Решение № 23022 от 18.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23022

***, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110137334 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно и съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът */*** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците Дж.- А Б., Г. Ц. Б. и С. И. Б. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: *** като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което ответниците не са сторили, поради което претендира от тях при условията на разделност сумите, както следва: 3 776,62 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 580,00 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.08.2023 г.; 27,72 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.; 5,95 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.09.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 50770/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по 1 чл. 410 ГПК от 19.09.2023 г., при следните квоти: по отношение на Дж.- А Б. – 1/6, а именно:

629,44 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 96,67 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.08.2023 г.; 4,62 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.; 0,99 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.09.2023 г. до окончателното им заплащане; по отношение на Г. Ц. Б. – 1/6, а именно: 629,44 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 96,67 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.08.2023 г.; 4,62 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.; 0,99 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.09.2023 г. до окончателното им заплащане и по отношение на С. И. Б. – 4/6, а именно: 2 517,74 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 386,66 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.08.2023 г.; 18,48 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.; 3,97 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.09.2023 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Дж.- А Б. и Г. Ц. Б. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по основание и размер, твърдейки, че не живеят в страната, а в САЩ, поради което считат, че не следва да отговарят по тях. Заявяват, че имотът в *** се ползва и обитава от С. И. Б., която е другата наследница на А. Г.ев Б., без да оспорват, че след смъртта на чичо си са наследили идеални части от него. Оспорват действието на договор № 4621/01.10.2002 г., тъй като срокът му е изтекъл, поради което няма отношение към исковия период. Оспорват и протокола от 20.09.2002 г., тъй като не е подписан от чичо им, а освен това има пожелателен характер, без да обвързва етажната собственост. Оспорват доказателствената сила на представената справка от гр. дело № 55869/2017 г. по описа на СРС, 83 състав. Обобщават, че не е доказано наличието на облигационни отношения с ищеца, както и доставянето на твърдяното количество топлинна енергия, равняващо се на посочената стойност. Претендират и разноски.

Ответницата С. И. Б. не е подала отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание на 21.11.2024 г., чрез адв. И., изразява становище за неоснователност на исковете, излагайки подробни съображения в тази насока. Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – *** изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово по извършване на дялово разпределение е законосъобразно извършвана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните 2 предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото – акт за граждански брак № 1092/1982 г., издаден от Благоевски районен народен съвет, нотариален акт за замяна на недвижим имот № 197, том V, нот. дело № 926/2003 г., удостоверение за идентичност на адрес, издадено от „***, удостоверение за наследници на А. Г.ев Б. и др. съдът приема, че в рамките на исковия период ответниците С. И. Б., Дж.- А Б. и Г. Ц. Б. се легитимират като съсобственици на процесния недвижим имот, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения нотариален акт за замяна на недвижим имот № 197, том V, нот. дело № 926/09.12.2003 г. (л.

16-17 от делото) се установява, че на 09.12.2003 г. А. Г.ев Б. е придобил чрез замяна на свой собствен имот собствеността върху ателие № 5, находящо се в ***, ***, бл. 215, вх. 1, ет. 11, заедно с прилежащото избено помещение № 61 и 0,625 % идеални части от правото на строеж върху мястото, като с оглед описанието на административния му адрес и данните, удостоверени в представеното удостоверение с изх. № 68-00-1646/11.12.2013 г. за идентичност на адрес, издадено от „***, съдът приема, че същият е идентичен с имота, за който се отнасят исковите претенции за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, още повече, че от страна на ответниците не е направено изрично оспорване по отношение на така посоченото обстоятелство. На следващо място, от представения акт за сключен граждански брак № 1092/1982 г., издаден от Благоевски районен народен съвет (л.

109 от делото), става ясно, че през м. ноември 2018 г. А. Г.ев Б. е сключил брак със С. И. П. като по делото няма данни относно последващото му прекратяване, поради което съдът прави извод, че брачната връзка между посочените лица е съществувала включително и към момента на осъществяване на придобивната сделка от 09.12.2003 г., а това означава, че имотът, предмет на същата, е придобит от Б. и съпругата му П. при условията на съпружеска имуществена – арг. чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм., но действащ през релевантния период). Ето защо, при липсата на данни по делото относно осъществяването впоследствие на последващи разпоредителни сделки или настъпването на други юридически факти, довели до промяна в правата върху имота, съдът приема, че същият е бил част от наследствената маса на наследодателя Б., като видно от представеното удостоверение за наследници с изх. № РТР22-ВК08-1065/26.04.2022 г. (л. 18 от делото) същият е починал на 08.04.2008 г., а това означава, че след смъртта му притежаваната от него 1/2 идеална част е преминала в патримониума на наследниците му по закон, а именно: С. И. Б. – съпруга, 3 придобила 2/3 идеални части от нея – арг. чл. 9, ал. 2, пр. 2 ЗН, доколкото видно е, че тя е била в брак с него, продължил повече от 10 години, или общо 2/6 иделни части, като наред с това на собствено основание тя е притежавала и 1/2 идеална част, или общо 5/6 идеални части. Останалата 1/6 от наследството на А. Г.ев Б. (1/3 от 1/2) е била наследена от низходящите на брат му Цв. Г.ев Б., починал преди него – на 20.03.2007 г., а именно: ответниците Г. Ц. Б. и Дж.- А Б. – синове, придобили по 1/12 идеална част всеки от тях. В случая, при съблюдаване на изискването за равенство в знаменателя на квотите на всеки от съсобствениците, съдът прави извод, че квотите на ответниците са, както следва: 10/12 идеални части – по отношение на С. И. Б. и по 1/12 идеална част от – по отношение на Г. Ц.

Б. и на Дж.- А Б. за всеки от тях, а не на посочените от ищеца такива. По делото няма данни относно осъществяването на последващи прехвърлителни сделки или на други юридически факти, довели до промяна в обема от права на всеки един от ответниците поотделно, поради което съдът прави извод, че на основание наследствено правоприемство в рамките на исковия период именно те се легитимират като собственици на процесното ателие № 5, респ. като клиенти на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, а това означава, че именно те следва да отговарят за процесните вземания, касаещи същия, съобразно обема от участието си в съсобствеността, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е необходимо. Нещо повече, ирелевантно се явява и обстоятелството относно реалното ползване на имота, предвид данните по делото, че част от ответниците Г. Ц. Б. и Дж.- А Б. не са живели в него в рамките на исковия период, в какъвто смисъл са събраните по тяхна инициатива показания на разпитаните свидетели Г. М. В. и А. А.ова И., тъй като обсъдената по-горе нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено по делото. В хипотезата на договорно обвързване, когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажна собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорно правоотношение с доставчика, в който случай законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. По императивен ред чл.