Решение № 1257 от 13.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1257 гр. София, 13.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110217024 по описа за 2025 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба подадена на 15.07.2025г. чрез ССЕВ до СДВР-Отдел ПП и в СРС с вх. № 348995 от 27.10.2025. от Г. Д. П. с ЕГН: ********** и адрес в гр. ***, чрез адв. С. Ф. със служебен адрес в гр. *** срещу Наказателно постановление N 25-4332-001380 от 06.02.2025г. , издадено от началник група в ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят П. Т., редовно призован не се явява и не се представлява.

Не се явява и процесуалния му представител – адв. С. Ф., редовно уведомен.

В жалбата се сочи, че липсват доказателства за ивършено нарушение и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не се представлява.

СРП, редовно уведомена не изпраща представител.

По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на АНО с искане за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

1

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на Г. Д. П. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление N 25-4332001380 от 06.02.2025г. , издадено от началник група в ОПП към СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

На 28.01.2025 г. св. И. и колегата му св. Й. - двамата ,служители на ОПП СДВР били на работа. Около 11:19ч. двамата спрели за проверка автомобил марка ''Сузуки'', модел ''Суифт'' с рег. № *** в гр. София на *** с посока от ул. Пимен Зографски към ул.''Тинтява''.

От представените документи от водача се установило, че това е Г. Д. П. с ЕГН:

**********, като същият бил сам в автомобила.

Служителите на ОПП СДВР поканили П. да бъде тестван за употреба на наркотични или упойващи вещества посредством техническо средство, но той категорично отказал да бъде тестван с –Drugtest 5000 с фабричен № ARRМ 0031.

За направената констатация св. И. И. съставил на Г. Д. П. с ЕГН: ********** АУАН серия GA № 3700901/28.01.2025г. за това , че в гр. София на *** при извършена проверка като водач на лек автомобил марка ''Сузуки'', модел ''Суифт'' с рег. № *** в 11:19 отказва да бъде изпробван с техническо средство –Drugtest 5000 с фабричен № ARRМ 0031 за употреба на наркотични или упойващи вещества .'' Контролният орган квалифицирал описаното, като нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

Същият подписал и АУАН без възражение.

Наред с това на жалбоподателя бил издаден от св. И. и връчен талон медицинско изследване № 288532 с указания да се яви в ВМА Софи до 45 мин. от връчването на талона.

П. удостоверил получаването на талона с подпис в 12:10ч.

Въз основа на посочения АУАН на 06.02.2025г. началник сектор в ОПП към СДВР , издал Наказателно постановление

N 25-4332-001380 от 06.02.2025г., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на правомощията си по чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът установи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност.

2

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.

Административното обвинение , предявено на жалбоподателя е описано ясно и съдържа всички елементи от обективния си състав и съответстващата му правна квалификация, с което е гарантирано правото на защита на нарушителя, респективно възможността му да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на оспорения санкционен акт.

По същество на обвинението съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – "Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева".

Съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването му. Също така трайно се приема в съдебната практика, че нормата съдържа няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние, както е в настоящия случай.

От граматическото тълкуване на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и употребения в нея съюз "или" следва, че нарушението при първата от посочените алтернативи е довършено с обективирането на самия отказ за извършване на проверка с техническо средство.

Последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца, а последващи довършването на деянието обстоятелства, водещи до отпадане наказуемостта и противоправността на извършеното.

Съотнесени към конкретиката на настоящия казус, посочените принципни положения индикират, че АУАН и НП отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН 3 за посочване на съставомерните фактически обстоятелства.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че Г.

Д. П. с ЕГН: **********, в качеството си на водач на МПС, не е изпълнил задълженията си по чл. 174, ал. 3 ЗДвП да оказва съдействие на компетентните държавни органи по установяване на релевантни за ситуацията обстоятелства, сред които безспорно попада и проверката за управление на МПС след употреба на наркотични или упойващи вещества.

От съдържанието на АУАН и талон за медицинско изследване, както и от показанията на св. Й. се установява, че водачът е бил сам и при получаването на двата документа на място не е възразил, че не е управлявал автомобила в момента на спирането му за проверка.

Съставът на нарушението в процесната му форма включва изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.

От субективна страна, деянието е извършени виновно, при пряк умисъл, тъй като нарушителят, в качеството си на правоспособен водач на МПС е съзнавал своите собствени задължения и тези на контролните органи, но е извършил неправомерен отказ да бъде тестван за употреба на наркотични или упойващи вещества, без да е налице уважителна причина за това.

В случая, на жалбоподателят е вменено , извършването на нарушение, което се изразява в отказ да бъде изпробван за употреба на нарконтични или упойващи вещества и , както беше вече посочено, последващите действия/бездействия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца.

В случай , че нарушителят беше дал кръвна проба в указания срок , то това би могло да доведе до отпадане наказуемостта и противоправността на извършеното.

По делото не е установено жалбоподателят да е бил обективно препятстван да се яви и да даде кръв за изследване и като не е сторил това, сам се е лишил от възможност да ползва привилегията.

Наказанието за допуснатото нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено в съответствие с предвиденото в закона.

Кумулативно предвидените от закона наказания за тези нарушение са в абсолютно установен размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира същите.

Съдът намира, че нарушението не е маловажно.

Изключителната обществена опасност на нарушенията по чл. 174, ал. 3 ЗДвП произтича от това, че същите не само се явяват предпоставка за избягване на евентуална наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 3 НК, но и крият потенциален риск от значително засягане на обществените отношения, гарантиращи безопасността на транспортната дейност, живота и здравето на участниците в движението, което и обуславя необходимостта от 4 обществена нетърпимост към тях.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход от делото и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в полза на АНО, който е поискал своевременно присъждането на такива.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 5 от ЗАНН съдът, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 25-4332-001380 от 06.02.2025г. , издадено от началник група в ОПП към СДВР, с което на Г. Д. П. с ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 1022,58 евро(2000 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Г. Д. П. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на СДВР сумата в размер на 100 евро, представляваща разноски за процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.