, по силата на което вземането на „У.К.Ф.“ЕАД срещу Д. Д. Б., произтичащо от договор за потребителски кредит е прехвърлено в полза на „А.с.в.“ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането, както и за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението от „У.К.Ф.“ЕАД с уведомително писмо с изх.№ УПЦ/УПИ-С-УКФ/3574047 от 10.09.2021 г., което е връчено на кредитополучателя от ЧСИ И.Х. с район на действие Окръжен съд – Ямбол на 22.10.2021 г.

Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК в Районен съд – Тополовград, въз основа на което е образувано ЧГД № 20222320100034 по описа на съда за 2022 г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 22 от 28.02.2022 г. Съобщението на длъжника е получено на 14.03.2022 г. и на 15.03.2022 г. е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането в едномесечен срок. На основание чл.415 ал.1 от ГПК „А.с.в.“ЕАД предявила иск за установяване на вземането си.

5

В исковата молба ищецът моли, при оспорване на иска от страна на ответника да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът чрез своя пълномощник е оспорил иска по основание и по размер, поради което съдът с Определение № 328 от 30.11.2022 г. е назначил съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите поставени от ищеца в исковата молба. Експертизата е изслушана и приета от съда в съдебно заседание. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и добавя в заседанието, че ответникът Б. допълнително е привел и сума от 650 лв., в резултат на което главницата 12240,00 лв. става 10990,30 лв., а лихвата за забава остава 962,02 лв. и 1895,15 лв., общо в размер на 2857,17 лв.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”.