Решение № 134 от 10.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. В. 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20243110106767 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от С. А. А., ЕГН **********, адрес:

*********************, съдебен адрес: ************* чрез адв. Й. А. от ВАК срещу "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК121718407, ************ иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева, частичен иск от сумата в размер на 3 724.11 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „Р.К.", с peг. № *********, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 04.04.2024г. в гр. В. причинено по вина на водача лек автомобил „**************", с per. № *******P, застрахован при ответника по договор за застраховка «Г.О.», със срок на действие 03/10/2023г. - 02/10/2024г., вкл. следните увреждания – задна броня, калник заден ляв, стоп ляв, капак заден, престилка задна, под багажник, основа заден ляв калник, водач задна броня ляв, амортисьор задна броня ляв, основа стоп /щит/ лява и светлина регистрационен номер задна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

В о.с.з. на 13.12.2024г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения частичен иск чрез неговото увеличаване на сумата 2302.96 лева, частичен иск от сумата в размер на 3 724.11 лева.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Собственик е на л.а. „Р.К.", с peг. № *********. На 04.04.2024г. около 18:00 часа, в гр. В. по ул. П.осока бул. А.М. настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „**************", с peг. № *******P. За настъпилото ПТП водачите съставили двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен за настъпилото произшествие посочили водача на лек автомобил „**************", с peг. № *******P. Ответникът като застраховател на лек автомобил на виновния водач бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие и съответно изготвил опис по щета ************, в който били описани установените увредени детайли. Застрахователят му изплатил обезщетение за вредите в размер на 775.89 лв. След извършено проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на щетите възлизала на 4 500.00 лв., като след приспадане на заплатеното обезщетение от 775.89 лв., дължима оставала сумата 3 724.11 лева. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която претенция заявява понастоящем като частичен иск. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.

1

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения иск по размер. Признава наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между него и соченият като причинител на вредата по сключен застрахователен договор „Г.О.” за процесния автомобил. Не оспорва наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на произшествието. Не оспорва, че по искане на ищеца е заведена щета № ************. Твърди, че е определил и изплатил обезщетение за настъпилите вреди по автомобила в размер на о т 775.89 лв. Излага, че изплатеното обезщетение е справедлив еквивалент на претърпените от ищеца имуществени вреди и достатъчен за тяхното репариране. В условията на евентуалност счита, че е с оглед годината на производство на увредения автомобил, е налице тотална щета. В този смисъл счита предявения иск за неоснователен и моли за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.

432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Г.О.” при спазване изискванията на чл.

380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка. Съгласно чл. 405 КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по - дълъг от 15 дни, когато се касае за застраховка Г.О. свързана с притежаването и използването на МПС.

Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Г.О.» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно техния размер.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към датата на настъпване на ПТП по отношение лек автомобил „**************", с peг. № *******P е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Г.О.” при ответника, със срок на действие 03/10/2023г. 02/10/2024г.; че на 04.04.2024г. около 18:00 часа, в гр. В. по ул. П.осока бул. А.М. настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Р.К.", с peг. № ********* по вина на водача на лек автомобил „**************", с peг. № *******P; че при ответника е заведена щета под № ************; че ответникът определил размера на обезщетението, който възлизал на 775.89 лева, като на ищеца е изплатена сумата 775.89 лева.

От представеното удостоверение за регистрация част І се установява, че ищецът е собственик на лек автомобил „Р.К.", с peг. № ********* и затова се явява лице, активно легитимирано по предявения иск.

От своя страна ответникът като застраховател по имуществена застраховка Г.О. на виновния водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като и застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.

Представен е двустранен констативен протокол за ПТП от 04.04.2024г.

Представено е опис-заключение по щета № ************/05.04.2024г.

На основание чл. 190 ГПК, съдът е задължил ответника, да представи копие на преписка по щета № ************ и изготвения снимков материал свързан със застрахователното събитие, като е указал последиците по чл.161 ГПК, а именно, че ще приеме, че описаните в исковата молба щети по автомобила са в претендирания размер. От ответника не е представена изисканата преписка, ведно със снимковия материал, поради което, съдът е указал на страните, че при постановяване на решението ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК.

По делото е изслушано и прието заключение по назначена САТЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, изготвено въз основа събраните по делото доказателства, проучване на пазара и действащи нормативни актове в областта на застраховането по повод определяне на дължимото застрахователно 2 обезщетение. В изпълнение на поставените му задачи в.л. посочва, че приема уврежданията по автомобила, установени при оглед на същия от представител на застрахователя, описани в Опис заключение по щета ************/05.04.2024г. и видими на предоставения снимков материал, а именно: Задна броня - подмяна и боядисване, Калник заден ляв - ремонт на степен 3 и боядисване, Стоп ляв - подмяна, Капак заден - ремонт на степен 2 и боядисване, Престилка задна - ремонт на степен 3 и боядисване, Под багажник -ремонт на степен 2 и боядисване, Основа заден ляв калник - ремонт на степен 2 и боядисване, Водач задна броня ляв - подмяна, Амортисьор задна броня ляв -подмяна, Основа стоп /щит/ ляв - ремонт на степен 1 и боядисване, Светлина рег. номер заден - подмяна. Общата стойност на щетите на автомобила по средни пазарни цени за части и труд към датата на произшествието, възлиза на 3 078.85 лв.. Средната пазарна цена на лек автомобил „Р.К." с рег. № ******* към 04.04.2024 г. е в размер на 4 860 лв. По отношение на лек автомобил „Р.К." с рег. N: *******, не е налице „тотална щета" по смисъла на КЗ. Стойността на разходите за необходимия ремонт, които са в размер на 3 078.85 лв., не надвишават 70 на сто от действителната му стойност, която е 4 860 лв. и са 63.35% от нея.

При така установените по делото безспорно факти, спорният между страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на разходите необходими за възстановяване на щетите.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 3 078.85 лева, необходима за отстраняване на щетите. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество.

Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г. на ВКС, първо ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II ТО и други/.

Методиката на застрахователя следва да бъде съобразена като минимална долна граница в случаите, когато между страните не е налице спор относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, но при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото съобразно предвидените императивни законови правила. В разглеждания казус приложимите съгласно Методиката параметри за определяне на размера на обезщетението не отразяват адекватно действителната стойност на причинените вреди, тъй като не отчитат средната пазарна стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуване на ново имущество от същия вид, респективно пазарната стойност на ремонта за отстраняване настъпилата вреда /Решение по в.т.д.№829/2020г. на ВОС/.

По делото не е спорно между страните, че е налице причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите щети за лек автомобил Р.К.", с peг. № *********. Необходимата стойност за отремонтирането на щетите възлиза на 3 078.85 лева по средни пазарни цени към датата на събитието.

На основание чл.161 ГПК съдът приема, че описаните в исковата молба щети по автомобила са в претендирания размер.