Решение № 239 от 16.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Пловдив, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330206252 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 4862948 издаден от ОДМВР гр.Пловдив, с който на П. С. П., с ЕГН ********** от гр.С., кв.Д. №**, вх.*, ет.*, ап.** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата.

Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но в писмено становище от юрисконсулт оспорва жалбата.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 16.05.2021г. около 11.02ч автомобил с рег. № ***********, марка „БМВ”, модел „530И”, собственост на жалбоподателя, се движел в 1 гр.Пловдив на пътен възел Скобелева майка. Скоростта му била 69 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол ARH CAM S1 № 11743ca. В последствие бил разпечатан електронния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя като собственик на посоченото МПС.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

По фактите жалбоподателя практически не спори, като не навежда твърдение за друго фактическо положение, което да е проверимо от съда. Ако жалбоподателят не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което де факто е извършило нарушението.

След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС негова собственост. Не е основателно възражението, че фиша бил издаден в нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено.

Непълнотите в законодателството не са от компетенциите на съда, който не е нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по законодателен път. Не на последно място нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, според която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление само приравнява правните последици на електронния фиш към тези на наказателно постановление, а не поставя изисквания към идентичност на съдържанието им, респективно правилата за издаването им. Ето защо фишът напрактика не представлява нито АУАН, нито НП и подобно твърдение не намира опора в закона. Съответно неприложими са сроковете в чл.34 ЗАНН. За дата на издаване на фиша следва да се приеме датата на нарушението, защото тогава то е била заснето. Законът изисква фишът да бъде издаден в отсъствие на контролен орган, а не 2 нарушението да бъде установено при липсата на такъв. По делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото средство, ето защо обоснован е извод, че нарушението е било установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването, с което не е основателна критиката на жалбоподателя в тази насока.

На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното нарушение законът не изисква това. Ето защо и това възражение е неоснователно. В съдържанието на фиша изрично е било посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен срок или да посочи кое е лицето управлявало автомобила. Като не е сторил това и съобразно ЗДвП, жалбоподателя следва да понесе административното наказание, което изрично е посочено в процесния фиш. Позоваването на ТР №1/2014г. е неоснователно, тъй като последното към дата на настоящото нарушение не отговаря на актуалната правна рамка и не отчита измененията в законодателството.

Като не се е съобразил с нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП съобразно управляваното от него МПС при нарушение на общото ограничение в населено място на скоростта за съответния тип МПС, то жалбоподателя с действията си по управление на МПс е извършил вмененото му нарушение. В случая не е нужно да е налице схема на знаковото стопанство в района, тъй като е налице общата забрана по чл.21, ал.1 от закона, както е посочено погоре, за разлика от нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато би могло да бъде въведено и по –ниско ограничение за скорост. В процесния казус обаче това е без значение и е само в полза на жалбоподателя.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и е определена глоба от 50 лева за превишение от 19 км/ч. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимката от нарушението скоростта е била повисока – 72 км/ч и превишение 22 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на жалбоподателя.

При този изход на делото на основание чл.63д ЗАНН ОДМВР-Пловдив има право на разноски и такива са поискани своевременно. с оглед 3 юрисконсултската защита и характера на делото минимални такива в размер на 80 лева следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4862948 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на П. С. П., с ЕГН ********** от гр.С., кв.Д. №**, вх.*, ет.*, ап.** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя П. С. П., с ЕГН ********** от гр.С., кв.Д., №**, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на ОДМВР – ПЛОВДИВ сумата от 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4